Eдна година след войната: Грузия е по-смирена и по-далеч от НАТО
Би било пресилено да се каже, че Михаил Саакашвили се е укротил. И все пак почти година след войната между Грузия и Русия, президентът, който често предизвиква сензации, както и неговата страна, заемат по-сдържана позиция.
Петдневната война сломи надеждите на бившата съветска република да си върне контрола над размирните Южна Осетия и Абхазия и пресече устрема й за присъединяване към НАТО. След като бяха попарени най-големите му амбиции, Саакашвили сега е под натиск да изгради демокрацията, обещана от Революцията на розите, която през 2003 година му донесе властта. „Не съм дошъл тук, за да обявя, че нещата са лесни, или да съобщя колко велики са нашите постижения“, заяви той пред парламента миналата седмица. Тези думи определят много точно тона на остатъка от неговия мандат, изтичащ през 2013-та.
В обръщението, прозвучало като програмна реч, той не повтори обещанието, дадено след преизбирането му в началото на 2008-ма: да възстанови контрола над отцепническите територии и да вкара Грузия в НАТО като най-висша гаранция за сигурност срещу Русия. Вместо това Саакашвили говори за установяване на нов баланс на властта между президент и парламент и за нуждата от свободни медии и независими съдилища. Така той реагира на събитията през пролетта, белязана от размирици, когато десетки хиляди излязоха на улиците и протестираха срещу него.
„Окупираните територии са, разбира се, част от политическото говорене в Грузия, но по много различен начин в сравнение с преди година или две,“ каза висш европейски дипломат. „Те не са в политическия дневен ред за каквито и да е незабавни действия и това е много различно от обещанията, които Саакашвили даде в началото на втория си президентски мандат. Очевидно всякакви варианти на процес за присъединяване към НАТО сега са по-далечна перспектива, отколкото преди август 2008-ма“.
Миналия август светкавичният ответен удар на Русия срази за пет дни грузинското нападение срещу Южна Осетия. Руските танкове навлязоха дълбоко в територията на Грузия и разклатиха доверието на Запада към нея като сигурен транзитен маршрут за каспийския нефт и газ. Русия призна Южна Осетия и Абхазия за независими държави и нейни войски се разположиха в Южна Осетия, само на петдесетина километра от Тбилиси. Западът заклейми „несъразмерната“ реакция на Русия, но повече не каза нито дума за бързо присъединяване на Грузия към НАТО.
За Русия членство на Грузия в НАТО би било посегателство над нейните граници. Наред с това някои европейски държави се притесняват, че Саакашвили е непредвидим и не винаги действа демократично.
Диалогът на ЕС и НАТО с Русия беше прекратен и подновен след няколко месеца. Критици казват, че Саакашвили се е предоверил в готовността на западните съюзници да се изправят срещу Русия, главен доставчик на енергия за голяма част от Европа. „Това правителство вярва силно в евроатлантическата интеграция и разчита, че отношенията му със Запада ще окажат косвено възпиращ ефект върху руснаците“, казва Сванте Корнел, ръководител на изследвания в американския Институт за Централна Азия и Кавказ. „Мнозина от нас бяха изненадани от степента, до която Западът не отговори на тези очаквания. Според мен правителството няма друг избор, освен да пригоди своята политика към новите реалности“.
Миналата седмица, посещавайки Грузия в знак на подкрепа, вицепрезидентът на САЩ Джоузеф Байдън каза, че няма бързо решение на проблема с грузинската териториална цялост. „Тъжната истина е, че няма военен вариант за реинтеграция“, заяви той. Задължен на Запада, който отпусна 4,5 милиарда следвоенни помощи и заеми, Саакашвили е подложен на натиск да отвърне на призивите за по-голяма демокрация, които се чуват както вътре в Грузия, така и от Запад.
Байдън каза на грузинските депутати, че трябва да намерят решение на проблема за баланс на правомощията на парламента и изпълнителната власт, да сложат ред в изборните закони и да осигурят свободни медии и съдилища. „Вашата Революция на розите ще бъде завършена само когато управлението е прозрачно, отговорно и напълно активно,“ заяви той.
У дома опозицията организира няколкомесечни протести срещу 41-годишния лидер на 4,5 милиона грузинци. Те отшумяха миналата седмица, но големите протести срещу монопола, който той практически установи над властта, се повтарят всяка година. Недоволството вероятно ще се засили поради икономическия спад: прогнозата е, че тази година БВП ще се свие с 1,5 на сто и чуждестранните инвестиции в първата четвърт на 2009 ще бъдат с над 75 процента по-малко от същия период на миналата година.
Анализатори и дипломатите твърдят, че протестите може да се развихрят отново, ако Саакашвили не стане по-отговорен. Това не означава, че са изключени нови военни действия. Докато Байдън беше в Грузия, руският заместник-министър на външните работи Григорий Карасин обвини Тбилиси, че се превъоръжава и обеща конкретни мерки за пресичане на доставките. Дипломати казват, че амбициите на Саакашвили да си върне сепаратистките територии са попарени, но твърдата решителност на руснаците да го видят извън властта може да доведе до нова война.
„Със сигурност в Москва има хора, които смятат, че миналогодишната работа е останала недовършена, те са привържениците на твърдата линия,“ заяви един от дипломатите. „Може би някои дори се чувстват унижени, че не са успели да отстранят Саакашвили“, добави той.
По БТА