MIT: Наистина носим Матрица в ума си
Учени от MIT правят решителен пробив в развитието на “Теорията на ума”
Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) направиха пробив в развитието на “Теорията на ума”, една от най-мъглявите области на психологията, свързана с това как хората възприемат желанията, намеренията или най-общо казано състоянието на ума на другите хора. Марина Бедни, Алваро-Паскуал Леоне и Ребека Сакс твърдят*, че този процес не се основава на поставянето на човек в позицията на другия, а хората носят в ума си абстрактен модел, който им позволява да си представят какво чувстват другите, дори никога да не са изпадали в подобна ситуация.
Нещо повече, според учените от MIT тази човешка способност е базирана в точно определени участъци на мозъка и е развита и при незрящи по рождение, които никога през живота си не са получавали визуална информация. А тя е изключително важна при определянето на състоянието на човека срещу теб.
Всъщност, човешките същества използват “Теорията на ума” всеки път, когато оценяват психическото състояние на друг човек и когато се опитват да разберат какво знае човекът отсреща, какво желае, защо е тъжен или весел, гневен или изплашен. От друга страна, макар че тази теория е занимавала мисълта на учените още от времето на Декарт, твърде малко е известно как работи нейният механизъм.
Досегашните теории гласяха, че когато човек се опитва да разгадае мисловните реакции на друг човек спрямо дадено събитие, той симулира ситуацията въз основа на собствения си опит, за да разбере какво изпитва човек във въпросната ситуация. Другата теория е, че хората използват абстрактен модел на работата на мозъка, подобен на модела, по който възприемаме как функционира светът. С други думи, този модел позволява на хората да “влизат под кожата” на други хора, без да имат същия опит. Например, всеки човек, дори в детска възраст, знае, че падането от високо е болезнено, без непременно да е скачал от 5-метрова височина.
Учените от MIT решават да изследват реакциите на незрящи по рождение хора, които никога не са имали визуални възприятия. И откриват, че тези хора могат да предсказват реакциите на други хора, които са с нормално зрение и които реагират на визуални дразнители, при това слепите използват същите области на мозъка за тази цел.
Хората с нормално зрение разчитат до голяма степен на него, за да добият представа за емоциите на човека отсреща (чрез мимиките на лицето, например) и досегашните теории твърдяха, че незрящите хора би трябвало да използват други области на мозъка, за да задвижат процеса на “Теория на ума”. Оказва се обаче, че няма никаква разлика в мозъчната активност на зрящи и незрящи хора, когато става въпрос за възприемането на емоциите на другите. Това пък повдига въпроса дали точно тези области на мозъка не са генетично програмирани или не зависят от други аспекти на опита, например езика.
Оттук може да се достигне дори до обяснение за някои модели, заложени в човешкото мислене, които са свързани с появата на религиите, вярата в свръхестественото, в магията. Човешката способност да прилага “Теорията на ума” води до вярата, че зад моделите на поведение, които разпознаваме и зад мисловните модели въобще седи някакъв организационен принцип или фактор – бог, богове, духове и какво ли още не. На този фон дори филм като “Матрицата” не изглежда съвсем фантастичен, най-малкото идеята за една свръхреалност, от която ние познаваме само малка част е вградена в будизма, хиндуизма, кабалата и мистичното християнство.
Откриването на реалното съществуване на такива модели може да се окаже значителен пробив по отношение на това, което е заложено на генетично ниво в човешкия ум.
*Статията, озаглавена Growing up blind does not change the neural bases of Theory of Mind е публикувана в онлайн изданието на Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America.