Митко Станков: Искам си от държавата 50 млн. долара за колекцията, както я оцени Божидар Димитров

Митко Станков. Снимка: личен архив

Митко Станков е 58-годишен, живее във Виена. В българският печат често го споменават с прякора Бузата и твърдят, че е глава на мафията за износ на антики от България на Запад. Станков работи като консултант към аукционни къщи в Европа. Колекционери у нас твърдят, че той е най-добрият български нумизмат. Обвиненията за нелегална търговия с антики за Станков започват от 1986 г., когато правят обиск в дома му и изземат цялата му колекция монети и антични предмети. Днес конфискуваната колекция на Станков се намира в Националния исторически музей. Директорът на музея Божидар Димитров каза пред медиите, че стойността й е около 50 милиона долара – нараснала 10 пъти за тези години.
Митко Станков е завършил философско-историческия факултет (сега философски факултет) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност педагогика и история. На въпроса откъде е придобил познанията си по монети и антично изкуство, отговаря, че е самоук, “защото в България не съществува учебно заведение, в което може да са придобие такава квалификация”

– В България се разчу, че работите за световноизвестни аукциони. Кои са те?

– В България всичко се тълкува перверзно и се опасявам, че с отговора на този въпрос пак ще дам на агентите на Държавна сигурност (ДС) повод да говорят за мен. Не страдам от параноя. Неотдавна един следовател от бившото Главно следствено и агент на ДС, сега началник в Националната следствена служба, размаха пръст и каза в интервю за мен: „Доколкото имам данни, той и сега търгува.“
За да търгувам трябва да питам него или мафията-монополист в България? Защо да не търгувам? Какво лошо има? Милиарди хора по земята тъгуват. Не е забранено. Търговията не е срамна работа. Работя в аукционна къща и изпълнявам своите задължения добросъвестно, за което получавам и добро възнаграждение. Оценявам нумизматични обекти и произведения на изкуството от античността и от по новото време. Работя с някои от най-големите аукционни къщи в света. Досега никой не се оплакал. Но какво значи работа с аукцион? Божидар Димитров беше казал някъде пред медиите: „Ние се обадихме в „Сотбис“ и те казаха, че Митко Станков не работи там“. Ако в България му се радват, като го гледат по телевизията и му вярват, то от “Сотбис” не само че няма да го информират, но няма и да му обърнат внимание. Фирмени тайни не се разказват по телефона. Истината е, че просто той сам си е отговорил, без да е питал. Работа с аукцион не значи да си служител, седящ във фирмата и чакащ да изтече работното време (каквито са например някои от чиновниците в НИМ). В аукционната къща се работи както с клиентите, така и с лиферантите – тези, които донасят стока. Това аз умея да го правя добре. От друга страна консултирам хората какво да купуват и в какви граници.

– А самите организатори на аукциона консултирате ли ги?

– Разбира се – всеки аукцион си има експерти. Когато има нещо проблематично, се консултират и с мен – дали предметите или монетите са автентични или не са, репарирани ли са, поправяни ли са, правя им оценка, участвувам в наддаването, купувам по поръчка на клиенти или давам за продажба съответния материал и т. н. Работя с всички – с аукционните къщи Hans Dieter Rauch, Dorotheum, Tkalec, Classical Numismatic Group, Lanz, Gorny&Mosch, Hermann Hystorica, много други. Съвместната работа на експертите от различните фирми гарантира квалификациите и оценките. Освен познатите организатори на търгове като Christie’s, Sotheby’s, Bonhams, наскоро се появиха нови фирми, които с не по-малък успех продават антично изкуство. Аз живея във Виена и съм служител на Auktionshaus Hans Dieter Rauch. Това не е причина да се ограничавам и да не работя и с други аукционни къщи в Австрия, Европа или Америка.

– Защо в България вече 20 години твърдят, че вие сте главата на мафията, която изнася на Запад антики?

– Вижте първо кой го казва това нещо! Един кръг от хора на бившите служители или агенти на ДС. Когато преди години за пръв път прочетох в български вестник, че съм „главата на българската културно-историческа мафия“, помислих, че е станало някакво недоразумение. Трябваше да прочета няколко пъти публикацията, за да проумея какво иска да каже авторката. Че Митко Станков е глава на мафията го казват тези, които се страхуват от мен – бивши служители на ДС, манипулатори от Шесто, имплантирани в новите държавни структури. Мога поименно да ги изброя. Освен тях като папагали тази квалификация за мен я повтарят и техните агенти от жълти весници и другите медии. Нито един човек по продължилия 20 години процес, по който аз бях обвиняем № 1, не беше осъден. Поисках от съда да бъдат отстранени процесуалните противоречия, извършени по време на предварителното производство и едва тогава да се даде ход на делото. Знаех, че тези „процесуални нарушения“ са неотстраними. Те представляваха престъпления, извършени от следователите и прокурорите по време на следствието. Това е и главната причина процесът, за който се вдига такъв шум и до днес, да завърши така позорно за Главно следствено и ДС. „Процесът на века“ не се състоя.

