Тайната на „Милениум“ – тоталният европейски бестселър + видео

През последните години в челото на европейските класации за бестселъри неизменно присъстват заедно томовете със странни и привлекателни имена на трилогията „Милениум“ – „Мъжете, които мразеха жените“, „Момичето, което си играеше с огъня“ и „Кралицата от двореца на въздушните течения“. Авторът е Стиг Ларшон – шведски разследващ журналист, разобличаващ неонацизма и манипулациите на медиите. Той пишел романите за удоволствие през нощта и когато през 2004 г. ги изпраща на издателката си, тя е поразена от магията на текста.

Само десет дни след това Стиг Ларшон, едва петдесетгодишен, умира от сърдечен удар. И оставя след себе си много загадки – случайна ли е смъртта му, има ли четвърти, недовършен том на сагата, каква е тайната на феноменалния успех на „Милениум“. Сега и българските читатели ще могат да търсят отговорите. Първият том на „Милениум“ излиза в края на юли в издателство Колибри. Предлагаме ви опита на френското сп. „Нувел обсерватьор“ да разшифрова новия литературен мит „Милениум“.

Разшифроване на новия литературен мит

Трилогията с 12 милиона читатели ни говори за един действителен свят. Светът на аморалните финансови сфери, на екстремистките заговори и на изкривеното правосъдие. За щастие един следовател и една съвременна героиня ще победят злото.

Истинските мотиви на това явление трябва да се потърсят в 2500-те страници на богатата и наситена творба. Тя разкрива една култура – тази на Швеция с нейните недомлъвки, загадки – особено екзотична за нас страна. Доказателство за това е късметът, на който се радваха сред нашите читатели няколкото майстори на скандинавски криминални романи, начело с Хенинг Манкел. В „Милениум“ обаче свещеният шведски модел е обърнат с главата надолу: привидната социалдемокрация прикрива едно неясно привличане по отношение на фашизма, толерантността е подкопана, перверзията и протестантската добродетелност отстъпват пред корупцията.

Трейлър на трилъра „Мъжете, които мразеха жените“
на режисьора Нилс Арсен Оплев

Ларшон старателно е построил разказа си, изтъкал е плътна и сложна тъкан, натрупал е безчет подробности на основата на действителни документи. Глобализацията, далаверите в икономиката, фашистката заплаха, тайните служби, трафикът на жени, проституцията, шпионажът, светът на психиатрията, политиката… Това са нещата, които привличат в този документален роман, който представя истински портрет на европейското общество. „Опитах се да създам една реалистична вселена“, пише Стиг Ларшон до издателката си в имейл, а тя му отговаря три дни по-късно: „Трите тома представляват „социална фреска“ (…) и разказът оказва все по-провокационен и бунтовен ефект по отношение на загниването отвътре на шведската система на правосъдие…“ От Швеция към целия свят, от „Милениум“ към хилядолетието, пред нас се разкрива една истинска „Човешка комедия“ на ХХI век.

Произведение – бич за корупцията

Мръсни пари, трансфери, сновящи между Каймановите острови и Люксембург, недобросъвестно сключени сделки… „Милениум“ разобличава също така и определено излезлия от пътя капитализъм. Началната сцена със срещата на кораба на разследващия журналист с едно „дълбоко гърло“, разкриваща с най-големи детайли финансово-икономически скандал, в който е замесен известен бизнесмен, гъмжи от подробности, които звучат много достоверно: отклоняване на средства, реализиране на несъществуващи проекти в страните от Източна Европа… Когато Лисбет Саландер открива тайни сметки в Цюрих или се среща в Гибралтар с адвокат, който приема без да проявява излишно любопитство да управлява огромно състояние… Съществуват наистина схеми за пране на пари, които минават през въпросните офшорки, използвани от руските олигарси, наркотрафикантите… Ларшон отправя много силно послание.

Реалистичен портрет на Швеция

Ветерани, изпитващи носталгия по времето на Хитлер, които въртят сделки с деловите кръгове, правят тайни сбирки и заговорничат. „Милениум“ се рови из тинята на една Швеция, позната ни повече като „социален модел“. Романът не е много далеч от действителността, когато припомня тези нацистки призраци. Все още не сме опразнили изцяло шкафовете от Втората световна война. От време на време изскача по някое име, както през 1994 това на Ингвар Кампрад. Бащата на „Икеа“ се видя принуден да признае публично своите връзки в миналото с пронацисткото движение. Аферата отшумя, след като възрастният мъж поднесе извиненията си. „Швеция никога не е имала партия от мащаба на френския Национален фронт, но ултрадесните надигат глава и този порив предизвиква тревога.“ „Имиграцията, до момента общо взето добре приемана, се използва от ултрадесните партии, които успяват да се наместят на местно ниво, предимно в малките южни градчета.“ Посветил цялата си журналистическа кариера на борбата срещу ултрадесните, Стиг Ларшон беше станал световноизвестен специалист по темата и го канеха отвсякъде, за да дава конференции по въпроса.

