Оглупяват ли децата от мръсния въздух?

Майки с бебешки колички минават край камиони в центъра на Брюксел. Снимка: Ройтерс

Емисиите въглеводороди са вредни не само за планетата и за белите ни дробове, но вредят и на развитието на мозъка на бебетата. Според ново изследване, публикувано в сп. Pediatrics, излагането на бременните на високи нива на замърсеност в околната среда води до намаляването на коефициента на интелигентност на децата на петгодишна възраст с около четири пункта. Има ли съпротивителни сили мозъкът на ембриона срещу дизеловото гориво и как могат да помогнат възрастните, пише сп. „Тайм”.

„Разликата от четири пункта може да бъде от значение при образованието и за успеха в училище”, казва Фредерика Перера, директор на Колумбийския център за детско екологично здраве и водещ автор на изследването. Тя твърди, че ефектът от замърсяването е сравним с вредите, нанесени на децата от ниски нива на токсичния метал олово.

Изследването се фокусира върху влиянието на веществата, наречени полициклични ароматни въглеводороди (PAHs) – вторичен продукт от непълното изгаряне на бензина, дизела и въглищата. Полицикличните ароматни въглероди се отделят под формата на изпарения и се прикрепят към миниатюрните частици, които вдишваме и които се отделят от двигателите на колите и на камионите, и от ползващите въглища предприятия. Този вид замърсяване е типично за градовете и е особено силно в бедните квартали, в които има натоварено движение от камиони. Перера обаче отбелязва, че замърсителите са достатъчно разпространени, за да влияят и на хората, които не живеят в бедни градски райони.

Изследваните 249 деца са участвали в обширен дългосрочен изследователски проект, който започва през 1998 година и проследява развитието им отпреди раждането до 11-годишна възраст. За да се оцени излагането на въглеводородите и на други замърсители, майките носят за 48 часа от третия триместър от бременността специални раници с апарати за тестване на въздуха. Въз основа на резултатите са разделени на силно и слабо изложени на полициклични ароматни въглеводороди. Майките били здрави, непушачки, чернокожи и с доминиканско-американски произход, на възраст от 18 до 35 години.

Преди време екипът на Перера съобщи, че по-голямото излагане на полициклични ароматни въглеводороди е свързано с по-ниско тегло и с по-малък размер на главата при ражданията, като забавя развитието до 3-годишна възраст. Изследванията на деца в Китай, живеещи близо до заводи, работещи на въглища, констатираха, че замърсяването с въглеводороди е свързано със забавено двигателно развитие. Настоящето изследване е първото, което свързва замърсяването с по-нисък коефициент на интелигентност.

Зависимостта между въглеводородите и коефициента на интелигентност е установена като са взети предвид всички други възможни рискови фактори, включително излагането на олово, пестициди и пасивно пушене, както и нивото на образованието на майката.

„Изненадващо е, че ефектите от излагането на замърсяване преди раждането са константни”, казва Кимбърли Грей, епидемиоложка от Националния институт за изследване на влиянието на околната среда върху здравето, който е помагал за набирането на средства на изследването. Наблюдавайки децата до 11-годишна възраст, екипът от Колумбийския университет успява да констатира връзките между разстройствата в ученето и нарушенията в способността за концентрация.

Не е ясно как точно полицикличните ароматни въглеводороди вредят на развитието на мозъка. Това може да става чрез повече от един механизъм. „От много изследвания знаем, че развиващият се мозък на ембриона е особено податлив на невротоксични химикали”, казва Перера. „Една от причините е, че се развива много бързо. Защитният механизъм, който действа при възрастните, не съществува при ембриона, като става дума и за детоксификацията, и за възстановяващите ензими.” Излагането на замърсяване може да причини директни генетични вреди или епигенетични промени.

Връзката между влиянието на околната среда и генетичните промени е гореща тема за изследователите, казва Грей. И тъй като методите за измерване на замърсяването както на открито, така и на закрито, се усъвършенстват, науката също напредва бързо.

Според Перера добрите новини са, че знаем как да намалим тези опасни емисии. „Усилията да намалим времето, в които камионите над дизелово гориво работят на празен ход и да изискваме по-чисти горива, са ефективни при намаляването на замърсяването,” твърди тя. Екипът й е констатирал умерено намаление на нивата на полицикличните ароматни въглеводороди в резултат на тази политика. „Изследването показва, че трябва да бъде направено повече. Искаме децата ни да са здрави – деца, които могат да разгърнат потенциала си.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.