Митко Станков в музей във Венеция. Снимка: личен архив

Хората от бившите служби, които са занимават с колекциониране на антично изкуство са организирали една мафия, която всички виждат, но не говорят за нея. Знаят се имената, знаят се и колекциите. Всички те са служители на бившото Шесто управление на ДС. От шефове до последния бивш оперативен работник и дори доносници сега са разни консултанти и участници във фондации, а има дори и в държавните служби. Например – шефът на отдел „Културно-исторически ценности“ в ДАНС, също е бивш служител на Шесто – Бойко Иванов. Той е едно от лицата, които участвуваха в моята разработка от 1986 г. и до ден днешен.
Едновременно с инсинуациите се пропагандират и „патриотичните“ постъпки на новобогаташите и колекционерите от истинската мафия. Искам да бъда правилно разбран –  нямам предвид колекцията на г-н Божков (б. р. – Васил Божков, известен с прякора Черепа). За предметите в неговата колекция (както чета в българските вестници) той си има документи за всичко. Имам предвид другите колекции. Но не колекциите на обикновените, необвързани с ДС и мафията беззащитни колекционери, ограбвани и изнудвани от полицаи и прокурори.

– Не е ли странно, че г-н Божков има документи за всичко? Самият той каза в интервю преди няколко години: „Купувам от хора, които купуват от иманяри“?

– Купуването не е престъпление. Купуването е законна форма на придобиване на собственост. Нямам никакви данни и не мога да предполагам какви документи би могъл да има г-н Божков. Но не се съмнявам, че има точно тези, които се изискват от закона. В свое интервю директорът на Националния исторически музей (б. р. – Божидар Димитров – интервюто е взето преди да стане министър), който е и член на фондация “Тракия“ (б. р. – фондацията на Васил Божков), чета в пресата, казва, че той (б. р. – Божков) има за всичко документи и аз вярвам, че е така. Това го казва и друг добре познат член на тази фондация – Кирил Христосков (б. р. – бивш служител на Шесто управление на ДС и на НСБОП). Шефът на Националния исторически музей също е бивш агент на Шесто управление. Той е бил и професионален шпионин. Но лично аз случайно съм виждал като студент доноси, които той е писал за състудентите си. Това дълги години не го говорех публично, но все пак го разказах на хората, които бяха засегнати.

– Хората в колекционерския бизнес в Европа вероятно забелязват от кои държави идват антики и излизат на пазара. Имате ли наблюдения – идват ли от България?

– За някои антични предмети може да се каже от коя днешна държава идват, дори и в околностите на кое съвременно селище биха могли да са намерени. Но има и предмети по универсални. Не е лесно да се твърди със сигурност откъде идва предмет или монета от римската епоха. Римската империя се е простирала от Испания до Персия. Комуникациите в тази империя са били много добре развити и сечените в Рим монети, както и предметите за ежедневния бит са били използувани и в града Рим, и в най-отдалечените селища и военни лагери. Така че, дали даден предмет от римската епоха идва от Великобритания, Италия, България, Сирия, Египет или Тунис е трудно да се каже. На колекционерските борси  в Германия, Италия и Австрия идват от България преди всичко художествени копия (някои ги наричат фалшификати). Българските копия се търсят от колекционерите  и се ценят заради високото им качество. Има и автентични предмети и монети, за които би могло само да се предполага, но не и да се твърди със сигурност, че идват от България. Дори и да ги предлага човек с български паспорт, такова нещо е трудно доказуемо. Повечето неща,които биха могли да имат български произход са масов материал и не с висока стойност. Българи идват на борси, на които пазаруват обикновени хора, а не милионери. Скъпи неща и уникати не излизат.

– Тоест, ако някой изнесе една скъпа статуя от България, той не може да я изнесе на мюнхенския аукцион?

– Продажбата на аукцион не е проблем, ако тази статуя е придружена и от необходимата документация. Има определени условия за приемане на предмети за аукцион. Ако данните, необходими за участието на статуята в търга, отговарят, то тя ще бъде приета и продадена. Аукционът при всички случаи записва кой е доставчикът на стоката и взима от него данни за произхода. Аукционът е задължен да направи това нещо. За неверни данни се носи съответната отговорност. Има конкретен случаи, когато предмети, които са се продавали  на аукцион и е имало доказателство, че произхождат  от Турция  и са придобити незаконно, са били блокирани и иззети  от съответните държавни служители.

– А български служители идвали ли са на Запад по такъв повод?

