Самотата уврежда сърцето

Снимка: Нели Томова

Рискът от сърдечни заболявания е по-голям при хората, които нямат много близки и приятели, показват резултатите от американско изследване. Според различни проучвания самотата като рисков фактор е съпоставима с високия холестерол, високото кръвно и дори тютюнопушенето.

Експертите все още не са установили точно по какъв начин социалните мрежи предпазват от сърдечни заболявания, но все пак са намерили няколко възможни обяснения. Хората, които живеят в социална изолация, е по-вероятно да пият, да пушат и да не спортуват много. Ако човек се разболее от сърдечно заболяване, близките и приятелите могат да му осигурят важна подкрепа – да купуват лекарства, да го карат да  прави упражнения, да готвят здравословна храна и да му помагат в домакинството. Въпреки че е важен фактор, ежедневната помощ не обяснява всичко.

През последните години изследователите започват да разкриват различни ефекти, които социалната изолация причинява върху сърдечносъдовата система.Оказва се, че по-скоро усещането за самота може да доведе до сърдечни увреждания, отколкото липсата на социални контакти.

„Започнахме да изучаваме социалната изолация преди около 20 години и доста бързо открихме, че обективната социална изолация в ежедневието не е толкова важна, колкото усещането за самота, казва д-р Джон Качопо, преподавател по психология в Чикагския университет. За социалната изолация като възприятие си има дума и тя е  „самота”.

Това, което наричаме самота – чувството, че няма към кого да се обърнеш, че никой не те разбира – е форма на стрес. И когато това чувство стане хронично, то може да се отрази на кръвоносните съдове и сърцето.

Какво представлява самотата?

Въпреки че понякога се използват като синоними, всъщност самотата се различава от социалната изолация (или ниската степен на социална подкрепа). Двете понятия се припокриват, но само донякъде. Социалната подкрепа обикновено се обуславя от показатели като семеен статус, брой приятели и участие в групови занимания (ходене на църква, например). Дори и тези показатели да са ниски, това не означава, че човек непременно е самотен. Някои хора предпочитат да остават за дълго насаме със себе си и нямат нужда от повече от един-двама близки приятели.

Отчитайки тези индивидуални предпочитания, учените дефинират самотата като разликата между желанията на човек и действителните му социални връзки – субективен показател, който най-лесно се определя чрез въпросници. Казано по друг начин – социалната изолация показва докъде се простират социалните мрежи на човек, докато самотата отчита по-скоро тяхното качество и отразява удовлетвореността и комфорта, които човек получава от отношенията си с другите.

Преди 15 години, след като претърпява операция за смяна на сърдечна клапа, 66-годишният Дейв Бригс, от Кловис, Калифорния, се почувствал разтревожен и изолиран – нещо по принцип нетипично за него. Бригс не можел да се оплаче от липса на социална подкрепа – женен, редовен посетител на църква и т.н. – но чувствал, че вече не може установи връзка с хората около себе си.

„По това време в къщата ми можеше да има 15 души накуп, но на драго сърце щях да ги заменя с един човек, преживял същото като мен, с когото да мога да говоря за това, спомня си Бригс. В съзнанието си се виждах изолиран, сякаш не можех да установя връзка с никого”.

Преживяното от Бригс показва колко е трудно да се разграничи самотата от други състояния като безпокойството или депресията, които често се срещат при хора със сърдечни заболявания. Самотата и депресията понякога изглеждат сходно и дори могат да се проявят по едно и също време.

„Някои може да са нервни и самотни, или депресирани и самотни, или да имат друг медицински проблем и пак да са самотни, казва Джаки Голан, клиничен психолог в Северозападния университет. Въпреки че едното състояние може да повлияе на другото, самотата е отделно нещо и е трудно да бъде излекувана”. Дори и да се справите с депресията, самотата може да остане неизлекувана.

Въпреки че депресията и безпокойството също може да имат негативен ефект върху сърцето, изглежда, че самотата е особено опасна. През 1990 г. група шведски учени интервюирали близо 1300 пациенти, които трябвало да претърпят операция за поставяне на коронарен байпас. Пациентите били помолени да маркират с „да” или „не” 38 твърдения, свързани с тяхното умствено и психическо здраве, като „Нещата не вървят добре”, „Чувствам, че съм на ръба”, „Непрекъснато ме боли”.

Когато обработили резултатите от отговорите на пациентите и ги сравнили с нивото на смъртност (отчитайки и рисковите фактори като възраст и пушене), учените открили, че само едно от 38-те твърдения – а именно „Чувствам се самотен” – има връзка със смъртността, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Оказало се, че рискът да починат в рамките на 30 дни след операцията е 2.5 пъти по-голям при пациентите, които признали, че се чувстват самотни. Пет години по-късно, нивото на смъртност при тях било почти два пъти по-високо. Социалната подкрепа също била взета предвид,  но всъщност почти половината от самотните пациенти имали семейство или живеели с друг човек.

