Митко Станков: В. „Труд“ блокира коментарите ми за иконата на Симеон Велики

Нагръдната иконка от електрон – сплав от злато и сребро, принадлежала, както се вижда и от надписа на гръцки език – на цар Симеон Велики, управлявал България от 893 до 927 г. Това е единственият известен предмет, които е принадлежал на български владетел от Първото българско царство (автентичността на пръстена на Калоян е спорна). Изображението е на Св. Димитър Солунски. Иконката представлява едновременно и съд за миро (осветено масло за миропомазване). Снимка: личен архив

Интервюто на известния колекционер Митко Станков в e-vestnik (виж тук и тук) предизвика бурни спорове и публикации във в. „Новинар“, „Уикенд“, „Труд“ и др., особено с показаната от Митко Станков нагръдна икона от електрон (сплав от злато и сребро) с изображение на св. Димитър Солунски,  принадлежала според него на цар Симеон Велики.

В. „Труд“ представя версията на колекционера (като го нарича няколко пъти с обиден прякор) и противоположното мнение на археолога и депутат от „Атака“ Станислав Станилов.

Митко Станков: Иконата е автентична

“Иконата на цар Симеон Велики е автентична, но няма да дам информация дали тя е част от моя колекция, или принадлежи на друг”, каза пред “Труд“ вчера Митко Станков. Той поясни, че е собственик на снимката на реликвата, но отказа да коментира къде се намира оригиналът, който със сигурност принадлежал на българския владетел, управлявал от 893 до 927 г.

След пръстена на цар Калоян, около чиято автентичност има спорове, това би бил единственият известен предмет, който е принадлежал на владетел от Първото българско царство.

Митко Станков обясни, че сам подготвя научен текст за нагръдната иконка от злато и сребро на цар Симеон Велики, която скоро щял да представи на обществеността.

Ето как Станков обясни автентичността на предмета: Той служел и като съд за свето миро, на който на гръцки било изписано името на Симеон. Вероятно в Първото българско царство и други хора са носели името Симеон, но свето миро, което се варяло до две седмици от 54 билки, се ползвало за “венчаването на царя за царството”, т.е. – упоменатият Симеон бил българският владетел.

Проф. Станислав Станилов: Симеоновци – бол

Не мисля, че тази икона е царска и принадлежи на владетелско ателие. Има надпис по бордюра й, което много рядко се среща. Името “Симеон” е изписано в номинатив – значи иконата не е собственост на Симеон Велики, иначе трябваше да е “Ту Симеоноус” – от гръцки “На него” – генетивус.

Ако иконата беше на цар Симеон, при византийска обработка името му трябваше да бъде титулувано Архонт, това е неговата титла във Византия. Ако беше българска изработка, трябваше да е на кирилица, но дори и на гръцки пак трябва да има титул Княз или Цар. Впрочем, основният спор за пръстена на Калоян бе, че на него пише “Калоянов пръстен”, а не както би трябвало – “Пръстен на цар Калоян”.

Тази икона не е произведение на елитарното, дворцовото изкуство. Ако я сравним с преславското съкровище и пр. находки от дворцовото изкуство, ще видим голяма разлика в технологията. Тази икона е първо лята, след това дообработвана с резец и представлява едно тяло. А в царските ателиета тези неща се правят от различни части.

Датировката може да е Х-ХI век, но може да е ХII – ХIII век. Не е сигурно. Не мога да я причисля само по едно име – Симеон. Симеоновци бол.

Иконата със сигурност е изнесена нелегално от България.

За e-vestnik Митко Станков допълни позицията си по повод изнесеното във в. „Труд“:

Във в.“Труд“ излезе публикация с коментар на професор Станислав Станилов за „иконката“. В електронното издание на вестника публикувах коментар, представляващ извадка от досието му като агент на ДС с псевдоним „Светлин“. Опитах се да се включа в дискусията, но страницата беше блокирана вече за мен. По тази причина публикувам коментара тук. Ето неговото съдържание: В предишния коментар дадох възможност на читателите на в.„Труд“ да се запознаят с „моралния облик“ и „професионалната квалификация“ на т.нар.„професор“ с агентурно име „Светлин“. Една от причините да стават клеветници и доносници против своите колеги, съседи, приятели и роднини, за хората без морални скрупули и интелектуално бедни е кариерата. С ангажирането си като агенти на ДС, те получават възможност да изместят по-способните, честните и добросъвестни истински учени. Агентите на ДС получават добри оценки в Университета (там професорите също са агенти), т.нар.“научни съвети“ им раздават звания и титли (и там седят агенти на ДС), правят главоломна кариера и се издигат до върха на славата. Научни сътрудници, доктори, професори, академици, министри, ПРЕЗИДЕНТИ… Да изброявам ли имена? Та вие всички ги знаете. Техните имена са вече публикувани…

Тези престъпници са се поддържали помежду си и са правили българската „наука“ една псевдонаука. Неквалифицирани и без нужните качества лица (без лица – с маски на учени, а иначе агенти). Един от тях е и произведеният за заслуги към ДС „професор“ Станислав Станилов с псевдоним „Светлин“. Той е точно толкова професор и компетентен – колкото е „професор“ и компетентен един друг агент на ДС – агентът с хански имена КРАДА, Тервел и Телериг (с гражданско име Божидар Стоянов Димитров). Погледнете смешните му разсъждения (на „агент Светлин“) и аргументи и последното заключение: „Иконата със сигурност е изнесена нелегално от България“. Та това е толкова хипотетично, че е срамно за един истински учен да го твърди. Та територията на държавата на цар Симеон Велики не се покрива с днешната територия на Република България! Ченгето „Светлин“ не може да се освободи от същинската си природа и се прави не само на учен, но и на полицай. Затова е на такова „дередже“ българската историческа наука – смешна, жалка и чалгаджийска. Агент „Светлин“ иска да лиши науката история от едно свидетелство, а България и българския народ от правото да се гордее със своето минало. Моите аргументи и други данни за принадлежността на иконката ще публикувам допълнително. Ще публикувам факти и за други български агенти-историци.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.