– Такъв факт не ми е известен. За Турция знам, защото публикуваха в немския печат. За български служители досега не е публикувано нищо такова. В българските вестници често чета за контрабанда на антични неща, които могли да се продадат на Запад много скъпо. Смешно е, когато направя сравнение с оценките на вещите, направени от „експертите“ в България и реалната им пазарна стойност. Оценките на българските вещи лица често са десетки пъти по-високи. Те дават такива високи оценки от невежество и поради угодничество към своите работодатели. В България няма нито един експерт, който би могъл да се произнася по оценка на антични монети или предмети, защото в България няма реален пазар на такива предмети. Няма аукциони, няма и специализирани магазини. Цитирането на чуждестранни каталози и ценоразписи е неправомерно. До ден-днешен такъв вид „стока“ не съществува в България. Към публикациите за контрабанда и търговия с антики гледам с недоверие и съжаление. Защото знам какви лъжи се изписаха за мен, като цитираха все избрани „специалисти“.

Нагръдната иконка от електрон – сплав от злато и сребро, принадлежала, както се вижда и от надписа на гръцки език – на цар Симеон Велики, управлявал България от 893 до 927 г. Това е единственият известен предмет, които е принадлежал на български владетел от Първото българско царство (автентичността на пръстена на Калоян е спорна). Изображението е на Св. Димитър Солунски. Иконката представлява едновременно и съд за миро (осветено масло за миропомазване). Снимка: личен архив

Непочтени „експерти“ и представители на правораздавателната система се гаврят с беззащитните колекционери. От изнесените факти се вижда тенденциозността на информацията. Когато стане въпрос някъде за иманяри, все едно дали хората, които са хванати с монети и предмети, ме познават или не – излиза в някоя медия моето име и твърдение, че те са предназначени за мен и са били изпратени за Виена, където живея.

– Искате да кажете, че ви клеветят систематично?

– Да, много клевети съм чел – без никакви аргументи и доказателства. Особено в жълтата преса, което ми дава основание да мисля , че журналистите и авторите на тези писания принадлежат на агентурната листа на ДС.

– Преди години имаше информация в българските медии, че ви издирва Интерпол?

– Не само, че ме издирваше, но дори ме намери. Тези които говорят за мен – бивши следователи, оперативни работници и др. – не разказват какво стана след това. Неуспеха си те оправдаваха с това, че не е имало правна договореност със страните, в които аз съм пребивавал. Бях арестуван от Интерпол. Това стана по официално искане на прокуратурата и полицейските служби на България.

– Тоест МВР е поискало от Интерпол да ви задържат?

– Да. Бяха поискали да бъда задържан и принудително върнат в България. Арестуваха ме в Белград и бях един месец в следствения затвор. Изправиха ме пред Белградския окръжен съд. Съдията ми каза: „Господин Станков, на базата на договор за правна помощ между България и Югославия ние сме задължени да ви екстрадираме при наличието на данни за престъпление. Запознахме се обстойно с всичко, описано тук. От предоставените документи не се доказва, че вие сте  извършили престъпление. Съдът отказва да изпълни неоснователното искане на България. Свободен сте“. Интерпол свали тази заповед за издирване. Противно на твърденията на  българските прокурори и следователи, че не са успели да ме върнат в България, защото нямало правна конвенция с Австрия. Такава конвенция имаше, но причината да не бъда екстрадиран, беше слабата професионална квалификация на манипулантите от ЦСБОП (бившите „шестаци“) и липсата на доказателства за престъпление. След това многократно от България идваха искания към Австрийското вътрешно министерство и прокуратурата да бъда екстрадиран. Местните правораздавателни органи го прекратяваха всеки път автоматично, когато виждаха, че се отнася по същото дело. Интерпол никога повече не поднови искането за издирване и задържане. Австрийските прокурори нито са филиал на КГБ, нито пък  работят за българската ДС. Само искам да напомня, че по онова време някъде шефът на Интерпол в България се самоуби в кабинета си в София, или го самоубиха.

– Какви конкретно бяха обвиненията срещу вас?

– Обвиненията бяха за контрабанда на културно-исторически ценности, кражби от музеи, манастири и църкви.

– Нямаше ли доказателства, свидетели?

– Абсолютно голословни обвинения. Затова и искането за екстрадиране бе отхвърлено. Приложиха писмени и други доказателства, събрани по непозволен от закона начин, които се оказаха негодни пред съда. Така следственото дело е прекратено с постановление на прокурор Ст. Кръстанова от Софийска градска прокуратура на 08. 01.2004 г.

– А нямаше ли и други дела срещу вас за търговия с антики?

– Имаше. Това беше  наказателно дело №887/1989 г. на 3-ти Районен съд София. Образувано е на базата на събрани материали по следствено дело което започна през 1986 г. Към септември 1991 г. много от обвиненията вече бяха прекратени от съда (по чл.250 и чл.233 от НК). Останалите обвинения са прекратени с постановления  на различни съдебни състави.

