Вечно закъсняващият Путин – прекалено зает или просто с лоши обноски?
Владимир Путин закъснява често – и у дома, и в чужбина, независимо дали става дума за среща с британската кралица, с китайския премиер или с краля на Испания. В това обаче не бива да се търси политическо послание, просто графикът на руския ръководител е твърде натоварен и времето не му стига, обясняват негови приближени.
Закъсненията му станаха тема на медиийни дебати през 2003 година, когато Владимир Путин – по онова време руски президент на посещение в Лондон – накара кралица Елизабет Втора да го чака дванадесет дълги минути. Печатът повдигна отново въпроса, след като испанският крал Хуан Карлос и съпругата му София го чакаха двайсетина минути привледеняващ студ в Мадрид през февруари 2006 година. При посещението му в Хелзинки в началото на юни финландската президентка Таря Халонен беше принудена да чака два часа руския президент.
В Русия тези закъснения изглежда не изненадват никого: министри, хора на изкуството, журналисти – всички го чакат търпеливо, повтаряйки си руската поговорка „шефовете никога не закъсняват, тях са ги задържали в последния момент“. През април 2001 година той пристигна на Великденската литургия „десет минути след възкръсването на Христос“, отбеляза иронично тогава руската преса.
„По-лесно е да се преброят събитията, които Владимир Владимирович (Путин) е започнал навреме“, казва говорителка на руското правителство. „Някои твърдят, че той няма усещане за време, но причината е по-прозаична – претоварен е с работа“, допълва тя.
Според антуража му Владимир Путин, който оглавява правителството от май 2008 година, работи без да брои часовете. „Той навлиза дълбоко в проблемите, изслушва хората с внимание, без да ги прекъсва“, обяснява Герман Греф, управител на „Сбербанк“, една от най-големите руски банки и бивш министър на икономическото развитие. „Всеки си има стил и ние сме свикнали с неговия“, добавя Греф, един от най-приближените на Путин. „Закъснения ли? Та премиерът идва винаги за началото на всяка среща“, отбеляза веднъж говорителят му Дмитрий Песков.
Акредитираните към министър-председателя журналисти го чакат по цели дни в резиденцията му в Ново Огарьово, край Москва, или в сградата на правителството, уплътнявайки времето си с някоя книга или с групови игри. „Той няма да дойде след по-малко от два-три часа, тъй като предишната му среща с губернаторите още не е започнала“, говореха си неотдавна те в централата на „Сбербанк“, където Путин пристигна с повече от три часа закъснение. „Това е неизбежно зло“, въздъхва Андрей Колесников, водещ журналист от всекидневника „Комерсант“ и съавтор на първата книга за Владимир Путин, основаваща се на поредица разговори с него. „Много пъти съм виждал как става това – неочакван телефонен разговор с някой държавен глава може да го задържи за час, и ето че целият му график се променя“, разказва Колесников.
Манията му да закъснява не е от вчера, казва съпругата му Людмила, разказвайки за първите им срещи. „Да дойде на среща с час и половина закъснение беше нещо обичайно за Владимир Владимирович“, споделя тя в книга от 2002 година. „Още не мога да се примиря с това“, добавя първата дама. „За мен закъсненията винаги са били признак на неучтивост, но всеки път когато най-накрая влезе в залата, Путин излъчва такава енергия, че забравям за това“, доверява на свой ред кореспондентка на голяма американска медия.
По БТА