Деси Добрева: „Сега ми е много по-напрегнато, отколкото в „Шоуто на Слави“

„Най ме е яд за напускането на Десислава Добрева“, каза преди седмица Слави Трифонов, който гостува в собственото си шоу по повод 16 години „Ку-Ку бенд“. От своя страна Деси казва, че е готова винаги да работи с екипа на Слави. Много зрители също съжаляват за напускането на Деси, защото не могат да я виждат и слушат всеки ден от екрана. През 2005-та певицата напусна „Шоуто на Слави“ и започна да работи сама.
Деси е родена във Варна на 29 март 1981 година. Завършила е Музикално училище “Добри Христов» във Варна с пиано, както и теоретичен и естраден факултет в Национална Музикална Академия “Панчо Владигеров». След като напуска шоуто, певицата отива да учи в Щатите в Berklee College of Music. След като се връща в края на 2007 година, започва усърдна работа и успява да запише самостоятелния албум „Тя E!“, който излиза през 2008 и е представен с турне в Америка. Тази година Деси бе поканена за преподавател в Националната музикална академия в София. Другото й постижение е наградата за изпълнителка на българска поп музика за 2008 г. на „Фен ТВ“ – първoтo й признание от българска медия. През юни печели Гран при на международния конкурс «Кемервижън» в Анталия, Турция.

Неочаквано за всички певицата се кандидатира за евродепутат от НДСВ на евроизборите. „Направих 40 концерта из цяла България. Бях в толкова интересни градчета, които не бих посетила по друг начин. Потвърждавам поговорката: „Опознай родината, за да я обикнеш“, заобичах я повече. Имах възможност да си говоря с хора от цялата страна. Този допир с хората ме вдъхновява“, казва тя, без да обяснява излишно за опита си да влезе в политиката.

През есента Деси ще завърши албум с руски песни, както и ще работи над втория си самостоятелен албум. Първата песен от него вече се върти по БГ радио – това е нов модерен прочит на песента «Лудо младо» с автори Богомил Гудев и Атанас Бояджиев. Аранжиментът е дело на самата Деси в тандем с Алекс Нушев. Вече е готов и клипът към песента, чийто режисьор е Венелин Георгиев. „В момента усърдно си почивам, ходя на плаж и спортувам, понеже през годината нямам свободно време и сега го използвам“, казва Деси.

С певицата се виждаме във Варна – родния й град. Навън е 35 градуса, сядаме в кафене с кожени сепарета. „Груба грешка, разтопихме се“, смее се Деси, докато разказва за случващото се около нея. Започвам с въпросите за Слави, който вече е на турне из България. Певицата обаче е категорична: „Не бих казала, че ми липсват турнетата. Правя по няколко на година. Тази година вече направих две – едно в Америка, едно в България, а предстои и още едно през есента. Липсват ми хората. Но аз се виждам с тях. Бях дори на концерта им във Варна – емоцията беше незабравима.“

Още с идването на Деси в „Ку-Ку бенд“, Слави предположил, че един ден тя ще го напусне, тъй като усещал aмбицията й да се развива и самостоятелно. След 3 години съвместна работа това се случва. „Решението да си тръгна от „Шоуто на Слави“ не беше спонтанно. Знаех, че това рано или късно ще стане, тъй като един творец не бива да се застоява на едно място. Той трябва да търси нови усещания, нови идеи, хора, знания. Тогава беше удобно, защото ми изтече договорът. Разговорът със Слави протече нормално – казах му, че искам да се развивам, той каза „Окей“. Ние се разбирахме много, особено творчески, харесваше ми екипът, самата работа и музиката, която правехме. Поддържам се с колегите, дори тези, които вече не са в Шоуто. Винаги, когато имам възможност, гледам да се обадя да се видим и съберем.“

http://www.youtube.com/watch?v=1WsQBese2fk
Повечето напуснали „Шоуто на Слави“ говорят за ужасяващото темпо на работа, което не им е давало възможност да си почиват. Деси обаче не е имала проблем с темпото на работа. „Докато работех, ставах всяка сутрин в 7 часа, защото ходех в Академията и учех две специалности. И двете ги завърших с отличен. Така че работата и бързите обороти не ме плашат. Да, в шоуто беше натоварващо, но там бяхме един екип – ти вършиш своята си работа, има още 100 човека, които мислят за останалите неща. В момента се налага аз да правя всичко това, което по принцип прави един екип. В шоуто поемаш отговорност за твоята работа, докато сега поемам отговорност за всичко. Сега ми е много по-напрегнато, отколкото когато бях в „Шоуто на Слави“, но така нещата, които постигам са много по-стойностни за мен.“