– Коя година ги прекратиха?

– Момент… (рови из документите си) В постановление на прокурор Ковачева от софийска градска прокуратура пише: „…преписка с вх.№3688 от 1991 г., установих… (чете от документа) … Митко Станков е привлечен като обвиняем, за това, че през периода 1983-1984 година при условия на продължавано престъпление, чрез посредствено използване на документи с невярно съдържание, е получил без правно основание 18 920 лв. с намерение да ги присвои… – престъпление по член 212, ал. 2, във връзка с ал. 1 и т. н. …Към момента на повдигане на обвинението, както и по-късно не са събрани доказателства… Прекратявам производството срещу Митко Станков по член 212 и т. н.
С течение на времето бяха прекратявани и обвиненията срещу мен  и по останалите членове от НК. Най-тежкото обвинение беше за контрабанда по чл. 242 от НК. Заради това нещо от 1986 година до ден днешен се пише, че аз съм контрабандист и съм изнасял национални ценности. На мен ми се приписва и ролята на организатор на иманярите и контрабандистите на културно-исторически ценности. Истината е, че такова деяние от моя страна не е извършвано никога. Затова и с постановление от 1992 г. прокурор Е. Кузманова от Трета РП прекратява обвинението за контрабанда. Притежавам това постановление с подписа на прокурорката. Ето какво пише тя: „При анализа на събраните материали установих, че не са налице доказателства относно съизвършителска дейност от страна на обвиняемия Станков при осъществяване на контрабандата, поради което обвинението следва да се прекрати.” Моята колекция беше иззета не на границата, а от моя дом . Тя не може да бъде предмет на престъпление от моя страна.

– Вие сте притежавал златни монети и антики?

– Аз съм ги притежавал и те по закон са си мои. На законно основание. Нищо че сега се съхраняват в Националния исторически музей – те са си моя собственост.

– Коя година ви бяха отнети?

– През 1986 г., без да е доказано, че ги притежавам незаконно. Участвувал съм  във всички мероприятия и изложби на Българското нумизматично дружество (БНД) в София и в цялата страна. Някои от тях съм публикувал. За тези неща имах документи и потвърждения от държавни органи, че са моя собственост. При обиските в дома ми бяха иззети не само монети и предмети, но и документите свързани с тях. Сега се намират в Националния музей.

– Съдът не ви ли ги върна?

– Съдът ми ги върна. Само той може каже дали едно деяние е престъпление или не. А осъдителна присъда по отношение на мен не е произнасяна. От едно  предаване по телевизия „Европа“ разбрах, че някой си прокурор е превишил правата си и отменил постановлението, в което се разпорежда да ми бъдат върнати иззетите вещи. До ден-днешен мен никой писмено не ме е уведомил  за това.

– Преди време директорът на Националния музей Божидар Димитров каза, че вашата колекция, която е конфискувана, след толкова години вече е на стойност около 50 милиона долара. Така ли е наистина?

– Да, дори и повече. Въпреки моите резерви към тази персона, този път ще се съглася с оценката, за да избегна излишни спорове. Щом нещата са толкова ценни – нямам нищо против, нека да останат в музея и българският народ да им се радва. Не държа непременно да бъдат изложени  в моя частен музей, а в държавния. В същото време искам да бъде ясно – аз имам претенции към българската държава. Нейните правораздавателни органи са нанесли на моето семейство сериозни щети (не само материални, а и морални) . Претенциите ми са тази същата държава да ми изплати сумата, за която директорът на Националния музей, прокурорите, следователите и вещите лица твърдят, че струват иззетите от моя дом ценности. Тук искам да отбележа защо тези, които искат конфискацията на моята собственост, се страхуват. Първо, ако ми бъдат върнати и констатирам липси – те ще трябва да отговарят. Второ, ако ми бъдат върнати, следват и компенсациите на нанесените ми щети от страна на държавата – да ми изплатят 50-те милиона за стойността на колекцията, плюс лихвите за периода от 1986 година до момента на изплащане на тази сума. Това е така, защото има текст в закона за отговорност на държавата за пропуснати ползи. По вина на държавата аз съм пропуснал ползи за това, че моят имот е взет неоснователно. Съдът е доказал, че този имот принадлежи на мен, а не на някой друг, и не е придобит по незаконен начин. В противен случай щях да бъда осъден.
Аз не знам и дали моите неща са в музея все още и дали някой не ги е откраднал. Ако са вече подменени и откраднати, тогава отиваме на международен съд, ако българският съд не си изпълни ролята на правораздавателен орган.

Следва утре: Моята колекция беше като от пещерата на Али Баба; ЦСБОП ме изпроводиха за Виена

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.