Стопроцентова пледоария на феминизма

Стиг Ларшон. Снимка: Колибри

Женският образ – героиня, способна да докаже теоремата на Ферма, която се боксира и кара мотор, безстрашна завеждаща редакторка, която не се страхува от цензурата, предприемачка, животновъдка в далечна Австралия, сменила професията си и застанала начело на промишлена империя, мъжкият герой – журналистът Микаел Блумквист, който партньорките му често спасяват на косъм… „Съзнателно размених ролите на половете“, обясняваше Стиг Ларшон. И разбира се, главната героиня Лисбет Саландер, тази модерна Пипи Дългото чорапче, която ни препраща към серията супергероини от детската литература или научната фантастика. Момичета, които на първо място имат мозък, а едва след това красива муцунка и които са свикнали сами да се справят в живота. Във всеки случай на Лисбет не й пука дали е феминистка, или не. Първото, което прави, след като се вижда с пари, е да си направи пластична операция на гърдите. Само че забележете, тя иска нейният бюст да е малък! Защото не търси начини как да привлича мъжете, за да се окаже в ролята на сексуална играчка. Просто иска да се изживява като жена, но по нейния си начин.“

Ода на трансгресията

Пресъздадена за киното от изумителната Наоми Рапас, Лисбет Саландер, 42 кила, с татуировки, пиърсинги, поклонничка на пънк готиката, бисексуална, се вписва отлично в образите на супергероините на поп културата, като започнем с мадамата самурай от „Убий Бил“ на Ума Търман и стигнем до Бъфи, убийцата на вампири, без да забравяме да споменем и Лара Крофт. „Живеем в тревожен свят, в който вече не можем да пушим, да пием, да дишаме… В тази обстановка, изключително подчинена на нормата, се нуждаем от личности, които престъпват границите като Лисбет Саландер, които оставят да говори тъмната им част. Тя е истинска последователка на поколението изчанчени идоли, като Кейт Мос или Ейми Уайнхаус, винаги на ръба на забраненото.“ Лисбет е бунтарка до мозъка на костите, с мотора си „Кавазаки“ а ла Джеймс Дийн. „Бунтовникът без кауза“ версия готика: клеветниците и от романа на бърза ръка характеризират Пипи като… лесбийка сатанистка. Типично за медийното смесване на привърженици на готиката и сатанизма… Привържениците на готиката? Това са неоромантиците на XXI век.

Учебник по антипсихиатрия

Нилс Ерик Бьорман, адвокат и настойник на Лисбет Саландер, е „садистична свиня, изнасилвач и мръсник“. Пънкарката спонтанно е татуирала твърдението с нажежено желязо в долната част на корема на въпросното лице, за да си плати за упражняваното насилие върху нея. Злоупотреба с авторитет от страна на лице, облечено в съдебна власт: ситуация, позната в психиатрията като „отношение на подчинение“, е в сърцевината на книгата. Лисбет си е изработила собствена етика, която се изразява в изгарянето на боклуците по пътя и в синдром на защитник на онеправданите, на съдник? „Героинята иска да се освободи от ръката, която я манипулира. Тя е в ситуация, в която може да измие унижението само като унищожи нападателя. В такъв случай съществува опасност да прекали и да следва логиката на абсолютното отмъщение.“ Тогава си задаваме въпроса: не стига ли твърде далече героинята?

Възхвала на пиратството

Нищо не й се опира; никой компютър, никоя компютърна програма. Лис Саландер е върхът в областта на компютърното пиратство. Тя прави каквото й хрумне с клавиатурата, бързо и добре, понякога в компанията на разни джийкс от нейната порода, членове на хакерска общност в Нета. „Стиг Ларшон познава добре средите на компютърните пирати. Всичко описано от него е достоверно, независимо че в някои случаи ни изглежда пресилено“. Вън от всичко това, героинята от „Милениум“ е емблематична представителка на ъндърграунда, чиито последователи се чувстват по-добре в мозъка на компютрите, отколкото в града. Преди няколко дни един неин сънародник – в плът и кръв – беше обвинен, че е пробил дори компютърната система на НАСА. Бил е едва шестнайсетгодишен, когато е направил този подвиг. Също като Стиг Ларшон, шведите по принцип са много запалени по новите технологии. И по свободата.

Със съкращения по сп. Нувел Обсерватьор

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.