Не сте добре дошъл, президент Блеър!

Тони Блеър в Брюксел в качеството си на министър-председател през 2007 година. Снимка: Ройтерс

Защо мисълта за президента Тони Блеър кара толкова хора в Европа да кръстосат шпаги? Самата идея довежда до пароксизъм влиятелни европейски политици. Да вземем например Даниел Кон-Бендит, съпредседател на групата на Зелените в Европейския парламент. Той нарича кандидатурата на Блеър за президент на ЕС „абсурдна“, упреквайки бившия британски премиер, че е бил усърден застъпник на войната в Ирак, която раздели Европа, и че прилагал наследени от Тачър неолиберални политики, които са посели семената на настоящата финансова криза.

Онзи, който ще заеме новия европейски пост, създаден по силата на така дебатирания Лисабонски договор, ще говори от името на 27-те национални лидери и правителствени ръководители по време на техните срещи на върха в продължение на мандат от две години и половина. Мандатът на президента на ЕС ще може да бъде подновяван само веднъж. Постът е не на президент на Европа, както го наричат някои, а на президент на Европейския съвет – онази част от ЕС, която се контролира от националните правителства. Онзи, който заеме новия пост в ЕС, ще трябва да работи с ЕП, който мрази Европейския съвет, и с Европейската комисия, хибрид на бюрократичната изпълнителна власт.

Освен Блеър, за евентуални кандидати за поста досега са споменавани също Фелипе Гонсалес, Пааво Липонен и Волфганг Шюсел, бивши премиери съответно на Испания, Финландия и на Австрия. Нито един от тях не породи същата реакция, като тази срещу кандидатурата на Блеър. Тони Блеър е единственият потенциален кандидат, срещу чиято кандидатура има създаден протестен интернет-сайт – www.stopblair.eu. В него вече са се регистрирали 32 000 души.

Но защо Блеър буди толкова голяма ненавист? Несъмнено, защото някои хора го смятат за противен, и дори за злонамерен, заради действията му като британски премиер в периода 1997-2007 година. Но това не е общото мнение на висшите европейски политици и представители, които също се противопоставят на кандидатурата му. Тук се случва нещо друго. Тук говорим за впечатляващо отхвърляне на онова, което Блеър би казал за ЕС или за външнополитическите цели на съюза.

Интересното е, че кандидатурата на Блеър дори не е официално издигната. Но миналия месец британският министър по европейските въпроси Гленис Кинък предизвика сензация, когато беше цитирана да твърди, че Блеър има официалната подкрепа на Великобритания. Това отприщи порой от враждебност.
Коментатори от континента нарекоха Блеър измамник, който се нарича европеец, но който не накара британците да заобичат европейците. А трябвало поне да опита. Британските всекидневници разпалено коментираха, че Блеър ще се кандидатира за поста само заради заплатата и допълнителните служебни облаги. Те определиха приемника му Гордън Браун като лицемерен и безскрупулен, защото застава зад каузата му. Уви, цялата история се оказа лъжа. Лейди Кинък, бивша депутатка от ЕП, беше министърка само за около пет минути, когато я запитаха за Блеър. Тя го подкрепи с думите, че Блеър е кандидатът на нейното правителство. Това беше грешка, а не умен ход.

Този епизод не беше от полза за Блеър. Но той може би направи добра услуга на ЕС. Сега е моментът, в който европейците водят свой собствен дебат за присъствието, което искат да имат на световната сцена. Лисабонският договор създава два нови външнополитически поста. Освен президента на Европейския съвет, той предвижда и подобрена версия на върховния представител за външната политика и сигурността, тоест нещо като външен министър, който ще председателства срещите на министрите на външните работи на страните членки, тоест ще има политическа власт, и който ще бъде заместник-председател на ЕК, тоест ще разполага с много пари, с хиляди души персонал и представителства по света. Най-вероятните съперници за този пост са шведският външен министър Карл Билд, който вече каза, че не е заинтересуван от поста, и Оли Рен, европейският комисар от Финландия, отговарящ за разширяването на съюза, който вероятно ще приеме длъжността, ако му я предложат. Някои говорят и за Дора Бакояни, външната министърка на Гърция, или за Урсула Пласник, бившата външна министърка на Австрия.

Повечето хора в Брюксел хранят голямо доверие, даже прекалено голямо доверие, че двата нови поста ще бъдат създадени съвсем скоро. Общоприетата мъдрост ни навежда на мисълта, че ирландците ще бъдат достатъчно изплашени от икономическата криза и ще гласуват положително на референдума за Лисабонския договор в началото на октомври. Това ще позволи на европейските лидери да обсъдят създаването на двата нови поста по-късно същия месец, по време на срещата си на върха. Изненадващо обаче повечето от останалите подробности все още не са изяснени. Лисабонският договор така и не дава отговор на въпроса как президентът на съвета и върховният представител ще избегнат това, да се бъркат в работата един на друг.

В Брюксел цари мнението, че върховният представител ще бъде по-влиятелната фигура. Бюджетът, с който ще разполага титулярът на поста, персоналът и институционалният му обсег имат много по-голяма стойност от декоративната титла на президент.

В Париж и Лондон, напротив, надделява мнението, че президентът на съвета, в качеството му на пратеник на националните лидери, ще има доминираща роля. Първоначално френският президент Никола Саркози намекна, че Блеър ще бъде добър президент. По-късно, както се твърди, ентусиазмът му във връзка с тази идея се поохладил, въпреки че Саркози все още продължава да настоява за назначаването на виден политик на този пост.

Франция гледа на Европа като на лост, чието задействане ще й позволи да постигне глобално влияние. Въпреки предпазливостта й по отношение на Европа, позицията на Великобритания не се отличава чак толкова много от тази на Франция. Лондон смята, че 500-милионното население на ЕС и икономическата тежест на съюза му придават важност при взимането на решения по такива въпроси като климатичните промени. Или както каза британският външен министър Дейвид Милибанд през юни, ако Европа иска да избегне създаването на свят около оста САЩ-Китай, то тя трябва да се покаже като най-подходящ партньор за едно сътрудничество във формат Г-3.

Всичко това означава, че ако Европа иска да участва в дипломацията на великите сили, то тя има нужда от президент на Европейския съвет, на когото световните лидери да гледат като на равен. И ето, че на преден план отново излиза кандидатурата на Тони Блеър. Но не всички са съгласни по този въпрос. Високопоставени брюкселски дипломати, а също и дипломати в Германия твърдят, че ЕС се радва на морална и юридическа легитимност точно защото неговите действия отвъд пределите му несе основават на интересите на няколко големи държави, а са одобрени чрез консенсус. По-малките страни говорят същото, главно защото не се страхуват, че ще бъдат подложени на тормоз от големите членки на ЕС. Фредрик Рейнфелд, премиерът на Швеция, която е ротационен председател на ЕС, смята, че малките и средноголемите еврочленки не се интересуват от един прекалено силен президент. Той дори предпочита да говори за председател на Европейския съвет, отколкото за президент.

В крайна сметка решението може да бъде взето и по подразбиране. Европейските постове се разпределят след дълъг, непредсказуем пазарлък. Което означава, че лидерите може да поверят единия пост на политическа звезда, а другия – на старателен и усърден политик, като по този начин установят влиянието си на международната сцена. Така че, ако президент стане например Шюсел, а върховен представител Билд, тогава върховният представител ще ръководи външната политика. Ако ЕС обаче се сдобие с двама усърдни полици, то тогава той може да загуби важната си роля на световната сцена.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.