Още преди да напусне шоутo, Деси обмисля да учи в чужбина. „Бях се запътила да уча в Германия, където живееше сестра ми. Тя се премести в Лондон и започнах да мисля за учене там. Мой съученик обаче, който учеше в „Бъркли“ в Щатите, постоянно ми пишеше, че програмата е страхотна, съвременна. Непрекъснато ми пращаше материали и реших да се пробвам. През лятото на 2004-та пратих записи и ме приеха, но това нищо не значи, защото трябва да платиш 25 хиляди долара, което е доста стабилна сума за година. През ноември, същата година, имаше изпит в Атина за стипендия – подбираш една песен, другите те ти задават, имаш изпит и по импровизация, солфеж. Там ми дадоха 75 на сто от стипендията.“

Трудностите за Деси възникват, когато започват да свършват парите. „Бях събрала някакви финанси за издържане там, но те се изпариха бързо. Втория семестър трябваше да си търся спонсори в рамките на две седмици. Бях се притеснила, че ще прекъсна, но една жена се отзова – Калояна Димитрова, която без да ме познава, ми помогна. За мен това беше страхотен жест, защото в труден момент непознат човек откликна така бързо и толкова сърдечно.“

Деси взима два семестъра за един, за да може да спести време и средства. “Кандидатствах да ми повишат стипендията, но там има юридически пречки – трябва да си учил два семестъра като време, за да кандидатстваш за увеличение. Аз взимах на един семестър по два и практически ги бях взела, но като време бях учила само един семестър. Имах много разправии с ръководството на университета. Третия семестър ми повишиха стипендията на 90%. И на края последния семестър кандидатствах за цяла, за която по принцип нямам право, защото не съм американка. Ходих и се разправях с всички ръководни лица и ми я разрешиха, без 100 долара, за да е юридически коректно.

Задължително трябваше да завърша бързо, защото едва ли щяха да ми дадат цяла стипендия отново. Висях по всички кабинети и ми позволиха по-бързо да си взема учебния план. Някои се бяха заяли с мен, казвайки ми: “Откъде накъде ще си по-добра от една американка. Защо пък точно ти?“, a аз им казах: „Дайте ми възможност и ще ви докажа!“ И наистина успях да завърша за година и половина, и то с отличен. Даже името ми, кратка биография и моя снимка присъстват в Американския „лист на отличниците“ – The Dean’s List.

Трябваше да взема страшно много изпити и да направя няколко задължителни концертa, и то в рамките на последния семестър само. Доста хора не вярваха, че ще се справя с толкова задачи, но понеже съм инат, си казах, че ще успея. Беше много трудно, но се справих. Подготвих си и финалния концерт сама – нещо като дипломна работа, извиках музиканти, написах всички аранжименти, репетирахме като луди. Но наградата беше огромна – на концерта имаше толкова много хора, че най-близките ми приятели не успяха да влязат в залата (смее се)“.

Първите месеци в Америка са трудни за Деси. От позната на всички в България, тя заминава на място, където никой не знае нищо за нея и възможностите й. Но Щатите са мястото, където човек може да се реализира, ако имаш контакти и късмет, казва тя.  „В България няма много места за реализация на един певец – „Мюзик айдъл“, „Шоуто на Слави“ или „Пайнер“. Малка държава – малък пазар. Даже и него го няма, защото всичко е в Интернет, няма как да печелиш. В Щатите може да не си най-голямата звезда, и пак да си продаваш нещата на твоята публика и да се издържаш. Затова имам амбиции и към този пазар.“

