Касапницата в университета

Студенти от Техническия университет във Вирджиния се утешават един друг след трагедията. Снимка: Ройтерс

Най-кървавата драма в Американско учебно заведение ужаси целия свят в понеделник и накара президента Буш да заговори, че трябва да се преосмисли режимът за носене на оръжие в САЩ.
Студентът от Южна Корея Чо Шонг Хуи, чиято самоличност беше разкрита във вторник около обяд, уби 33-ма души в университетска сграда с автоматично огнестрелно оръжие и рани между 15 и 30 други (точният им брой ден след инцидента още не беше съобщен).
Полиция и ръководството на Техническия университет във Вирджиния трудно могат да обяснят на обществото как така стрелецът първо е убил двама души в общежитието, а цели 2 часа по-късно в другия край на университетското градче е застрелял още 30 души.

Кървавата баня в понеделник завърши със самоубийство на стрелеца, чиято самоличност беше съобщена официално 24 часа след инцидента. Някои първоначални публикации в американския печат обявиха, че убиецът е
студент от Китай, пристигнал от Шанхай миналата година. По-късно властите на университета и полицията установили, че това е 23-годишният студент по английска литература от Южна Корея Чо Шонг Хуи. При самоубийството си той се е прострелял в лицето и това затруднило разкриването на самоличността му, съобщиха от полицията.

Първоначално ректорът на университета Чарлз Стигър в интервю по Си Ен Ен съобщи, че стрелецът, поне при втората стрелба в университетското градче, е бил техен студент – мъж с азиатски произход.
Разследващите не знаят какви са били мотивите за убийствата. Името на стрелеца беше съобщено около обяд на следващия ден след кървавата баня. Не бяха съобщени и имената на всички жертви. Уплашени родители от различни щати и от чужбина напразно са се опитвали да се свържат по мобилните телефони с децата си, но поради многото обаждания връзките в 25-хилядното университетско градче блокирали.

23-годишният южнокореец Чо Шонг Хуи е стрелецът от университета. Той е следвал английска ликтература. Самоличността му беше разкрита 24 часа след трагедията. Снимка: Ройтерс

Хронология на ужаса във Вирджиния

Понеделник

7.15 часа: Априлската утрин във Вирджиния е студена и ветровита. Вали сняг, когато в общежитието “Уест Амблър Джонстън” на университетския град Блексбърг се чуват няколко изстрела. Първите съобщения от обитаваната от 895 студенти сграда са трагични: един студент е убит, двама са ранени. Но все още нищо не предвещава катастрофата в студентския град на техническия университет, където учат 25 000 студенти. За инцидента е информирано ръководството на учебното заведение. По-късно полицията съобщава, че двама души са загубили живота си при “битов скандал”. Извършителят е избягал.

8.00: “Сигурността в сградата и на местопрестъплението е гарантирана”, обяснява шефът на полицията Уендъл Флинчъм. Тъй като след това не се случва нищо непредвидено, занятията в университета започват по план. Вратите на учебните сгради са отворени.

9.26: Ръководството на университета изпраща имейли на всички студенти и преподаватели с еднакво съдържание: “Стрелба в студентския град”. Всички в университета са предупредени да бъдат особено внимателни за “инциденти с огнестрелно оръжие” и при подозрителни обстоятелства да се обърнат към полицията.

9.45: Малко по-късно въоръженият мъж от общежитието се появява в зоната за лекции за инженерите, т. нар. Норис хол, който се намира на противоположния край на студентския град. В десет без петнайсет там се чуват изстрели. Вратите на Норис хол са вързани с вериги, най-вероятно от извършителя. Много от студентите панически скачат през прозорците, за да избягат. Университетският град е затворен – това се случва за втори път от август 2006 г., когато тук също се стреля. Тогава избягал затворник влиза в университета, след като застрелва охранител в болница. При преследването му е убит и един полицай.

9.55: Университетът изпраща втори имейл, в който предупреждава за въоръжен мъж в студентския град: “До второ нареждане останете в сградите. Стойте далеч от прозорците.” До този момент вече са загинали 22 студенти. Полицаите от специалните служби SWAT щурмуват университета. На местопрестъплението пристигат коли на Бърза помощ. Студентите помагат на работещите във факултетите да изнесат ранените от сградите. Какво обаче се случва в Норис хол? Един студент съобщава, че приблизително 19-годишен мъж е нахлул в класните стаи и за минута и половина е стрелял 30 пъти. Първо е прострелял преподавателя в главата, след това е насочил оръжието към студентите.

10.17: Университетът Вирджиния изпраща трети имейл. Той обявява, че занятията са прекратени. Работещите в университета са призовани да заключат всички врати и да стоят далеч от прозорците. В този момент започва да се изяснява размерът на ужаса. Репортерите на телевизионните канали съобщават за покачването на броя на загиналите: 21, 31, 33. Сред тях е и извършителят. Той насочил оръжието към главата си и стрелял. Лицето му е раздробено от изстрела, което затруднява полицията да го идентифицира.

