„Трабант“ стана култов автомобил за фенове + видео

„Трабант“ от 1983 г. в българска колекция. Снимка: Валентина Петрова

Павел Кровак трепери над една от най-ценните си коли и я глези като грижлива квачка. „Никога не бих я оставил паркирана на улицата, казва Кровак. Знаете какви са вандалите. Току-виж някой одраска боята й с монета“. 45-годишният държавен служител от град Пилзен в Западна Чехия не говори за луксозна спортна кола. Обектът на неговата страст е „Трабант“ – осмиваният някога компактен автомобил на източния блок.

През месеците в навечерието на 9 ноември 1989 г., когато рухва Берлинската стена, хиляди източногерманци, бягащи на Запад, изоставят своите „Трабанти“ в унгарската провинция или по калдъръмените улички на Прага. Години наред след това тези коли можеха да бъдат купени на безценица. Но вече не. Фенове като Кровак най-неочаквано превърнаха източногерманската „сапунерка“ в култова кола, която може да бъде продадена за хиляди долари.

Поклонниците й се фукат със своите „Трабанти“ по събития из цяла Европа, най-известното сред които е ежегодната среща в Цвикау, Германия, родното място на „Траби“, където производството му започва на 7 ноември, 1957 г., 40-тата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция, довела болшевиките на власт в Русия.

За разлика от западните „народни“ коли от същия клас, като „бръмбара“ на Фолксваген или Ситроен 2СV, „Трабантът“ открай време бе възприеман като виц и обект на подигравки – съвсем не „готин“ символ на всичко, което не е наред с комунизма. За много хора той бе въплъщение на липсата на избор в една затворена страна, на нейната нефункционална централно планирана икономика и на замърсяването на околната среда.

Като нямали друг избор, източногерманците чакали понякога по 15 години за своето „Траби“. Място в челото на списъка на чакащите била една от най-търсените стоки на черния пазар. Поради недостиг на метал, каросерията на „Трабанта“ е направена от пластмасата дуропласт – ламинат от фенолова смола, подсилена с памучни фибри. Двутактовият двигател на колата тропа и бучи, бълвайки смрадлив черен пушек, понеже шофьорите често го зареждат със адска смес от нискокачествени моторни масла и евтини разтворители като бензен и толуол.

Но собствениците на „Трабант“ постепенно го заобичали. „Присмиваха му се онези, които никога не го бяха карали“, казва Кровак, който е купил първия си „Траби“ през 1982 г. „Те нямаха идея какъв добър работяга беше тази кола. Служеше вярно, докато не издъхнеше“. Дори чешкият президент Вацлав Клаус, бивш собственик на „Трабант“, бърза да го защити. „Трабантът“ беше превъзходна кола. Вдигаше 100 км/ч. По онова време с него бяхме най-бързите на пътя! Никой не можеше да се мери с него“, спомня си той в чешкия в. „Лидове новини“ през юли.

През лятото и есента на 1989 г., „Трабантите“ возят хиляди недоволни източногерманци на запад. Отначало стотици бягат през Унгария, чийто либерален комунистически режим започна да реже Желязната завеса през май. След като ГДР през септември ограничава пътуванията дотам, хиляди щурмуват западногерманското посолство в Прага. Емигрантите оставят след себе си празни „трабита“, което създава призрачен мизансцен, даващ знак, че промяната се носи във въздуха.

„Ако исках да имам „Трабант“ по онова време, лесно можеше да се уредя“, казва 56-годишният Ян Рипл, който живее срещу посолството вече 30 години. „Щяха просто да ми дадат ключовете. За моето семейство обаче усещането беше сякаш щяхме да мародерстваме над труп, който още не е изстинал“. Чехословашките власти връщат повечето от изоставените „трабита“, може би няколко хиляди, на Източна Германия, отбелязва историкът Олдржих Тума (директор на института за съвременна история към чешката академия на науките).

Скоро след краха на комунизма „Трабантите“, чието производство спира през 1991 г., започват пътешествието си обратно през границата. „Жителите на Източна Германия безразсъдно се отърваваха от тях“, разказва Карел Милец, 62, който превръща изоставените „Трабанти“ в център на своя импортен бизнес през 90-те. Някои собственици му давали „Трабантите“ си безплатно, други ги продавали за символичната сума от 99 германски пфенига – стотинките в страната, преди да премине към еврото (около 60 американски цента по онова време). „Фалшифицирах договори за продажба, за да вдигна цената. Митничарите не вярваха, че съм ги купил толкова евтино“, спомня си търговецът

Почти две десетилетия по-късно Мануела Клаут, 29-годишна администраторка от университета във Ваймар в бившата Източна Германия, разбира, че да си намери изгодно „Трабант“ е трудно. Миналата година тя се отказва от плановете си да купи един за лятно пътешествие до Ирландия, след като установява, че „Трабантите“ са станали обект за колекционери и се продават в e-Bay по 9000 евро.

Клаут, чиито родители чакали само пет години за своя „Трабант“, защото баща й бил строител на тръбопроводи, обожава комичните му характерни черти: кръглите фарове, емблемата с буквата „S“ в кръгче, красяща капака. „Напомня ми за Зоро. Представям си как героят на бедните , изскача от някое „траби“, казва тя през смях.

Все пак тя признава, че намира за ирония на съдбата как непретенциозното пърпорещо автомобилче от комунистическата епоха е оцеляло през тежките си времена, за да се възроди като обект на носталгичен култ. „Сега, 20 години след трансформацията, те все още са в движение. Това е признак за качество. Знак, че издържат на всичко“, казва Мануела.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.