Как 20-годишната Мартина вижда от Виена българите, след 15 години там

Мартина живее от 15 години във Виена. Снимка: авторката

Живея над 15 години във Виена, но не съм се откъснала от България“, казва Мартина Милева. Тя е на 20 години. Семейството й заминава в Австрия, когато е на 6 години. Учила е от първи клас във Виена, в момента е студентка в Икономическия университет там.

Заминахме, защото работата на баща ми го изискваше. Той беше представител на банка, след което започна частен бизнес. Отидохме на доста уредено, но въпреки това за всички беше голям шок там. Още първите дни от пристигането ни баща ми заведе мен и брат ми в Пратера, за да ни залъже и да не тъгуваме (смее се).

В момента живеем почти в центъра на Виена, но сме се местили няколко пъти. Детските ми спомени са хубави, въпреки че отидохме на непознато място, без да знаем езика. Бързо се адаптирах. Брат ми беше малко преди да влезе в пубертета и преживя преместването по-тежко.
Не съм губила контакт с българи и с България. Покрай родителите ми, покрай училището, сега особено покрай университета – през последните години българите са страшно много във Виена. Откакто завърших и съм в университета общувам предимно с българи – не защото не искам да общувам с австрийци, но просто така се получи.

Манталитетът ни със сигурност е различен. За някои неща мислим по различен начин. Австрийците да речем, без да са ти много близки приятели, могат да ти кажат: „Днес мога ли да спя у вас, могали да ти дойда на гости?“, без никакви задръжки. Но в същото време ти без притеснение можеш просто да кажеш: „Не, не може“. Българинът обикновено ще се възмути, но после ще се чуди как да му откаже, как да го завърти. Хубавото на австриеца е, че дори да имаш разногласия с него, той ще уважи мнението ти. Спорът няма да развали приятелството ви. Австрийците са общителни и възпитани.

В пубертета бях убедена, че ще се върна в България. Желанието ми идваше от това, че в България аз виждах едни много разкрепостени тинейджъри. И връщайки се във Виена гледах хората, с които общувах, че са много по-назад, а аз вече съм пораснала (смее се). И това ме дърпаше към България. Естествено с времето възприятието ми се промени. Особено след влизането в университета. Ценностите се променят.

Когато живееш много време там, прихващаш от гледните точки на австрийците за някои неща. С течение на времето поведението на българите в някои ситуации ти става странно. И в това могат да те разберат само хора, които като теб живеят от дълго време там. А и с течение на времето започвам все повече и повече да оценявам Виена.

Да живееш във Виена означава да се чувстваш спокойно. В София ми е трудно, защото има коли на тротоара, бездомни кучета, от които ме е страх, тъмно е вечер и пак ме е страх. Във Виена всичко това го няма. Хората казват, че в България ситуацията е много по-стресова. Това не е вярно – на австриеца любимата му дума е „стрес“. Но това не пречи елементарните неща от ежедневието да са уредени. Няма да висиш да чакаш с часове да си платиш една сметка. Просто като отидеш да си плащаш нещо във Виена, там има отворени 10 гишета.

Хората в България се променят. Забелязвам все повече синдрома „много сме важни“. Може би защото много хора бързо забогатяха и избиват комплекси с коли, с нагло поведение в заведенията. Това, разбира се, го има навсякъде, но в България е масово. Тук е модно, модерно и трябва да се котираш. Стандартът на живот във Виена е висок и всеки си знае гьола. Това, което най-изпъква като разлика е, че  българинът не пази общото. При австрийците я има дисциплината на пазене на общото.

Австрийците имат по-различен начин на забавление. Те пият, разговарят, но някак не е като нас, като балканците. По-инфантилни са като че ли. Забавляват се, но не е като да си излезеш с българи. През последните години обаче нощният живот се променя, Виена е многонационален град и това влияе върху всичко. Цените обаче са много по-високи в баровете и ресторантите. Едно малко в бара ти е 20 грама, голямото 40, не като при нас. Имат и по-различна култура на пиене – поръчват предимно коктейли, шотове, „Йегермайстер“, а твърдият алкохол за тях е в повече случаи водка.
За австриеца е нормално да ходи през лятото на Малдивите, а зимата на ски. Но за повече време, не като тук – за един уикенд на морето.

Австрийците са много егоистични спрямо децата си. По принцип в повечето училища във Виена, докато бях ученичка, се учеше и в събота. От ръководството обаче решиха родителите да гласуват и да решат в даденото училище дали искат децата да взимат тези часове през седмицата или не. Огромна част от родителите гласуваха да се учи в събота, защото искат да имат още един почивен ден. И те нямаха проблем да обяснят причината, не да увъртат. Българинът никога няма да вземе такова решение. Младите се изнасят доста рано тук. Тези, които остават при родителите си, плащат ток, вода. Но тук го няма проблемът да си намериш работа или апартамент. Цените не са по-различни вече от тези в София, но е важно, че няма проблем един студент да работи и да си плаща наема.
Проблемът на младия човек във Виена, като че ли идва от изискванията на средата, т. е. в днешно време ако знаеш три езика си никой. Ако не учиш две висши пак си никой. Там се влиза с матура, а те изпитва учителят ти от гимназията. Доста хора минават метър, защото досега, дори да имаш тройка, можеш да влезеш медицина или право. И много германци се възползваха от това, като 60% от учещите медицина във Виена бяха от Германия. Затова се направиха промени наскоро и сега е малко по-трудно да се влиза в този род специалности. Въпреки това напливът е голям и съответно конкуренцията е голяма. Не всеки завършва обаче. Странно ми е някой в България като ми каже: „Уча два дни преди изпита“. Аз и моите колеги учим за изпит седмица по-рано, като ученето е 7-8 часа на ден, без да излизаш.

Като съм в България ми липсва спокойствието на Виена. Дразня се, че не са възпитани сервитьорките – елементарни неща от ежедневието… Но като съм там, много неща ми липсват от България. Странно е, защото трудно мога да го дефинирам. Приятели имам доста тук, но с течение на времето интересите ни започват да се разминават. Не че не ми е мъчно, но преди беше по-силно. Липсва ми просто усещането, че не съм си вкъщи.

Засега съм във Виена, след това искам да уча магистратура в Англия. При мен от толкова пътуване нито там, нито тук ми е вкъщи (смее се).

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.