След завършването Деси започва усърдно да се менажира сама. Видимо малка и крехка, русичката певица е страшен инат и много упорита. Сама търси контакти, спонсори, с кого да записва, сама да си плаща, да прави турнета и концерти. „Никак не е лесно. Но аз съм такъв човек, че гледам нещата докрай да са изпипани, с каквото и да се заема. Всичко което правя сега, минава през мен – идеята за даден проект, реализацията, финансирането, с всеки участващ в проекта, бил той музикант или този, който ми прави плакатите за концерта, аз говоря лично. Сега е по-натоварващо, но и по-сладко. Освен това моят съпруг Мартин много ми помага, той е доста делови човек и без него сама щеше да ми е много трудно.“

През февруари и март 2009-а Деси прави турне в Щатите. Минава през 8 града – Бостън, Далас, Ню Йорк, Торонто (Канада), Чикаго, Сан Диего, Финикс и Сан Франциско. За него разказва, че е било едно от най-страхотните й изживявания. „В последните три града концертите бяха на 13, 14 и 15 март – ужас! Всички бяхме на тръни. Минава концертът, спиш два часа, хващаш самолета, пристигаш в другия град и директно отиваш в залата, репетиция и концерт.“ Въпреки напрежението не е изпускала самолет.

Зле работеща служителка в авиокомпания обаче за малко да провали концерта й в Сан Диего. „Час и половина бях преди полета. За 40 минути обаче минаха само 3 човека пред мен на гишето. Добрах се след дълго чакане и обясних за кой полет съм. Жената зад гишето обаче ми каза: „Вие сте закъсняла, няма да може да се качите“. А аз – час и половина по-рано! Развиках се, че ще ги съдя, дойде мениджърката на компанията, която ми обяснява, че утре има полет. Как утре! Аз имам концерт! Казах им, че съм адвокат (смее се). Мениджърката ми каза: „Добре качвайте се, но не може с целия багаж, а само с малък куфар“. С мъжа ми насред летището – срам не срам, разопаковахме целия багаж и си събрах 2 рокли, микрофона, гримовете и едни обувки в малко куфарче. Разплакана минах пред цялата опашка. Но ме спря пък човек от охраната, който ми обясни, че в ръчния багаж не мога да имам козметика. Само му подадох несесерчето и му казах да го взима и да ме пуска! „Аз ще погледна…“, ми казва той. Развиках му се: „Няма какво да гледаш, не ме интересува, взимай торбата и ме пускай!“. Той взе нещата ми и се усмихна: „Еми има и хубава страна, сега ти е по-лек багажа“ (смее се). Да, с около 500 долара! Но въпреки всичко имах късмет и хванах полета.“

Един от най-приятните ангажименти за Деси е преподавателската й дейност в Музикална академия „Панчо Владигеров“. „Много млади хора очакват нещо да им падне от небето и да им се каже: „Ти си избраният!“ Но няма такова нещо. Сам трябва да се пребориш, това се опитвам да предавам и на студентите“, коментира тя очакванията на повечето младежи. Първоначално в часовете й идват двама-трима студенти. Постепенно обаче се увеличават и искат да правят нови и нови песни с младата си преподавателка. „Работя с огромно желание. Искам да предам всичко, което съм научила и целия опит, който съм събрала, както и да вдъхна повече хъс и амбиция на тези млади таланти да се развиват и да търсят своето място под дъгата.»

За пробива извън България Деси е категорична, че не стига само талант. „Може да си най-големия талант на света, но ако не си на точното място, с точните хора, в точното време  – довиждане. Сигурно има и други Марая Кери в света, но никой не ги е открил. Наскоро Лилана записа песен с рапъра Снууп Дог – за мен това е пробив, няма значение от какъв жанр. Ако аз имам такава възможност и аз ще запиша дует с Фил Колинс.”

Самата Деси е имала мениджър в Щатите. „Продуцент, мениджър, спонсор – както искаш го наричай, трябва да си имаш човек, който да те свързва, да ходи и да работи за теб. В моя случай работя аз за себе си. Имах продуцент в Щатите, но не се получи – тръгва се от някъде, прави нещо, но като видиш, че този човек не върши работа, нямаш нужда от него. Аз самата върша повече. И не опира до това колко е голям продуцентът, а колко иска да се занимава с тебе. Трябват идеи, находчивост и хъс. В Бъркли имахме лекции, водени от професионалисти – работещи за „Сони“ и BMG, които обясняваха, че да предлагаш себе си на пазара е умение, и човек трябва да работи и върху това. Ако сам не си помогнеш, няма кой“, завършва Деси.