Медът е истински, ако се захароса. Как се събира мед от кошер+фотогалерия
„Ако при хората редът и задълженията бяха както при пчелите, щяхме да сме много добре”, смее се Петя. Семейството й от десетилетия се занимава с пчеларство, като занаятът е част от живота на покойния й вече баща Панчо Шентов. Занаятът обаче подхваща и нейният съпруг Деян, който от 3 години е около пчелите. А двете им деца с удоволствие помагат при събирането на мед.
На 2 август приключи пчеларската година. Вече е започнала новата, кошерите са подготвени за новия сезон, прегледани са рамките (върху които пчелите изграждат килийки), сменени са, оставен е и достатъчно мед за пчелите през зимата.
Семейството на Петя и Деян имат 11 кошера. В един се събира пчелно семейство между 20 и 60 хиляди пчели. Пчелите – работнички са разделени на няколко групи – такива, които събират нектар и прашец, други носят вода в кошера, трети го пазят (стражарите), четвърти хранят майката (кърмачките), пети пък събират пчелен клей. Има такива, които преработват меда, както и пчели, които вентилират кошера – те стоят точно пред входа на кошера и силно махат с криле, за да вкарват въздух в него. При пчелите е строго разпределено кой какво прави в кошера, в зависимост от възрастта.
Началото на август е периодът на ваденето на стоковия мед – за продажба. След това пчелите продължават да събират, но за себе си – мед, който трябва да остане за зимата, като нужният им минимум е 14 килограма. През зимата те създават кълбо, в чиято периферия е около 15-16 градуса, а в средата е 36 градуса. Самите пчели с крилата си подгряват кошера. Лятно време, в активния сезон, когато събира мед, една пчела живее около 20 дни. През това време тя се амортизира от работа и умира от изтощение. Пчелите, които ще се излюпят през септември месец, живеят чак до пролетта.
Пчелите непрекъснато събират мед и се изхранват с него. За пчелата-майка те приготвят специална смес, т. нар. кърма. Единственото задължение на майката в кошера е да снася яйца. Тя спира да снася през септември и започва отново през януари. Това се случва в килийките, които предварително са почистени от пчелите. Пчелите работнички се раждат в килийките, които сами правят в магазинните рамки на кошера. Магазинните рамки са дървени и са различен брой, в зависимост от кошера, по тях пчелите работят и изграждат килийки, в които се събира мед и се снасят яйца. За раждането на нова майка се прави специална килийка – маточник, в която се снася едно яйце. Когато пчелите рояват (залагат килийки и произвеждат нови майки), с излюпването на новата майка, старата напуска с част от пчелите кошера, за да създаде ново пчелно семейство. Майката живее около 4 години. Тя снася около 700-800 яйца на ден, а в най-силния сезон стига до 2000 яйца.
Другите обитатели на кошера са търтеите – мъжките пчели. Единственото им задължение е да оплодят майката и да ядат мед. Търтеите се излюпват през пролетта и живеят до есента. Към края на лятото пчелите ги гонят от кошера. Тъй като не умеят да си събират сами прашец, няма с какво да се хранят и умират.
„В най-лошите години от 11 кошера сме вадили 90 килограма мед”, разказва Деян. Тази година от пролетта досега обаче са извадили 150 килограма. Пчеларят винаги е екипиран, когато е около кошера. Важно е да не се правят резки движения и дори пчела да лази по костюма, да не се изпада в паника. Пчелите нападат само ако се почувстват застрашени. Разбира се, няма как пчеларят да е непрекъснато нащрек. Докато разказва за кошера, Деян го ужилва пчела. Жилото е като трион – с контри. Когато се забие в кожата, то се изскубва с жлезата, която прави пчелната отрова. Пчелата умира след около три дни. Ужиленият пръст на пчеларя малко се подува. „Постепенно човек става резистентен към пчелната отрова, обяснява той. Когато започнах да се занимавам, ме ужилиха три и изпаднах в алергичен шок. Сега не е така.”
Подготовката за работа при кошера започва с пълненето на „пушалката” – уред, който създава пушек, разгонващ пчелите. Пълни се с изгнило дърво, изсушен говежди тор, кори за яйца или специален материал за „пушалката” от пчеларските магазини. Рамковият повдигач и четката са другите нужни инструменти. С рамковия повдигач е по-лесно да се отвори кошерът, чийто капак залепва, заради пчелния клей (прополис). Пчелите запълват и най-малкия процеп. С четката пък насекомите се почистват от магазинните рамки, докато пчеларят ги проверява.
Възглавницата на кошера – частта под капака, се прави от стиропор, който го изолира добре. Пчеларят повдига капака и вкарва пушек, за да разгони пчелите. Магазинните рамки са обикновено 10-12 в кошера. Това са работните места на пчелите. Най-добре е да се вадят към 10-11 часа, при хубаво време, когато пчелите са заети с работа. Ако е лошо времето, всички са в кошера и нямат работа. Тогава е опасно да се отваря, защото пчелите реагират моментално.
Медът, който вади в момента Деян, е полифлорен – събиран от билки, цветя, цъфтящи през юни и юли. Видът на меда зависи от това какви растения са специфични за дадения район, както и от периода на цъфтежа им. Акациевият мед, например, се вади в края на юни. Ваденето на меда става в дома на семейството в стая със специална центрофуга. „Машината” е на 60 години и с нея се работи ръчно. Питите, направени от пчелите, се разпечатват предварително сьс специална вилица и се слагат в центрофугата. Когато ръчката се завърти, от центробежната сила медът излиза от килийките и потича през чучурчето.
На въпроса как да разберем кой е истинският мед в магазина, семейството съветва: „Ако в началото на пролетта ви продават незахаросан мед, значи не е истински.” Друга възможност за проверка е да се сложи химически молив в меда. Ако остане синя диря, то в него има вода. Но най-сигурният и вкусен вариант е да видите как се вади медът пред вас. После в градината на пчеларя да потопите домашен тутманик в чинията с пресен мед. А домашната ракийка с него ще ви се стори най-сладкото питие на света.