Кой плати за българските сестри? Бойко Борисов предизвика скандал във Франция

Френска медия цитира коментара на e-vestnik

Снимка: Ройтерс

„Сарколандия: фабриката за илюзии работи с пълна пара“ (Мариан2), „Саркозистката пропаганда ни е пробутвала глупости“ (Белачао), „Медийна интоксикация: Сесилия, Никола, българските сестри“ (Льо Пост), „Откуп за свободата на българските сестри“ (Ком4нюз) „Българските сестри: дебат за откупа“ (Льо Фигаро). Изказването на Бойко Борисов, че правителството на Станишев е платило за освобождаването на българските медици в Либия, отприщи вълна от критики към президента Никола Саркози във френските медии. Предлагаме ви коментара на Александър Леви, журналист от сп. „Курие ентернасионал“, публикуван от авторитетното онлайн издание slate.fr, който цитира и e-vestnik.bg.
Кой и колко плати за българските сестри?

Александър Леви

Споменаването на „откуп“ от 100 милиона долара от София отново разпали полемиката за финансовите компенсации за освобождаването на българските медицински сестри.

Новият български министър-председател? „Не бих искал до го срещна по тъмно на някоя уличка в София“, наскоро подхвърли британски кореспондент в Брюксел. Няколко дни след като състави правителство след изборите на 5 юли, Бойко Борисов направи първия си дипломатически гаф. Гаф ли беше наистина? Докато откриваше спортна площадка на 24 юли – човекът е каратека на високо ниво и неделен футболист – премиерът заяви нещо нечувано досега за условията за освобождаването на българските медицински сестри, задържани в Либия от 1999 г. до 2007 г., където бяха несправедливо обвинени в инфектиране с ХИВ / СПИН на либийски деца…

Бойко Борисов критикува правителството на своя предшественик социалист Сергей Станишев, че „се е поддало на рекета“ и е платило „откуп“ за завръщането у дома на нейните граждани.

Точно две години след ефектното освобождаване на медицинските сестри (всъщност пет жени, един натурализиран палестински лекар и  съпругът на една от сестрите), по време на което Франция и най-вече двойката Никола и Сесилия Саркози, играха водеща роля, тези изявления на Борисов доведоха до няколко повдигания на вежди в Европа. Макар че много западни дипломати в частни разговори сравняваха случая с българските медицински сестри с държавна операция за вземане на заложници, термините „рекет“ или „откуп“ – особено с конкретен размер – никога не бяха „утвърдени“ от европейски държавен глава. „100 милиона долара за освобождаването на шест души? Добра сделка“, пише „Зюддойче цайтунг“, като припомня, че навремето различните участници, като се започне с Никола Саркози, категорично са отказвали да споменават за евентуална финансова „компенсация“.

Но ние вече знаем, че основната част от продължителните преговори с Триполи се е отнасяла именно за финансовото възнаграждение. Случаят започва да се разплита, когато са обявени условията за компенсации на семействата, чиито деца са заразени. Европейският съюз се е съгласил да отпусне до 1 млн. евро на семейство, или общо 452 милиона евро. Според някои източници, за да ускори изплащането на тази сума – затруднено от европейската бюрокрация –  Никола Саркози се е обърнал към своя „приятел“, емира на Катар, Хамад ибн Халиф ал-Тани, който изпратил чек в последния момент. Затова пък не е известен приносът на всяка европейска държава към джакпота за либийците.

„Французите намериха пари за семействата [на болните деца]. Но аз не знам откъде са ги намерили“, обяснява в интервю за „Льо Монд“ синът на полковник Кадафи, Сейф ал-Ислям през 2007 година. Но френската щедрост не спира дотук, освобождаването на българските медицински сестри задейства – или обуславя – поредица от договори в областта на военното и ядреното сътрудничество. Споменават се суми от стотици милиони евро. В допълнение, модернизация на болницата в Бенгази в Северна Либия, разходите за която се поемат от Франция. Предполагаема стойност: няколко милиона евро. Предполага се, че Лондон, чиито специални служби са особено активни в този случай,  е сключил договор за проучване за газ за 900 милиона евро за своята нефтена корпорация „Бритиш петролиъм“. „Либия получи в този случай добра сделка“, казва синът на Кадафи. „Това беше сложна история. Голяма бъркотия. С много играчи. Трябваше да бъдат задоволени всички играчи“, казва той.

По това време възникват напрежения в европейското семейство, особено след енергичната намеса  на френската президентска двойка. Според Берлин новоизбраният френски президент се е възползвал от напредъка, постигнат отдавна от германската дипломация по този въпрос, като при това е вдигнал цената на сделката. Обвиненията са потвърдени впоследствие от либийците, които са впечатлени от „щедростта“ на френското предложение.

За останалите европейски партньори, като Холандия и Белгия, самото естество на сделката е проблем: „Не трябва да възнаграждаваме Либия, защото е държала невинни в затвора в продължение на осем години в нечовешки условия“, заяви навремето официален белгийски представител, напомняйки, че няколко международни експертизи, включително на професор Монтание, са заключили, че българският персонал е невинен… Във Франция, социалистическата опозиция, която внася няколко искания за информация в Парламента, заявява, че правителството не е дало и до днес задоволителен отговор за компенсациите, предоставени на Либия в този случай. „Това беше изнудване и неморална игра“, казва, този път в „Нюзуик“, Сейф ал-Ислям, станал явно много приказлив след приключването на случая, преди да признае с половин уста, че никога не е вярвал наистина във вината на медицинските сестри.

В тази игра на лъжлив покер за няколкостотин милиона евро българският принос изглежда като капка вода. Съдбата на българските медици беше само „прашинка в окото на огромен ураган, където се пресичаха гигантски интереси“, казва един ден шефът на българските разузнавателни служби по онова време, генерал Кирчо Киров. Що се отнася до тези „100 милиона долара откуп“, споменати от Борисов, по-вероятно става дума за същата сума, но в лева (около 72 млн. долара), което приблизително съответства на дълга на Либия към България. Дълг, официално опростен от София в знак на „добра воля“ в самото начало на кризата. „Новият премиер е по-приказлив, отколкото трябва, и често ще изтърсва приказки, които ще обикалят световните медии“, заключава редакционният коментар на българското издание e-vestnik.

Със съкращения от slate.fr