Иран: Един аятолах на кръстопът

Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей на проповед по време на петъчна молитва в Техеранския университет. Снимка: Ройтерс

Когато започнаха вълненията в иранските градове, мнозина се успокояваха с мисълта, че това се е случвало и друг път. Та нали родовите травми на всяка република се обаждат отвреме навреме. В светска Турция, създадена от офицери, армията периодично организира преврати. В ислямски Иран пък студентите – ударна сила на революцията от 1979 година – си останаха размирно съсловие и ако нещо не е наред, излизат на улицата. Местните хора още помнят събитията от 1999 година. Младежта се разбунтува срещу контрола на духовниците върху живота на обществото (нищо че от 10 години страната имаше президенти реформатори). Един човек загина, десетки бяха ранени, стотици – арестувани и хвърлени в затвора.

Друга тенденция, сочена за причина на днешната криза, е разрастването на образованата средна класа, която настоява режимът да бъде осъвременен. Делът на градската интелигенция, клоняща към светското начало, все още е далеч по-нисък от този на провинциалните традиционалисти; при все това разцеплението в обществото се очертава повече от ясно. Още по-сериозно е обаче разцеплението сред управляващия елит. Грандиозните му размери проличаха едва тази седмица, месец и половина след президентските избори от 12 юни.

В началото на юли безредиците вече бяха започнали да стихват. Изглеждаше, че бурята се е уталожила до следващите президентски избори. Би могло да се очаква, че след 4 години събитията ще се повторят с още по-голям размах, но дотогава върховният аятолах Али Хаменей и президентът Махмуд Ахмадинеджад ще могат да си поемат дъх. Разбра се обаче, че най-неприятното за тях тепърва започва.

Стана ясно, че изгубилият кандидат Мир Хосейн Мусави и младежта, която го подкрепя, изобщо не смятат да се предадат и да чакат още 4 години. Онези, които стояха зад следизборните размирици, окончателно излязоха от сянката и хвърлиха открито предизвикателство на Хаменей – пред очите на цял Иран.

Миналата седмица привържениците на опозиционния кандидат решиха да организират нова протестна демонстрация. Правителството сметна, че е време протестите да приключат, и вътрешното министерство не разреши тази акция. Въпреки всичко многохилядният митинг се състоя, и то съвсем легално.

Чудото беше извършено от най-богатия човек в Иран, бивш председател на парламента (през 80-те, когато Мусави беше премиер), президент на страната от 1989 до 1997 година., а днес председател на Съвета за политическа целесъобразност и Съвета на мъдреците – Али Акбар Хашеми Рафсанджани. Достатъчно беше да обяви, че ще произнесе петъчна проповед в джамията на Техеранския университет.

Властите в коя да е държава могат да забранят всеки нежелан за тях митинг, но кой в Ислямската република би забранил на хората да идат до джамията за петъчната проповед? Словото на Рафсанджани беше отговор на Хаменей, говорил от същата трибуна пред събрали се за петъчната молитва месец преди това.

Стотици хиляди иранци дойдоха да чуят бившия президент. Той заяви, че обществото в страната е разцепено, официалните изборни резултати се оспорват и ще се наложи да бъдат взети някакви мерки. Рафсанджани призова да бъдат пуснати от затворите всички арестувани опозиционери, а на медиите да бъде разрешено да критикуват властта.

Тази седмица Мохамад Хатами – друг бивш президент реформатор (1997-2005 година), също открито подкрепи опозицията и заяви какво точно трябва да бъде направено в днешната ситуация. Той призова да се проведе референдум за доверие към властта: „Хората трябва да бъдат запитани дали са доволни от сегашното положение и ако повечето са доволни, ще се наложи да приемем днешното положение на нещата“. Намекът беше, че народът е недоволен. Ахмадинеджад не знае как да се бори срещу инфлацията и безработицата. Рафсанджани и Хатами обаче знаеха.

През 2005 година Ахмадинеджад дойде на власт с изборна победа над Рафсанджани, но преднината му бе твърде незначителна. Оттогава рейтингът на действащия президент все повече спада. Ако Рафсанджани се беше кандидатирал за поста отново, шансовете му щяха да са далеч по-големи от тези на Мир Хосейн Мусави, забравен след 20 години отсъствие от сцената. Освен това, в тазгодишните избори вече можеше да участва и Хатами, също способен да спечели срещу Ахмадинеджад. И двамата реформистки лидери обаче се отказаха да участват в надпреварата, само подкрепиха Мусави. Защо ли? Вероятно такъв е бил компромисът, сключен от тях с аятолах Хаменей.

Последните изявления на Рафсанджани и Хаменей върнаха оптимизма на опозицията и студентските демонстрации бяха подновени. Стана ясно, че следизборната ситуация ще се проточи доста време и ще остане все така тежка. Направи ли изявление някой от бившите президенти, спокойствието тутакси ще се изпари. Дори ако Ахмадинеджад остане президент през целия си четиригодишен мандат, това ще са години, каквито не би пожелал и на враговете си. Ще му се наложи да действа в едно ново общество, съобразявайки се с новото (крайно неприятно за него) разположение на силите във висшето ръководство.

Съветът за политическа целесъобразност начело с Рафсанджани е единственият орган, който контролира всички клонове и институции на властта. Той оглавява и Съвета на мъдреците, който назначава и уволнява върховния аятолах. Чрез Съвета на мъдреците популярният сред иранците бивш президент, ако поиска, силно ще вгорчи живота на Хаменей. Чрез Съвета за политическа целесъобразност той може да вгорчи живота на Ахмадинеджад, като поставя под съмнение целесъобразността на прокарваните от него закони и назначения в правителството.

Назначенията в кабинета през последните години са отделен въпрос. Бивш офицер от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР), Ахмадинеджад разполага офицери от корпуса на високи правителствени длъжности. Така предизвиква срастване между КГИР и правителството. Създаден, за да служи на върховния аятолах, КГИР подкрепя всички начинания на Ахмадинеджад, осигурява му гласуване в негов интерес, контролира преброяването на гласовете. За офицерите от корпуса днешният президент е гаранция, че военната служба днес означава доходни постове утре.

Досега с уличните безредици се занимаваха ислямските милиции „басидж“ – опълченци от народа. За да контролира ситуацията, днес режимът използва по-активно Корпуса на гвардейците. Хаменей усети вече сериозна съпротива сред държавното ръководство, главно от страна на Рафсанджани. При това положение ролята на КГИР нараства.

Ако тенденцията се запази, по характер на властта Иран ще се доближи до Турция и Египет. Появата на модерни републики в тези страни се дължи на бунтовни офицери. Нещо, което и до днес определя лицето на въпросните държави. Военните имат възможността всеки момент да се намесят във вътрешнополитическата ситуация. До момента КГИР не играеше в Иран ролята, каквато има армията в Турция. Сега положението може да се промени. Вече не е изключено корпусът да бъде използван за решаване на конфликта сред елита.

Междувременно влиянието на самия Хаменей ще намалява. До момента го обуславяше колосалният му духовен авторитет. Сега обаче той не е достатъчен и само Корпусът на гвардейците може да гарантира на Хаменей, че ще остане на своя пост. Върховният аятолах се изправя пред твърде труден избор – или ще се превърне в заложник на Корпуса на гвардейците, или ще се наложи да разработи тактика, чрез която да умири реформистите.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.