Как самотата уврежда сърцето?

Макар и несъзнателно, самотните хора изглежда възприемат социалните връзки като по-негативни и застрашаващи. „Мозъците на самотниците постоянно са нащрек за евентуална социална заплаха”, обяснява Качопо. В изследванията се отчита, че самотните хора имат и по-високи нива на кортизол – хормон, който се отделя вследствие на стрес. А постоянният стрес от своя страна предизвиква състояние на „изхабяване”, което може да засегне сърдечносъдовата система.

Атеросклерозата, стесняването и втвърдяването на артериите, което води до сърдечен удар, се причинява от възпаление – приток на бели кръвни телца и химикали, които имунната система отделя, за да отстрани увреждането или инфекцията. Кортизолът има мощно противовъзпалително действие, чрез което активира белите кръвни телца. От това би трябвало да следва, че самотните хора ще са по-малко податливи на възпаления.

Качопо и неговите колеги обаче са открили, че високите нива на кортизол при самотните хора правят белите им кръвни телца по-нечувствителни към хормона. „Ефектът е подобен на това, което се случва, когато влезете в тъмна сграда, след като сте били на ярка слънчева светлина, обяснява Капочо. Прекаленото отделяне на кортизол кара белите кръвни клетки да го „разпознават” по-трудно в случаите, когато най-много се нуждаят от него. В резултат на това клетките не се борят с възпалението достатъчно енергично.

С какво обаче самотата се различава от стреса, който изпитват хората с натоварена работа, например? Не би ли трябвало кортизолът да действа по същия начин и на тях? „Хората възприемат стреса като прекалено общо понятие, което не е правилно”, обяснява Капочо.

Според едно проучване мозъкът на самотните хора реагира по различен начин на стреса. Лекият, временен стрес – причинен например от това, че трябва да представяте презентация в офиса – води до отделяне на едно и също количество епинефрин (хормон, участващ в реакцията срещу стреса), както при самотните, така и при останалите хора. Самотниците обаче показват по-висока активност в частта от нервната система, която е особено чувствителна към социалния стрес (и предизвиква отделяне на кортизол). По-важното според Капочо е, че тази повишена активност при самотните хора продължава цял ден, а не само в стресовите моменти.

Депресията, враждебността и самотата причиняват стрес, но всяка емоция има различен ефект върху тялото. Ефектът, предизвикан от самотата, определено е пагубен за сърдечно съдовата система.Враждебността, например, засяга силата, с която работи сърдечният мускул. Самотата обаче предизвиква повишаване на съдовото съпротивление – движението на кръвта в артериите се затруднява. С времето това съпротивление може да доведе до високо кръвно налягане, което се свързва с атеросклерозата и сърдечните заболявания.

Излекувайте самотата

Ако сте предразположен към сърдечни заболявания, и особено ако сте прекарали инфаркт, най-добре е да се отървете от социалната изолация и самотата.

Ако се чувствате изолиран или самотен, е много важно да споделите това с медицински специалист (както и с приятелите и семейството, които може да осигурят подкрепа). Организации от типа на „Излекувани сърца” – които водят групи за взаимопомощ и образователни програми за хора, възстановяващи се след инфаркт и сърдечна хирургия, могат да помогнат, осигурявайки практическа помощ, както и чувство за социална свързаност. Дейл Бригс започнал да се усеща по-малко изолиран, едва след като посетил подобна среща и разговарял с други пациенти със сърдечни проблеми от организацията „Излекувани сърца”, на която по-късно става вицепрезидент.

Има и други стъпки, които човек може да предприеме. Според едно изследване отглеждането на домашен любимец може да помогне в справянето със стреса. Проучване от 2001 г., публикувано в Журнала за високо кръвно, изследва близо 50 брокери на борсата (хора със стресираща професия), които взимат лекарства срещу високо кръвно. Половината брокери били помолени да си вземат домашни животни. Шест месеца по-късно изследователите измерили кръвното на двете групи, докато брокерите изпълнявали стресираща задача. Оказало се, че докато лекарството помага да се намали кръвното налягане, отглеждането на животни смекчава болезнения ефект от рязкото качване на кръвното при силен стрес.

Отглеждането на животни е наистина полезно при хора, които възприемат контакта с другите като заплаха. „Животните не ти дават оценки и понякога осигуряват по-голяма подкрепа от тази, която може да ти предложи един човек”, казва д-р Ерика Фридман, преподавател в Университета за медицински сестри в Мериленд, която е изучавала ползите за здравето от отглеждането на животни.

„Когнитивно-психологическата терапия също може да помогне на хората да разберат емоционалните и мисловните си реакции, да засилят социалните си контакти и да разберат как могат да направят връзките си по-смислени”, казва Джаки Голан. Според нея терапията помага, когато хората имат нужда да променят социалната си среда, но не могат или не знаят как да го направят сами.