ЮНЕСКО ще отреже Несебър. А София да забрави мераците си

В този изглед от Стария град Несебър няма нищо старо. Къщите са нови, в стар стил 19 век. Първите етажи се използват за магазини, а горните се дават под наем на курортисти.Снимка: Оля Желева

На среща в Севиля ЮНЕСКО изключи от списъка на световното културно наследство Дрезден и му отне статута на защитена зона, придобита през 2004 г. И всичко това заради продължаващото строителство на новия мост Waldschlosschenbruke, който трябва да бъде готов през 2011 година.

Това не развълнува всички онези, които на местно и държавно равнище отговарят за съхраняването на стария Несебър. Той вече е в “Червената книга на паметниците, намиращи се в опасност”. Дрезден също бе в тази книга. Строителството там е безконтролно и е въпрос на време градът да отпадне от списъка на световното културно наследство.

В същото време у нас се случиха събития, в залисията около парламентарните избори, незабелязани от медиите и обществото. Едното е окончателният отказ за София нейният исторически център да получи признанието на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.

Некомпетентната амбиция на столичните общинари да се кандидатства пред ЮНЕСКО се роди през 2003 година. Две години по-късно частичното разкриване на Римския амфитеатър на бул. “Дондуков” и ул. “Будапеща” допълнително окуражи съветниците в СОС (колко от тях са раждани в столицата и добре познават историята й?). Но резултатът беше, че върху останки от амфитеатъра (един от трите най-големи в Европа, след Колизеума в Рим) пъргаво беше построен хотел „Арена ди Сердика”, като част от руините останаха в мазето на хотела, като допълнителна атракция за гостите. Сега друга част от територията на амфитеатъра се проучват за основи за строителство на нов хотел, уж, ако има работа за археолозите, ще спрат проекта (виж тук).

Една от църквите в Несебър. Старините са плътно заградени с къщи, които надхвърлят два етажа, а всичко е заградено от сергии. Снимка: Оля Желева

След първите археологически открития на Римския амфитеатър НИПК направи предложение околните имоти да бъдат отчуждени, собствениците им компенсирани, а разкопките да продължат не на парче, а по целия фронт на обекта. За да могат по-късно да се реставрират, консервират и социализират. Не последва никаква реакция от Съвета по опазване на културното наследство при Министерството на културата, общината, Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Видимо този “комплект ведомства” бе помамен от възможността за усвояване на предприсъединителни, а по-късно и членски субсидии от ЕС, както и на финансова помощ от ЮНЕСКО.

Така до 11 юни 2009 г. кипя безмислен чиновнически труд. Той напълно бе загърбил както предупрежденията на специалистите, така и доклада на ИКОМОС (Център за световно културно наследство, консултативен орган на ЮНЕСКО) за въздържаност при внасяне на предложения за толкова сложни градски организъм. В София НИПК (Националния институт за паметниците на културата) изрази скептицизъм още през 2003 г., останал без внимание.

Част от останките на римския амфитеатър в Сердика, скрити в мазето на хотел „Арена ди Сердика“, за атракция на гостите му. Снимка: Булфото

Чиновниците не отчетоха и неблагополучията в Пловдив, предложил резервата “Старинен Пловдив” за световен паметник на два пъти (1983 и 2006 г.). И двата пъти отговорът е, че проектът не отговаря на условията по нито една точка от условията на световната организация. (И за да не се получи конфузният официален отказ, екипът на проф. арх. Тодор Кръстев, работил за “Старинен Пловдив”, сам оттегли кандидатурата на града).

Но в София продължиха с настоятелното нищонеправене и дори допуснаха разпарчетосването на Римския амфитеатър. Част от него е в новопостроения хотел „Арена ди Сердика” на ул. “Будапеща”, друга част се крие под сградата на “Гьоте институт”, трета – под и зад новопостроената консулска служба на Великобритания на ул. “Московска”, а парче археология навярно се намира и под мазетата на Младежкия театър “Николай Бинев”. 

Хотел „Арена ди Сердика“. Снимка: е-вестник

По ирония на обстоятелствата амфитеатъра продължава и под сградата на НИПК, както и на съседните й “временни постройки” в източната половина на ул. “Будапеща”. Една малка и незастроена площ от няколко месеца отново е предоставена на археолозите, които продължават да разкриват части от древния римски комплекс.

Софийските общинари, последователни в своя некомпетентен инат, решиха (решение № 774 от 11.12.2008 г.) и възложиха на кмета Бойко Борисов организирането на разработката “Програма за подготовка на номиниране на историческия център на София за световно културно наследство”.

Останки от римския амфитеатър в София, който е трети по големина в Европа, след Колизеума. Снимка: Уикипедия

Но г-н Борисов се бе устремил към поста на премиер министър и малко го бе еня за решението на СОС. Което на 11 юни 2009 г. най-сетне доведе до изтрезняване на разгорещените глави и столицата ни сама се отказа да кандидатства пред ЮНЕСКО. Трябваше да изминат цели седем години, за да може най-сетне да се разбере, че световните и европейските институции имат правила, които задължително трябва да се спазват. Което още не е достигнало до съзнанието на чиновниците от фонд “13 века България”.

Инатът им е в пъти по-голям от умението да се учат от грешките си – фонд “13 века България” внесе предложение в списъка на организацията на ООН по образование, наука и култура да бъде включен град Трявна.