Как мормоните и „Божията истина“ дойдоха в България
Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни, известна също като Мормонска църква, прави първите си стъпки в България още в края на 19 век. Първият български мормон е Аргир Димитров, който през 1889 година приема вярата в Цариград от банатския българин Миша Марков. През 1900 година Миша Марков се опитва да създаде български клон на мормонската църква, но е арестуван от полицията и получава забрана да пребивава на българска територия.
Следващият опит за установяване на мормонска мисия в България е през 1988 година, но властите отказват разрешение.
След промените, през февруари 1990 година, Ръсел Нелсън, един от мормонските апостоли, се среща в София с официални правителствени служители и през септември 1990 година в страната пристигат първите шест мисионери. Те работят не като официални мормонски мисионери, а като преподаватели по английски език. Тогава в страната има петима мормони: служител в американското посолство в София, угандийски студент по медицина, и трима българи: Снежина Филипова от Варна, Габор Тодоров от София и Иван Маринов от българското малцинство в Унгария.
Дейността на църквата започва на 7 октомври 1990 година в наетия апартамент на сем. Мауър на ул. „Княз Борис“ в столицата. Събранията се водят от Морис Мауър, който е шеф на неофициалната мисия и Иван Маринов, шеф на местния (също неофициален) мормонски клон.
През ноември 1990 година пристигат първите официални мормонски мисионери. Това са Джон Уорнър и Кристиян Елгрин от Юта, Дейвид Гарнър от Аризона, и Тимъти Кута от Айдахо. Някои от тях са служили в Югославия, говорят сръбски език, което ги улеснява в усвояването и на българския език.
Към края на ноември 1990-та е проведено и първото мормонско кръщене в България. Новопокръстените са сем. Емил, Диана, Румен и Евгени Христови, и сем. Венцислав и Мирела Лазарови.
На 1 юли 1991 година е учредена официално и Българската софийска мисия на мормоните. Председател на мисията е Кирил Киряков – бивш български емигрант от САЩ. В момента мормонската църква в България има около 2200 члена, в общо 21 енории.
Ето как описват първите стъпки на мормоните в България сайтът MormonTimes.com и авторката Кристине Фредериксон*:
На 24 юли си спомняме легендарните пионери от Юта и жертвите им да установят място за богослужение в мир. Идеята, че първите привърженици на мормоните са част от миналото на църквата, трябва да бъде преосмислена. В плах опит да направя това и да разширя разбирането на световната същност на Евангелието, през следващите месеци ще се опитам да уловя духа на жертвата, любовта и предаността, въплътен в живота на модерните пионери като обсъдя създаването на църквата и растежа й в различни държави по света. Благодаря на Хидър Сеферович от изследователския център на университета „Бригъм Янг“ (BYU Studies) за помощта й за този проект. Надявам се, че читателите ще прочетат всички статии на Центъра „Бригъм Янг“ онлайн.
През 1989 година, както пише Кейхил Мер, България беше една от най-преданите комунистически сателитни нации, въпреки че беше потопена в бедност, корупция, атрофия и безнадеждност. Въпреки че Библията е забранена, тя има дългогодишна християнска традиция. Когато падна Берлинската стена, последвана от българския комунизъм, хората тук бяха любопитни за всичко западно и бяха заинтригувани от дълго забраняваната религия. В тази среда църквата започна да се обръща към хората в Източна Европа.
Въпреки че Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни не беше регистрирана от българското правителство до юли 1991 година, мормонските мисионерски двойки започнаха да работят в страната през 1990 година като учители по английски език. Една от тези най-ранни двойки, работещи в София, бяха Делбърт и Мерилин Мауър. Първата им зима беше свирепа, с прекъсващо електричество и опашки за храна дори за най-елементарни продукти. Онази зима те не знаеха дали ще имат храна, а Делбърт отслабна с 14 килограма, но като по чудо те никога не останаха без това, от което имаха нужда.
