Въпреки Русия, Грузия се възражда
в. Вашингтон пост
През нощта на 7 август 2008 година руската 58-а армия прекоси международно признатите граници на Грузия. Така започна, както сочат доказателствата, дълго планирана инвазия, имаща за цел да свали моето правителство и да засили контрола на Москва върху нашия регион. Година по-късно резултатите не са каквито Кремъл очакваше.
Трагично е, че 410 наши граждани, главно цивилни, бяха убити, а над 1700 – ранени. Близо 130 000 души бяха принудени да избягат от домовете си, както посочи върховният комисар на ООН за бежанците. Десетки хиляди бяха етнически прочистени от селата в грузинските територии Южна Осетия и Абхазия. Щетите възлизат на милиарди. Близо 10 000 руски войници останаха в двете грузински територии в нарушение на мирното споразумение, което руският президент Дмитрий Медведев подписа на 12 август.
Провокациите от Русия не престават. Снайперисти в контролираните от Русия региони убиха 28 грузински полицаи. През последните дни Москва предприе серия провокативни действия и изказвания, с което повтаря прелюдията на миналогодишната инвазия. Пред погледите на целия свят Москва наложи вето на наблюдателските мисии на ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). В нарушение на мирното споразумение Русия отказва достъп на наблюдателите на Европейския съюз (ЕС) до окупираните територии.
Въпреки всичко това и противно на някои очаквания, Грузия се възроди. Демократичните ни институции се развиват. Чуждите инвеститори се връщат. Светът трябва да признае, че поведението на Русия от миналия август е заплаха не само за Грузия, но и за целия регион.
След Революцията на розите през 2003 година работихме здраво, за да заменим силно корумпираната, разпадаща се държава с модерна, отговорна държава, която е в съюз със Запада и е управлявана по европейските стандарти. Държава, отдадена на либералната демокрация, принципите на свободния пазар и мирните отношения с нашите съседи. Двайсет години след падането на комунизма, нашата цел би трябвало да е нещо обичайно. Всъщност Русия би трябвало да приветства проспериращ и стабилен съсед. Вместо това Москва се чувства заплашена от нашите стремежи.
След войната бяхме изправени пред избор. Повечето страни, които се сблъскват със зловещи заплахи, се затварят в себе си. Ние избрахме да подновим ангажимента си към ценностите, които споделяме със Запада, като личната и икономическата свобода. Тези ценности ни осигуряват най-добрата защита и вдъхновяват народа ни да възстанови страната, въпреки че сме в обсега на руската артилерия.
Ангажирах се с още по-дълбоки демократични реформи. През април, когато започнаха вътрешните политически протести, правителството ми следваше отворена и сдържана политика. Позволихме на протестиращите да блокират незаконно централния булевард на Тбилиси повече от три месеца, след което поканихме опозиционните лидери на диалог за промените в конституцията, за произвеждането на изборите, за медиите и съдебната система.
Миналия месец започнах конкретни реформи, обвързани със строги крайни срокове, включително за пряко избиране на кметовете през май следващата година, за нов закон за изборите, за посочване с консенсус на председател на Централната избирателна комисия, за ограничаване на президентските правомощия и повече власт за парламента, за по-строги санкции срещу официалните лица, опитващи се да влияят на съдиите и равно участие на управляващите и опозиционните партии в бордовете на обществените телевизии.
Като цяло ценим високо международния отговор на случилото се. Бяха ни обещани над 4,5 милиарда долара, които да ни помогнат да поправим разрушенията от войната и да се погрижим за изселените грузинци. Чуждите инвестиции отново потекоха. Международната общност осъди системното нарушаване на мирното споразумение от Русия. Миналия месец в Москва президентът Обама решително защити нашата териториална цялост и стремежа ни към НАТО.
Грузия е изправена пред ситуация, която е и нова, и стара. Точно както германците бяха разделени от стена, ние сме отделени от нашите две окупирани територии с ограда от бодлива тел. Наблюдателите бяха изгонени от тези територии, медиите биват заглушавани, а на грузинските граждани е забранено да се върнат по домовете си. В същото време Русия строи военни бази.
Този развой е заплаха за всички свободни страни, които вярват, че международните граници не бива да се променят със сила. Никой от нас няма да се радва на продължителна стабилност, ако не се изправим срещу тактиката на трансграничната агресия, която създава „замразени конфликти“, дестабилизира суверенните държави, опитва се да узакони етническите чистки или спира енергийните доставки, за да получи политически дивиденти.
Ето защо отговаряме по начин, който повтаря стъпките, довели до края на Студената война. Призовахме другите страни да настояват за териториалната цялост на Грузия и да не признават окупираните територии. Благодарни сме, че повечето държави приеха този подход. Не се опитваме да си върнем териториите със сила, но оставаме непоколебими, че никога няма да забравим правата на изселените.
В стремежа си към доброто, продължаваме да градим отворена демокрация и икономика. Както вицепрезидентът Джо Байдън каза миналия месец в Тбилиси: „Всяка стремяща се към напредък страна по света има принос за вашия успех, особено страните от този регион“.
Преди 20 години привлекателната сила на свободния и проспериращ Запад събори Берлинската стена. Вярваме, че примерът на свободна и просперираща Грузия ще възстанови нашия суверенитет и ще поправи пораженията, причинени от руската инвазия. С подкрепата на приятелите ни в САЩ и в Европа – подкрепа, за която сме дълбоко признателни – Грузия ще продължи да процъфтява и ще стане пример за подражание в региона.
*Авторът е президент на Грузия.
По БТА