10.53: Ръководството на университета изпраща четвърти имейл, в който съобщава, че в Норис хол е имало стрелба с много жертви. Казва се, че полицията издирва втори стрелец. Студентите са призовани да останат в сградите.

Линейка потегля от двора на университета, докато друга пристига на мястото. Снимка: Ройтерс

Линейка потегля от двора на университета, докато друга пристига на мястото. Снимка: РойтерсСлужители на щатската полиция във Вирджиния си проправят път към мястото на стрелбата. Снимка: РойтерсСлужители на отряда за бързо реагиране разговарят в двора на университета. Снимка: РойтерсСтуденти от Техническия университет във Вирджиния се утешават един друг след трагедията. Снимка: РойтерсСанитари от спешното отделение вадят подвижни носилки от линейките. Снимка: РойтерсТежковъоръжени служители на отряда за бързо реагиране влизат в сградата на университета. Снимка: РойтерсСержантът от полицията във Вирджиния Скип Воън охранява двора. Снимка: РойтерсСанитар от спешното отделение вкарва подвижна носилка в сградата. Снимка: РойтерсСтудент се моли в храма на университета. Снимка: РойтерсСтуденти се събират на бдение в двора на университета. Снимка: РойтерсСтуденти се прегръщат по време на бдението в двора на университета. Снимка: РойтерсСтуденти се прегръщат по време на бдението в двора на университета. Снимка: РойтерсСтуденти изписват съболезнователни думи върху плакат със символа на университета. Снимка: РойтерсКадети от университета са се прегърнали. Снимка: РойтерсПолицаи излизат от залата, в която се е състояла стрелбата. Снимка: РойтерсСтуденти от Техническия университет във Вирджиния се утешават. Снимка: Ройтерс

12.00: Стрелбата е приключила. Преподавателите и работещите в университета са евакуирани и са помолени незабавно да си отидат по домовете.

12.15: Ректорът на Техническия университет във Вирджиния Чарлс Стигър прочита изявление на пресконференция, в което казва: “Днес университетът беше сполетян от трагедия с гигантски размери”. Шефът на полицията Уендъл Флинчъм се задъхва, докато съобщава, че са загинали най-малко 21 души.

17.00: В понеделник вечерта острият вятър пронизва университетския град. От общежитието Уест Амблър Джонстън излизат студенти с раници и чанти, за да намерят къде да спят. Те не могат да останат в сградата, където започна най-ужасната стрелба в учебно заведение в историята на САЩ.

Очевидци: Стрелецът не каза нито дума

Оцелели от куршумите разказват за избиването на състудентите си

За студента Трей Пъркинс първият сигнал за ужаса, който се разиграва в сградата на университета във Вирджиния в понеделник сутринта, идва със започването на часа по немски език в една от залите. Чува се някаква пукотевица..
“Никой от нас не си помисли, че това са изстрели”, казва студентът.
Но след няколко секунди източникът на звука става ясен, когато въоръжен мъж влиза в лекционната зала и застрелва професора, след което започва да стреля по студентите.

Сержантът от полицията във Вирджиния Скип Воън охранява двора. Снимка: Ройтерс

“През цялото време той не каза нито дума – обяснява Пъркинс. – Не каза “залегнете”, не каза нищо. Просто влезе и започна да стреля”.

Пъркинс и неговите състуденти инстинктивно легнали на пода, като преобърнали чиновете, за да направят бариера между себе си и въоръжения мъж, който стрелял напосоки.
“Той започна да стреля където му падне – спомня си Пъркинс. – Не съм сигурен колко продължи всичко. Стори ми се, че беше много дълго, но вероятно беше само минута – две”.
Пъркинс обяснил, че най-ужасяващото нещо в стрелеца било изражението на лицето му. “Беше някак сериозен – обяснил студентът няколко часа след инцидента. – Изобщо не изглеждаше уплашен, нито пък ядосан. Просто едно безизразно лице.”

Първите мисли на Пъркинс били как да се спаси и за страданията на неговата майка, ако не успее да го направи. Опитал се да прецени откъде може да избяга, но пътят му бил блокиран от два преобърнати чина.
Когато стрелецът най-накрая излязъл от стаята, Пъркинс и двама други студенти, единият от които имал кървяща рана на ръката, се опитали да залостят вратата, за да попречат на убиеца да се върне.
“Той започна да се опитва отново да отвори вратата и после взе да стреля по нея – четири, пет, шест пъти – спомня си Пъркинс. – За щастие, нито един от изстрелите не улучи някого.”
Докато Трей и другите студенти се опитвали да помогнат на ранените, чували, че се стреля някъде из сградата. В стаята, в която бил Пъркинс, имало около дузина ранени. Той разкъсал дрехите си и превързал с тях раните на простреляните си състуденти.