Докато разопаковаше багажа си, вместо купчините вратовръзки, които беше взел, за да раздава на бъдещите богомолци, Делбърт откри кутии с американски чекове. И се оказа, че четирите кутии с чекове бяха решаващи за живота им през първите няколко месеца, тъй като се оказаха единствения начин да се търгува и да се гарантира българската валута.
Мауър преподаваха в леденостудени класни стаи без най-елементарни учебници и помощни материали, но учениците бяха жадни за знания. Без ограничения в учебната програма, Мауър включваха в часовете църковна литература, а учениците бяха любопитни да чуят неща, които по-рано бяха забранени. Мауър бяха свидетели на много чудеса, а когато си тръгнаха през 1992 година, членовете на църквата бяха няколкостотин.
Но влизането на църквата беше подготвено от Бог предварително. През 1963 година Кирил и Невенка Киряков и децата им Юлия и Петър живеят в София. Когато се появява възможност, Кирил кандидатства за поста зъботехник в Алжир. Кандидатстват още шест души и теглят жребий, за да решат кой ще отиде. Кирил печели жребия, но когато другите започва да протестират, продължават да теглят жребия – общо шест пъти. И всичките пъти печели той.
Семейството се надява да избяга от Алжир на Запад и кандидатства за визи, за да отиде на „почивка” във Франция. Кирил е одобрен, но останалата част от семейството получава отказ, докато дъщерята Юлия не използва умение, което е научена в училище – фалшифицира подписите, за да заблуди зложелателите от Запада. Към визата на Кирил добавя „и семейството” и в бъркотията семейството успява да избяга. Живеели в бедност и страх в Съединените щати, тъй като през 1969 година българските тайни служби ги открили и им изпратили писма със смъртни заплахи.
Според патриархалната благословия (patriarchal blessing), един ден Кирил щял да преподава Божията истина в България. Затова, въпреки страха за живота си и лежейки в болница с гангрена на крака, за който докторите казали, че трябва да се ампутира, той отказал. Вместо това потърсил благословия от духовните лидери и на следващия ден излязъл от болницата. През 1991 година беше провъзгласен за първия президент на мормонската мисия в България.
Църквата растяла бавно и непоколебимо и имала силно влияние върху живота на онези, които се присъединявали към нея. Мирела Лазарова постоянно била тормозена от майка си да спре кафето, докато майка й не влязла в църквата. Като неин член се научила да се доверява и да обича другите дори когато не одобрява поведението им.
В ужасно замърсена среда, сред хора, жестоко експлоатирани и без надежда, друга жена също променила вярата си. Надя Денчева открила Божията истина и радостта от малките неща: усмивката на мисионерите и любовта към другите.
Хората – както онези, които принадлежали към църквата, така и тези извън нея – се облагодетелствали от човеколюбивите и ангажирани мисионери. Талантливи учители и съветници, изпращани от църквата, обучавали сънародниците си в България. Учебници, оборудване, дрехи и одеала се излели в страната, изпратени от църквата. Докато годините на цинизъм научили хората да се отвращават от работата без пари, примерът на мисионерите от Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни променил разбирането им за индивидуална доброта и даряване.
Неминуемо усилията на църквата и успехите й били посрещани с подозрение, слухове, фалшиви обвинения и враждебност от страна на медиите. Но доброволната саможертва на мисионерите и на членовете на църквата – на модерните й пионери – доведоха до бавен, непоколебим растеж и до солидно положение на Божията истина на Исус Христос в страна, където по-рано много хора живеели без надежда. И най-важното, Божията истина благослови и подобри живота и ще продължава да го прави с доблестните пионери, които живеят и ще населяват България в бъдеще.
*Кристине Фредериксон пише на специални теми, които засягат членовете на църквата в целия свят в колонката си LDS World, която излиза в MormonTimes.com всяка неделя. MormonTimes.com e уебсайт, публикуващ текстове от и за членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Поддържа се от издателството Desert News в Солт Лейк сити.