Саркози пак спасява заложници, но на каква цена?

Франсоа Саркози и Карла Бруни пристигат на почивка във вилата в Кап Негр. Снимка: Ройтерс

Никола Саркози се окичи с нов трофей като освободител на заложници. След българските медицински сестри, хуманитарните служители от благотворителната организация „Убежището на Зое“ и Ингрид Бетанкур, извеждането от затвора на Клотилд Рес (френска студентка, която от 1 юли бе в ирански затвор заради участието си в протестите) изглежда потвърждава таланта на френския президент да спасява пленници от най-рискови ситуации. Само че този път цената, която трябва да се плати – като изключим гаранцията от около 300 000 долара – изглежда особено висока.

Ян Ришар, един от най-големите френски специалисти по Иран, смята, че шумната намеса на президента, който работи по случая направо от резиденцията на Карла Бруни в Кап Негр, на Лазурния бряг, само е засилила достоверността на тезите на иранския режим, който обвинява чужди страни, че подстрекават протестите след изборите. Според Ян Ришар Клотилд Рес щеше със сигурност вече да е освободена, вероятно дори и по-рано, ако френските власти бяха проявили повече дискретност.

Лице, следило отблизо кризата, потвърждава, че Иран до голяма степен е действал от позиция на силата. В началото, след арестуването на Клотилд Рес и на служители от британското и френското посолство в Техеран, Западът смяташе да отзове всичките си посланици. „Това обаче не беше в наш интерес“, казва източникът. „Ако нашият посланик си беше тръгнал, всякакъв контакт с Клотилд Рес щеше да бъде прекъснат“.

От идването на Никола Саркози на власт Франция се ползва с репутация на една от най-суровите към Ислямската република западни държави. Президентът неколкократно спомена „бомбардировки над Иран“, и „война“ като възможен изход от кризата, свързана с иранската ядрена програма. Отношенията му с иранеца Махмуд Ахмадинеджад са някъде между презрението и пълното им отсъствие. При липсата на преки контакти с иранското президентство, „Саркози се ангажира с целия си авторитет да осигури подкрепата на Сирия, за да може поне да извади Клотилд Рес от затвора“, отбелязва цитираният по-горе източник.

Това всъщност е най-спорната част от тези преговори. В изявление Никола Саркози нарече Сирия „приятелска страна“, точно каквито са и държавите от Европейския съюз, и изтъкна, че Дамаск ще продължи да оказва подкрепа докато Клотилд Рес и служителката на френското посолство в Техеран Назак Афшар „възвърнат пълната си свобода“. За Ян Ришар тази чест, оказана на сирийския режим, е още по-необяснима, при положение, че същият този режим е заподозрян в убийството през 2005 г. на големия приятел на Франция, ливанския премиер Рафик Харири. Връзките между двете страни бяха замразени, докато в края на 2007 г. Саркози не ги възобнови.

За който и да е президент обаче да не се заинтересува от съдбата на френски заложник би било политическо самоубийство. Още Жак Ширак имаше обичай да се застъпва пред чуждестранните си колеги при подобни случаи. Никола Саркози се различава от предшествениците си най-вече по вкуса си към самоизтъкване. Партията му, впрочем, приветства онзи ден „увенчалите се с успех смели негови действия“. Между юлското си неразположение и есента, която обещава трудности в икономически план, освобождаването на Клотилд Рес е победа, която Саркози не би могъл да пренебрегне.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.