Защо Обама не се обърне към израелците?

Алуф Бен*

Американският президент Барак Обама на среща в министерството на образованието във Вашингтон. Снимка: Ройтерс

В глобалните си обиколки и телевизионни изяви президентът Обама се обръщаше към араби, мюсюлмани, иранци, западноевропейци, източноевропейци, руснаци и африканци. Думите му предизвикаха емоции и бяха добре приети навсякъде. Той обаче не си направи труда да се обърне директно към израелците.

Резултатът? След шест месеца на поста, израелците са все по-подозрителни към Обама. Това, което те виждат, е американски натиск върху премиера Бенямин Нетаняху да замрази заселничеството – искане, което се тълкува в Израел като политическо извиване на ръце, за да се харесат САЩ на арабите за сметка на Израел или просто като проява на антипатията на президента към Нетаняху.

Това може да има обратен ефект, имайки предвид значението, което президентът отдава на решаването на израелско-палестинския конфликт. Ако Израел е част от проблема, той е част и от решението. Но засега нито президентът, нито някой високопоставен служител не е произнесъл реч или дал интервю, насочено към израелската аудитория, ако не говорим за кратките изявления, направени по време на позиране на дипломати за снимка.

Арабите получиха речта в Кайро, ние получихме мълчание. Тази политика на пренебрегване на Израел си има цена. Въпреки че Обама успя да накара Нетаняху да приеме идеята за палестинска държава редом с Израел, той не успя да убеди Израел да замрази заселничеството. Всъщност не успя дори да предизвика дебат за ползите от такъв ход: нито един израелски политик не се изправи пред Нетаняху, за да го помоли да подкрепи Обама, дори израелската левица, която отчаяно се нуждае от нова програма, не прие Обама като своя икона.

В резултат Нетаняху се радва на истински вътрешен консенсус за отказ от замразяване на заселничеството. Нещо повече, той успя да представи Обама като нестабилен съюзник. Както казва Нетаняху, президентът попадна под влиянието на високопоставени свои помощници – в случая Рам Иманюeл и Дейвид Акселроуд, които премиерът нарече „евреи, които мразят самите себе си“. Междувременно Нетаняху е защитник на националната слава, подложен на нечестен натиск, човек, който се придържа към първата повеля на израелската култура: никога не се оставяй да те измамят (с други думи, не бъди будала).

Засега израелците са прегърнали посланието на Нетаняху. Проучване в „Джерузалем пост“ сред израелски евреи миналия месец показа, че само 6 на сто от анкетираните смятат администрацията на Обама за произраелска, а 50 процента казват, че политиката му е повече пропалестинска, отколкото произраелска. Или по-просто казано: израелски консерватори започнаха да наричат президента в статии и в публични изявления с второто му име Хусейн като доказателство за проарабските му настроения.

Какво се обърка? Идват ми наум няколко обяснения. Първо, през 16-те хубави години на Бил Клинтън и Джордж Буш израелците бяха разглезени от безусловното президентско внимание. Спомените за „арабистите“ от Държавния департамент, определяли американската политика в Близкия изток, бяха заличени. Белият дом координираше политиката си с Ерусалим и не попречи на Израел, когато той започна оспорваните военни офанзиви в Ливан и в Газа. Този подход разгневи арабските и европейски съюзници на Америка, които обвиниха Вашингтон в пристрастност – нещо, което бяха склонни да простят на Бил Клинтън, но не и на Джордж Буш.

Обама дойде на власт решен да възстанови накърнените съюзнически отношения на Америка в Европа и в Близкия изток. Един от начините да направи това, за да докаже че е напълно различен от предшественика си, бе да създаде дистанция между себе си и Израел.

Второ, стремежът на Обама към дипломация се стори на израелците опасен американски наивитет. Президентът подаде ръка на иранците и не получи нищо, а само им даде повече време да напреднат с ядрената си програма. В очите на Израел той беше унижен от ядрените и ракетни опити на Северна Корея. И не успя да накара арабски правителства да предприемат действия за нормализиране на отношенията с Израел. Изводът: Обама е мекушав, стреми се да се хареса на слушателите си и да избягва конфронтация с всеки, освен с Нетаняху.

Трето, Обама изглежда обърка американските евреи с израелците. Ние сме близки емоционално и политически, но сме различни. Говорим иврит, а не английски, живеем в Близкия изток и имаме друга история. Визитата на Обама в Бухенвалд и острото отхвърляне на отричането на Холокоста незабавно след речта му в Кайро се харесаха на американските евреи, но не направиха никакво впечатление в Израел. Тук ни учат, че ционистката решимост и борба, а не вината заради Холокоста, са дали родина на евреите. Речта на Обама, която свърза съществуването на Израел с еврейската трагедия, вбеси много израелци, които усетиха в нея близост с изказвания на врагове като Махмуд Ахмадинеджад.

Четвърто, що се отнася до повечето израелци, Обама сгреши като се съсредоточи върху замразяване на заселничеството. В основната си част израелците нямат нищо общо със селищата, а мнозина не знаят къде се намират те, дори когато става дума за селища, които са на половин час път от Тел Авив.

По-важното е, че през изминалото десетилетие многократните мирни преговори и дипломатически изявления показаха, че по-големите и по-близо до дома селища (блокове) ще останат в израелски ръце съгласно каквото и да е бъдещо решение за две държави. Защо тогава да се настоява за тотално замразяване навсякъде? И защо да се отрича толкова силно, както направи администрацията, съществуването на предишни споразумения между САЩ и Израел за ограничено строителство на селища? Има твърде много свидетелства, доказващи, че такова разбирателство съществува. За израелците това подкопава доверието в Обама и засилва позицията на Нетаняху.

Вероятно има основателни причини за близкоизточната политика на Обама. Вероятно замразяването на селищата наистина е в интерес на Израел. Вероятно президентът наистина се стреми към дълготрайна сигурност и добруване за Израел. Вероятно популярността му сред арабите е липсващата част от пъзела на миротворчеството.

Но ако президентът не ни го каже, ние няма как да го разберем. Следващия път, когато сте в района, г-н президент, обърнете се директно към нас. Със сигурност ще ви изслушаме.

* Ауф Бен е редактор в израелския вестник „Аарец“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.