Как Трявна успява да е хубав град и без грамадни хотели и клубове + фотогалерия
Докато Несебър е на път да загуби статута си в Списъка на световното културно и природно наследство – ЮНЕСКО, дарителският фонд „13 века България” предложи в същия списък да влезе и Трявна. Изборът на градчето, наред с Бачковския манастир, Александровската гробница, Самоковската иконописна школа, Земенския и Басарбовския манастир, не е случаен. Старинната част на Трявна от 1979 г. е архитектурен резерват, в който са запазени около 140 паметника на възрожденската архитектура. Въпреки че много от къщите са превърнати в малки семейни хотели, те не са загубили автентичния си вид. Дюкяните и занаятчийниците, в които се правят резби, дървени играчки, керамика са подредени така, че да не нарушават облика на мястото, а да го допълват. Дори табелите на банките и хотелите са украсени с дърворезба.
Самото градче по нищо не прилича на морските курорти Несебър и Созопол. В старата част на Трявна няма да видите светещи реклами или сергии с дрехи и парфюми. В заведенията се предлагат традиционни специалитети на сравнително ниски цени. Сервитьорките са усмихнати и връщат рестото до стотинка. Никой не те дърпа за ръкава, за да влезеш точно в неговата кръчма, както е по морето.
Атмосферата от Възраждането
Атмосферата е спокойна, а животът сякаш тече на забавени обороти. Туристи не липсват, но те са различни от групите чужденци, които атакуват морските курорти заради евтиния алкохол и нощните заведения. Тук хората идват, привлечени от спокойствието, автентичния чар на градчето, културно-историческите забележителности и не на последно място –изкуството. Освен музеите на традиционните тревненски занаяти, тук е пълно и с художествени галерии, в които съвременни автори излагат своите произведения. В стария град има резбарски, златарски, кожарски ателиета, в които човек може да си купи сувенири, изработени на ръка.
Градът е учудващо чист и подреден, зелените площи са поддържани, навсякъде са засадени цветя. Докато в София кофите за разделно събиране на боклук обикновено се подпалват, тук хората от години разпределят отпадъците. За да пасват на пейзажа, контейнерите, в които се събират за рециклиране хартия, стъкло, пластмаса и битови отпадъци, са изработени от дърво.Сградата на общината е свежо боядисана и украсена с цветя, а туристите не пропускат да се снимат пред нея. По улиците на града важно се разхождат котки с всякакъв цвят и размер. Едни се излежават пред вратите на магазинчетата, други обикалят напред-назад и високомерно подминават туристите с изражението на истински господари.
Занаятите
В старинната част на града е площадът „Капитан Дядо Никола” – единственият в България, който е запазил почти напълно възрожденския си вид. В лявата част на площада се извисява часовниковата кула, строена през 1814 година. Часовникът е свързан с озвучителен механизъм и оттогава насам всяка вечер в 22 часа от кулата се разнасят звуците на песента „Неразделни” по едноименното стихотворението на Пенчо Славейков. В определени часове на деня целият площад е огласен от музика. Отсреща се намира най-старият храм в града – църквата „Св. Архангел Михаил”, построена през 17 век, опожарена от кърджалиите през 1798 г. и възстановена отново от тревненци през 1819 г.
До кулата с часовника са подредени ниски кръгли маси и трикраки столчета. Тук се предлагат кафе на пясък, баклави и бяло сладко. Кафето се приготвя на печка с дърва, като горната й част е напълнена с фин пясък. Джезвето потъва в пясъка, докато течността заври. Става бавно, но чакането си заслужава – такова кафе не може да приготви нито една машина за еспресо или домашна кафеварка.
Трявна е родното място на поета Пенчо Славейков, чийто баща Петко известно време е учителствал в Тревненското школо – едно от първите светски училища в България. Сградата на школото е запазена и до днес, като в момента в нея се помещават музеят за зографско и резбарско изкуство, колекция от времеизмервателни уреди, картини на Димитър Казаков – Нерон, Николай Майсторов и др. В града е основана най-старата от възрожденските художествени школи – Тревненската, в която се изучавали иконопис, дърворезба и строителство.
Тревненските котки
Даскаловата къща с резбованите тавани е строена преди 200 години от майсторите Димитър Ошанеца и Иван Бочуковски, отворена е за туристи. В момента в двора й се помещава и Вторият салон на дърворезбарското изкуство, който представя произведения на съвременни автори. Тук се намират и Славейковата къща (музей на Петко и Пенчо Славейкови), къщата-музей Ангел Кънчев, в която революционерът е живял до 10-годишната си възраст, Музеят на иконата, Калинчевата къща, чиито интериор преди 2 години е проектиран и изработен в традиционен стил от местни майстори и др.
За да разгледаш Трявна са нужни поне няколко дни. Но дори за два часа се усеща автентичната атмосфера на градчето, успяло да съхрани възрожденския дух. И да се убеди, че в България може да се прави и друг вид туризъм – без грамадни хотели, светещи реклами и лъскави нощни клубове.