Македонският парламент: Албанците ни рекетират с езика
Почти идиличната картина от лидерската среща миналата седмица, че може да се постигне консенсус по няколко ключови „европейски“ закони, се пукна като сапунен мехур. От парламента дойдоха послания, че партийните лидери си правят сметка без кръчмар, т.е. че решенията трябва да се взимат в парламента, а не в Клуба на депутатите. Разбира се, това е така, но политически нездрав е рекетът, който трябва да доведе до по-широка употреба на албанския език в парламента. Напразно се оправдава координаторката на Нова демокрация Флора Кадриу, казвайки, че „не рекетираме“, защото в същото време подчертава, че ако поправките им не бъдат приети, техните (петима) депутати няма да подкрепят закона за Събранието.
Следователно става въпрос за рекет, извършен в чувствителен период и по наистина деликатен закон. Неотдавна в Скопие еврокомисарят Оли Рен даде срок от два месеца да бъдат приети ключовите европейски закони, които ще ни отворят вратата за преговори с Брюксел, но сега Демократичният съюз за интеграция /ДСИ/, на който до вчера нищо не му липсваше в закона за употреба на езиците, както и Нова демокрация и Демократичната партия на албанците на Мендух Тачи, които първи повлякоха крак, искат цялостна двуезичност в парламента.
Това не е ново искане, но си струва да напомним защо постоянно има големи разлики при тълкуването на написаното в законите, особено в Охридския рамков договор. Например все още няма единно мнение за това какво е официален, и какво служебен език. Дали е едно и също? Дали министър от албанската общност например, когато пътува в чужбина, трябва да използва официалния език или ще си служи със служебния език на общността?
Всички тези съществени въпроси трябва да се обсъждат, защото употребата на езиците, особено на албанския, отдавна не е тема-табу в Македония, а не бива да се използва рекет. Известно е, че Македония е положителен пример, когато става въпрос за употребата на езиците, дори надхвърля рамките на Европейската харта за регионалните и малцинствени езици. Макар да е подписала хартата, още не я е ратифицирала и напомняме на депутатите да го направят през лятото, с което още повече ще „европеизират“ страната.
А въпросът, който за съжаление се поставя под натиск и с рекет, има съществен подвъпрос – каква е употребата на официалния и служебен македонски език в средите, където мнозинство са етническите албанци? Имаме впечатлението, че по този въпрос, както и за принципа на Бадентер на местно равнище, кажи-речи изобщо не се говори. Затова призоваваме рекетът да бъде заменен с принципи и, разбира се, с високи морални ценности, както прилича на политици и депутати. Гражданите с право очакват това сега, когато Брюксел ни даде голям шанс.
По БТА