“Почти навсякъде имаше кръв. Беше толкова нереално… толкова трудно да се опише”, казва Трей.
Само Пъркинс и още трима души успели да излязат от стаята след като приключило всичко. Сред тях била студентката Ерин Шийнън, според която в стаята е имало около 25 души.
“Този ден отсъстваха само двама души – обяснила Ерин пред репортери от студентския вестник. – И от всички, които бяхме там, само четирима успяхме да излезем, но двама бяха ранени. Всичко беше толкова странно. Защото преди да започне да стреля, мъжът се огледа, сякаш търсеше някого. После всички чухме шум, все едно някой пробиваше стените, и разбрахме, че са звуци от куршуми.”

“Той изглеждаше съвсем нормално, беше азиатец, но носеше униформа на бойскаут. Беше облечен в кафява риза, а отгоре имаше черна жилетка – вероятно в нея носеше куршумите или нещо такова”, спомня си Шийнън.
“Днес видях как куршуми се забиват в човешки тела – казва още тя. – Имаше кръв навсякъде. Имаше припаднали хора, не знам, може би от шок или от болка. Но аз бях една от четиримата, които се измъкнаха. Останалите бяха мъртви или ранени.”

Още две групи студенти успяват да се спасят, като залостват вратата пред стрелеца, след като чуват изстрели. Никълъс Мако е на занятия по математика в Норис хол, когато чува серия от силни гърмежи в коридора. Студенката, която седи до вратата, я затваря. “Тя надникна навън и видя стрелеца. Затова веднага затвори вратата. Трима студенти преместиха масата, която беше в стаята пред вратата и я барикадираха. След няколко секунди стрелецът се опита да отвори вратата, но съучениците ми я държаха здраво затворена, като подпираха масата на пода. Стрелецът стреля два пъти по вратата на нивото на гърдите. Направи две дупки. Единият куршум удари подиума срещу вратата, а другият излетя през прозореца. После зареди оръжието си и пак стреля по вратата, без да успее да я пробие. После продължи към другите стаи.”

На втория етаж на Норис хол студентът по информатика Руиджи Занг е на лекции. На поддържаната от студентите уеб-страница Planet Blacksburg (http://www.planetblacksburg.com) той пише: “Избутахме една маса пред вратата. Стрелецът се опита да влезе, но след като разбра, че не може, стреля два пъти през вратата. Това беше най-ужасният момент в живота ми.”
Работещият в сградата Джийн Коул също оцелял по чудо: „Стрелецът носеше шапка и държеше в ръка автоматично оръжие. Той насочи оръжието към мен. Избягах надолу по стълбите.”

Най-зловещите престрелки в учебните заведения на САЩ

В университетите и училищата в САЩ често се стреля безразборно. Досега най-трагичният инцидент беше от 1999 г., когато в гимназията Колъмбайн в Колорадо бяха застреляни 15 души. Ето хронологията на най-зловещите престрелки в учебните заведения в САЩ:

2 октомври 2006: 32-годишен мъж нахлува в училището в Никъл Майнс (Пенсилвания) и убива пет момичета от религиозната общност на Омишите. След това се самоубива.

Студенти се събират на бдение в двора на университета. Снимка: Ройтерс

25 септември 2006: При заложническа драма в училище в Бейли (щата Колорадо) 54-годишен мъж убива 16-годишно момиче и след това се самоубива

25 август 2006: 26-годишен мъж застрелва учителка в основно училище в Есекс (Върмонт), а друга ранява тежко. По пътя за училището извършителят убива и 57-годишна жена. По-късно той ранява и 26-годишен мъж, въпреки че е насочил оръжието към себе си. Не успява да се убие и остава жив.

21 март 2005: 16-годишен убива в гимназията Ред Лейк в индиански резерват в Минесота пет ученика, една учителка и един охранител. Ранените са пет. Преди това почитателят на Хитлер застрелва дядо си и приятелката му. След престрелка с полицията младежът се самоубива.

17 януари 2002: 43-годишен студент убива трима души от гняв, че няма успех в малкия американски университет Грънди (Вирджиния). Ранените са трима.

5 март 2001: В гимназията в Сантий, близо до Сан Диего (Калифорния) 15-годишен младеж застрелва двама съученици и ранява 13 души.

12 март 2000: 19-годишен младеж застрелва свой връстник след танцова забава в гимназията Бийч в Савана (Джордия). След това открива огън по останалите. 16-годишен ученик умира по-късно в болницата.

29 февруари 2000: Шестгодишно момче застрелва в училището в Маунт Морис (Мичиган) своя връстничка.

10 август 1999: Мъж стреля напосоки в еврейско училище в Лос Анжелис (Калифорния). Убива двама възрастни и три малки деца. Осъден е на доживотен затвор.

20 април 1999: Двама младежи убиват в гимназията Колъмбайн в Литълтън (Колорадо) 12 ученика и един учител. След това се самоубиват. Двете момчета на 17 и на 18 години нападат училището маскирани, въоръжени с пушки и с гранати.

15 август 1996: Студент застрелва трима преподаватели в държавния университет в Сан Диего (Калифорния), най-вероятно ядосан от критиката на дипломната му работа.

По материали на msnbc.com, Ройтерс, Би Би Си

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.