Учени атакуват гигантския остров от пластмасови боклуци + видео

Снимка: окпадлър.ком

Гигантско струпване на боклуци плува във водите на Тихия океан и вече е с площ, над два пъти по-голяма от щата Тексас. Известно е като „пластмасовия водовъртеж”, тъй като боклуците в него идват от теченията и се завихрят във формата на водовъртеж. Състои се основно от пластмаса и според учените масата му е над 3,5 млн. тона. Появило се е през 50-те години, а всеки десет години площта му нараства десет пъти. Еколозите предупреждават за сериозната опасност, която боклуците представляват за обитателите на океана. За съжаление, премахването му едва ли е възможно. Преди дни два кораба поеха на експедиция, за да изследват отблизо „пластмасовия водовъртеж”. Какво ще търсят те и как расте пластмасовият остров, пише сп. „Тайм”.

Във филмите корабокрушенците на пустинни острови слагат писмо в бутилка и я пускат в морето с надеждата, че някой ден ще стигне до сушата. За съжаление ако модерният Робинзон Крузо опита подобно нещо с пластмасова бутилка, най-вероятно посланието му ще стигне до средата на Тихия океан и ще се закачи за носещата се върху водата камара, известна като „пластмасовият водовъртеж” (Plastic Vortex). Това е струпване от парчета пластмаса, завлечени в Тихия океан – някои директно от плажовете, а други носени от реките – от теченията на екватора и завъртяни във водовъртеж между Хавайските острови и Калифорния.

Пластмасови торбички, пластмасови шишета, пластмасови играчки – дори хитът на  миналата година, чехлите „Крокс“ – завършват пътя си в движещия се водовъртеж, който според някои учени е с площ, два пъти колкото щата Тексас. И тъй като употребата на пластмаса се увеличава, особено в бързо растящите нации в западната част на Тихия океан, водовъртежът продължава да расте. „Огромен е, казва Дъг Уудринг, предприемач и природозащитник от Хонконг. Но „за нещастие океанът е доста голямо място, и тъй като не е пред очите ни, не мислим много-много за него.”

Уудринг се опитва да промени този факт. С помощта на Института по океанография „Скрипс” (Scripps Institution of Oceanography) той, заедно с няколко свои колеги по опазване на океана, организира експедиция от два кораба, които трябва да стигнат до „пластмасовия водовъртеж”, да го изследват, да направят снимки и видеозаписи и да алармират обществеността за растящата опасност от боклука в океана. „Трябва да накараме хората да разберат какво правят с океана си,” казва Уудринг.

На 2 и 4 август два кораба – New Horizon на „Скрипс” в Сан Диего и Kaisei от Сан Франциско – отпътуваха от Калифорния за приблизително едномесечната си мисия до водовъртежа. New Horizon ще се фокусира върху научните изследвания и ще проучва влиянието на пластмасовия водовъртеж върху морския живот в Тихия океан. Тъй като пластмасата се пече на слънцето, тя бавно се разлага като изпуска отровни химикали във водата, а те може да навредят на рибата, както и на нас, когато я ядем. http://www.youtube.com/watch?v=5qL-OfuqasE

Kaisei – което на японски означава „планета океан” – ще експериментира с два начина за почистване на боклука без да вреди на морските обитатели в и около водовъртежа. Хората ще могат да наблюдават развитието на мисията от уебсайта на проекта, който ще предложи първия поглед отблизо към най-голямото бунище в света.

Островът от боклуци в Тихия океан не е единствен. Атлантическият и Индийският океан, които имат собствени особености, също притежават водовъртежи от пластмаса. Тъй като огромните струпвания от пластмаса се носят в международни води и се намират далеч от сушата, никое правителство няма желание да поеме разходите и да се нагърби с трудностите около почистването им. Най-доброто решение е просто да спре да се добавя нов боклук като се използва по-малко пластмаса, а ако се използва, да се рециклира. В момента всяка година се произвеждат повече от 60 милиарда тона пластмаса, а от тях се рециклират по-малко от 5 процента. Голяма част от това, което не отива на бунищата намира пътя си към големия пластмасов водовъртеж.

Уудринг се надява проектът „Кайзей” да накара хората да осъзнаят факта, че пластмасата, която хвърлят в кофата, не изчезва ей така. „Всеки, който някога е бил на плажа и е виждал парчета пластмаса, разбира това, казва той. Това не прилича на топенето на ледниците или изсичането на тропическите гори, които може и да са на чужда територия. Това е нещо, което може да види всеки, да го докосне и да направи разликата.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.