Я, колко патриоти под прикритие!
Това, българинът, обича да попада в списъци. Какви скандали по изборите, ако някой не си намери името в избирателния списък! А какво натискане сме гледали, за да се попадне в списъка на стоте интелектуалци, подписали се против нещо! Не говорим за мазните борби около списъка за избираемите места в парламента.
Напоследък обаче все по-модерно е да се попадне в списъците на българските патриоти под прикритие, които Комисията по досиетата (с ужасно дълго име – съкратено КРДОПБКДСИРСБНА*), четяща папките на Държавна сигурност, публикува от време на време.
След публикуването на подобен списък в ефира и по вестниците патриотите започват да се прескачат като бълхи. Всеки, попаднал в списъка, моментално става център на внимание, викат го в телевизиите, звънят му по телефона, молят го за интервюта, настояват за бебешките му снимки, пробутват му договори за мемоари „Аз бях Шестият” или „В служба на Партията и Родината”.
Патриотите охотно разказват за патриотичната си дейност и се извиняват за причинените от тях вреди на китайския, занзибарския, ватиканския, антарктическия и други народи. Като малък отдушник служат спортните страници, където пише за футболистите – те, бедните, поради възрастта си, не биха могли да се вредят за патриотична дейност навремето.
На тоя фон малко смущава изказването на един от членовете на Комисията с ужасно дълго име, че средният процент на патриотите под прикритие в проверените организации бил само около десет. Как така – може ли една държава да оцелее при наличието само на десет процента патриоти?
При минимално поназнайване на аритметиката или поне на числата от едно до десет – доказателството може да се изведе елементарно. Щом всеки десети е патриот под прикритие, значи ще отговаря за девет непатриоти. От тях двама са му родители – тях той ще си ги възпитава патриотично на място и няма да пълни папки с информации какво е рекъл баща му на две ракии и как майка му се съгласила с изразеното неправилно становище.
Жена си също няма да разработва – освен в случай на дълбоки идейно-политически и сексуални разминавания, водещи до развод и подялба на имуществото. Тогава патриотизмът, прагматично приложен, може да бъде и от полза. Децата – средностатистическите патриоти имат по две – също няма за какво да се водят на отчет – два шамара и патриотизмът им е в кърпа вързан!
Любовницата отпада като оперативно интересно лице, защото не е много сигурно дали и тя няма да се окаже патриот под прикритие, който може да отговори на удара. Тъщата? Тъщата също не става – никой водещ офицер няма да приеме информация за противодържавната дейност на нечия тъща – поради естествените съмнения в обективността на патриота.
А патриотизмът на водещия офицер е извън всякакво съмнение – най-малкото защото на него трябва да бъде предадено сведението за непатриотична дейност. Следователно – и той отпада от възможните обекти за наблюдение.
И какво остана? Само един непатриот, когото патриотът трябва да открие, разработи и държи под око. Не е непосилна работа! Направо песен!
Направената по-горе проста аритметика показва защо хората от службите са се спрели на десетте процента като горна граница на патриотизма сред населението. Ако бяха набелязали по-висок процент патриоти, те щяха да бъдат принудени да наблюдават по двама-трима един обект, което да предизвика дрязги и професионална неприязън.
С което ефективността на работата щеше да намалее и щяха да бъдат причинени много по-малко вреди на китайския, занзибарския, ватиканския и антарктическия народи, а и Отечеството нямаше да е цъфнало така, както цъфна и върза в последствие.
–––––––––
* Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия