Кокандското ханство на Дмитрий Медведев
След като неотдавна подписа споразумение с Бишкек за създаване на военна база в прочутата киргизстанска Ошка област, Русия неочаквано срещна твърда реакция от страна на Узбекистан. Обявил се категорично против появата на въпросния военен обект там, където се събират границите на Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан, официален Ташкент плаши Кремъл с евентуално нарастване на милитаризацията на региона и „националистически противопоставяния“.
Очевидно е обаче, че източник на такива противопоставяния могат да бъдат само узбеките, които са мнозинство сред населението на споменатата Ошка област. Колкото до милитаризацията, с необходимите ресурси също май разполага само официален Ташкент. Дори да ги блазни идеята за милитаризация, властите в Таджикистан и Киргизстан просто нямат средства за подобно начинание.
Ще припомним, че президентите Дмитрий Медведев и Курманбек Бакиев се разбраха за новата база в Киргизстан на 1 август по време на неформална среща на Организацията на Договора за колективна сигурност на брега на езеро Исъккул. Сключеното споразумение предвижда на киргизстанска територия да бъде разположен още един руски военен контингент с личен състав до батальон. Базата се създава за срок от 49 години, който ще може да бъде автоматично продължаван за 25-годишни периоди. Обявено беше също, че „до 1 ноември 2009 година ще бъде разработено и подписано споразумение между Русия и Киргизстан за статута и условията за пребиваване на обединена руска военна база на територията на Киргизката република“.
Руската военна база ще бъде разположена в прочутата Ферганска долина, която през 19-и век е била център на някогашното Кокандско ханство. Днес обаче тя е разделена на три части между Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан. Както недвусмислено намеква и узбекистанското външно министерство, тя се е превърнала в център, където се сблъскват интересите на трите републики.
Долината неведнъж е била арена на гранични сблъсъци – и киргизстанско-таджикистански, и узбекистанско-киргизстански. Тъкмо там минаваха през границата бежанците от Узбекистан, търсейки спасение в Киргизстан след андижанските събития. Пак там различни ислямистки терористични групировки на няколко пъти се опитваха да започнат военни действия с намерението накрая да превземат цяла Средна Азия. Накрая, именно във Ферганската долина официален Ташкент неотдавна затвори узбекистанско-киргизстанската граница, а сега просто я укрепва заради сблъсъци между граничарите.
Щом идва в този регион, Москва наистина рискува да разбута същинско „гнездо на оси“. Узбекистанските власти обаче напразно смятат, че Русия ще се вслуша в острите им изявления. Трябва да припомним, че в средноазиатската си политика руският президент Дмитрий Медведев първоначално беше склонен да дава ухо тъкмо на аргументите, представяни от узбекистанския лидер Ислам Каримов. При посещение в Ташкент например той си позволи да направи изявление, с което защити узбекистанските интереси във „водните“ спорове между средноазиатските републики. Тогава Медведев подкрепи Каримов, обявил се против изграждането на нови водни електроцентрали в Таджикистан, за да не бъде ограничен достъпът на Узбекистан до водните ресурси на планинските реки в региона.
Съответно на Русия се наложи дълго време да търси помирение с Таджикистан, при това в двустранните отношения няма пълно „примирие“ и до ден-днешен. Напротив, по случай неотдавнашната визита на Медведев в Душанбе таджикистанският президент Емомали Рахмонов, преименувал се демонстративно миналата година на Емомали Рахмон, беше подготвил подарък – нов републикански закон, който да премахне възможността да се използва руският език в официалните учреждения на Таджикистан.
Тази история най-вероятно е добър урок по средноазиатска политика за Дмитрий Медведев. Тя нагледно демонстрира, че интересите на трите държави, чиито граници и интереси се „събират“ във Ферганската долина, взаимно си противоречат и щом се опита да угоди на една от тези страни, Русия задължително се скарва с някоя друга.
Кремъл надали ще се вслуша в гласа на официален Ташкент. Напротив, налага се логичният извод, че без да угажда никому, Русия трябва най-сетне да поведе изцяло самостоятелна политика в региона с открития стремеж да постави под свой контрол всички райони, представляващи интерес за Москва.
Логично е федерацията да започне тъкмо с изграждане на своя военна база в най-взривоопасния регион, през който минава основният маршрут за доставка на афганистански наркотици в Русия. Защото можем да разсъждаваме колкото си щем за приятелство със средноазиатските лидери, но дори ако ги смята за приятели, Кремъл явно може да разговаря с тях само от позиция на силата. Естествено, ако Москва желае гласът й да се чува в този регион.
По БТА