Русия – крайните националисти убиват и бият безнаказано

Маскиран руски националист на демонстрация в центъра на Москва. Снимка: Ройтерс

Трийсет и седем души са убити по ксенофобски мотиви в Русия през първото шестмесечие от годината, а 123-ма са станали жертва на побой. Това са данни от представен вчера доклад на Московското бюро по правата на човека. Националистите нападат не само чужденци, но и руски антифашисти, отбелязват правозащитниците. А щом бъде образувано дело за престъпление заради расова омраза, съдиите в повечето случаи дават условни присъди или само налагат глоби.

Повечето престъпления са станали в Москва и Московска област – там са загинали 20 души, пребити са 68. В Санкт Петербург и в Ленинградска област са регистрирани двама загинали и 13 ранени.  Жертвите на тези атаки са предимно узбекистанци – 13 загинали и шестима пребити. Следват чужденци, пристигнали от Киргизстан, Таджикистан и Виетнам. Правозащитниците са установили и четири случая на побой над руски антифашисти.

Освен към насилие, националистите са склонни и към вандалски прояви – за шестте месеца са регистрирани 65 такива случая. Те избират за мишена не само еврейски културни средища – традиционен обект на гаври; започнали са да покриват с пречупени кръстове и нацистки надписи фасадите на жилищни сгради, а в град Великие Луки (Псковска област) са изрисували с графити паметник на Пушкин. В село Умба (Мурманска област) радикали са опожарили строящия се там православен храм.

Броят на осъдените за ксенофобски престъпления бие предишните рекорди – те са 159 срещу 132 през същия период на миналата година и 59 през 2007-ма. Реални присъди – лишаване от свобода, са наложени обаче на по-малко от половината извършители (72 души); останалите са се отървали кой с условна присъда (44 осъдени), кой с административно наказание.

В Новосибирск например членове на банда скинхеди, които пребили и ограбили китайски лекар, са осъдени на три години затвор условно. Жител на град Чудово (Новгородска област) е наказан за побой над кореец със 140 часа принудителен труд.

„Националистите търсят виновници за икономическата криза и трудностите, свързани с нея”, обяснява Семьон Чарни, експерт в Московското бюро по правата на човека. „Антиимиграционната риторика, с която си служеха по-рано хора от Движението срещу нелегалната имиграция (ДСНИ), днес се използва от прокремълски младежки движения,” отбелязва Александър Верховски, директор на информационно-аналитичния център „Сова“. „За разлика от Европа, където ксенофобията се дължи главно на религиозни подбуди, руската ксенофобия се развива на етническа основа и води до многобройни насилствени престъпления,” добавя експертът.

Ксенофобските настроения са широко разпространени в руското общество, сочат социологическите анкети. По данни на центъра „Левада“ например, „големият брой пришълци от Юга в Москва“ се посочва сред основните пет проблема, които вълнуват столичани. Като цяло, напливът от мигранти тревожи 9 на сто от хората в Русия, показват проучванията на „Левада“.

Според допитване, осъществено през март 2009 година от студенти в катедрата по социология на Петрозаводския държавен университет (Република Карелия), 22 на сто от руските граждани подкрепят идеята да бъдат ограничени правата на хора от някои етноси, а 8 на сто се дразнят, щом се наложи да общуват с мигранти. Националистическите сдружения впрочем не са твърде популярни. Само два процента от хората в Русия изобщо знаят за съществуването на ДСНИ и на движението „Местните“.

С най-голямо увеличение на престъпленията от ксенофобски подбуди сред държавите от ЕС през това десетилетия е Австрия, беше заявено в представен тези дни доклад на Европейската агенция по основните човешки права. Освен нападенията, чиито жертви стават предимно африканци, цигани и турци, службата обръща внимание на поместваните дискриминационни обяви за работа („Само австрийци“) и на отказите да бъдат обслужвани жени с хиджаб в различни магазини и сладкарници.

Сред изискванията към кандидатите за работа във Финландия все по-често се посочвало „финска националност“ или „перфектен фински език“. В Белгия бил извършен показателен експеримент с разпращане на идентични резюмета – едното от името на белгиец, другото – от името на мигрант. Белгиецът бил поканен на интервю в 60 на сто от случаите, мигрантът – в 25 на сто.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.