Хърватският президент на война с Католическата църква
Няколко месеца преди да изтече мандатът му, хърватският президент Стипе Месич влиза в сблъсък с католическата църква в страната, която е политически много влиятелна. Той подразни църквата с призив за зачитане на светските принципи на държавата, а след това я обвини в политически домогвания.
В началото на почивката си миналата седмица на остров Хвар в южната част на Хърватия Месич критикува присъствието на религиозни символи, имайки предвид католически, в държавните институции. Близо 88 процента от 4,4 милиона хървати са католици, 4,4 процента се обявяват за православни християни, 1,3 процента са мюсюлмани и около 5 процента са атеисти, според последно преброяване от 2001 г. „Само гербът на републиката и знамето могат да бъдат поставяни“ в институциите, каза Месич в интервю за националното радио.
„Тъй като сме светска държава, мисля, че това трябва да бъде въведено в сила“, добави той, като уточни, че това засяга армията, полицията, както и държавната администрация и общините. Според конституцията „всички религиозни общности са равни пред закона и са отделени от държавата“. Но нито един закон не забранява специално поставянето на религиозни символи в държавните институции. Католически символи като разпятие или кръст често придружават на тези места симоволите на реубликата. Призивът на хърватския държавен глава предизвика остри реакции от страна на вярващите и на политиците консерватори.
Високопоставените представители на църквата, които първоначално запазиха мълчание, се възползваха от празника Успение на Дева Мария, който бе честван в събота, за да дадат отговор на държавния глава пред вярващите. „Славната Мария ни освобождава от страха от кръста на обществените места в нашето отечество!“, заяви Негова Светлост Марин Баришич, архиепископ от района на Сплит пред близо 100 000 вярващи, събрали се на място за поклонение в Син. Много други високопоставени религиозни представители, включително кардинал Йосип Бозанич, архиепископ на Загреб, критикуваха инициативата на Месич.
Той от своя страна отговори като отправи предупреждение срещу така наречената от него амбиция на църквата да ръководи страната. „Ако нападките на църквата продължат, това би означавало, че някой желае „талибанизация“ на Хърватия. Това би означавало, че духовенството желае да ръководи държавата. Нямам нищо против, но нека се явят на избори“, заяви той в интервю за в.“Ютарни лист“. „Не съм против разпятието. Но Хърватия е светска държава и никоя религия не може да има символи в държавните институции“, подчерта той.
Анализаторът Инослав Бешкер посочва, че инициативата на Месич „със сигурност е законен импулс и може би нормален за политически дебат“ за това явление, но той го упреква, че повдига въпроса в края на втория си президентски мандат от пет години. Бешкер вижда в това по-скоро „детинско отмъщение“ на един президент, когото „гневът“ срещу седмичника „Глас концила“, издаван от архиепископията на Загреб, е накарал да действа по този начин. Без да бъде назован, Месич бе определен наскоро като „предател“ на националните интереси в редакционна статия на вестника. Анализаторът Ладислав Томишич смята, че става дума за „кулминация на един конфликт“ между президента и държавата. Според хроникьора на местния религиозен живот Дарко Павичич корените на този конфликт са в началото на мандата на Месич, когато той бе препоръчал на духовенството да „се занимава по-скоро с духовните въпроси“.
По БТА