Под знака на петолъчната мотика
Можете ли да се досетите, къде в България през август е „натоварено движението”? Ако живеете в нашата държава от достатъчно време, за да обобщите спомените си, вероятно сте забелязали, че това натоварено (с много катастрофи, болка и смърт) място е известно от много години като:
ПЕТОЛЪЧКАТА КРАЙ СЛИВЕН
Като слушам съобщенията за поредния „инцидент” точно на тази петолъчка, където отново има „случайност” ( т.е. инцидент), се питам що за инцидент е закономерността в нашата действителност? Ако човек настъпва мотиката повече от веднъж, минава за глупак. Какво да кажем за държава, която се вайка с целия си ресурс за вайкане, каквито са медийните оплаквачки, за факта, че на едно и също място при едни и същи обстоятелства загиват систематично, или биват осакатявани различни, но многобройни граждани?
Знаем, че държавата е лош стопанин. Но в случая е малко да се каже. Тя направо си е убиец, след като е съучастник в такова повтарящо се с влудяваща настойчивост жертвоприношение на българи и гости на България.
Ясно е, че няма как внезапно да бъдат вразумени всички шофьори, нито изведнъж да се запълнят всички дупки по пътищата. Но рецидивът с хроничния конфликт от организационно естество на едно и също място, което струва здравето и живота на толкова много хора всяка година по едно и също време, говори за колективното закърняване на сетивата ни.
Колективно? Точно така. Под знака на петолъчката. И не само край Сливен.
Още текстове в блога на Иво Инджев