7. Мемфис, Тенеси – черен госпел, джаз и Елвис

Дете прави акробатични номера на улица “Бийл”, за да припечели от туристите. Снимка: Иван Бакалов

Продължение. Виж 6. “Харлей Дейвидсън” и глухата провинция (от Канзас Сити до Мемфис).

В Мемфис, Тенеси стигаме по тъмно. Пресичаме десетина мили през града, докато се доберем до хотела. Жега е, събота вечер. Кръчмата наблизо е препълнена, отвътре се чува музика. Толкова е горещо, а наближава полунощ. Не е нетърпимо, но някак всепроникващо. Сега разбирам за каква жега говори Фокнър в “Светлина през август”. В хотела и около него виждаме само чернокожи. Жените са забележителни. Повечето от тях са с огромни задници и бутове, сякаш ги е правил Хенри Мур, но се движат грациозно. Това се получава като се срещне африканският ген със съвременната американска храна.

На другия ден се случва неделя, годишнина от смъртта на Елвис Пресли, и предполагах, че ще има стълпотворение на поклонници в имението му “Грейсланд”. Но преди това отиваме на по-важно място. Поисках да посетим местна църква, да видим как пеят чернокожите тук. И постъпваме така, както правим когато търсим кафене или заведение наблизо – написахме думата “църква” в джипиес устройството на колата.

Джипиесът като съдба

Тук ще направя едно отклонение да отделя няколко думи за това устройство, защото то ще стане постоянен спътник не само на шофьорите. Скоро всеки ще ходи с мобилен телефон или портативен компютър с джипиес устройство в джоба си.

Джипиесът показва кафенета по пътя. Списъкът започва с най-близките и продължава с отдалечените и на 300 мили. Снимка: Иван Бакалов

Вярно е, че пътищата на Америка са много добре обозначени – навсякъде табели, предупреждения, ако отиваш за еди къде си, да завиеш по изход еди кой си и т.н. Но пътят без джипиес устройство щеше да бъде много по-труден. То ти показва как се движиш на картата, предупреждава те след колко мили е изходът, по който трябва да завиеш. Не се напрягаш да четеш всички табели, които на места в градовете са много. И ако сбъркаш пътя, стрелката ти сочи къде да обърнеш. Като си в града и поискаш да тръгнеш нанякъде – само вкарваш адреса и то те води. Иначе трябва да се луташ, да търсиш табели, карти, да питаш.

Разбира се, стават и гафове – в някои градове има толкова много платна и ленти, естакади една под друга, че устройството започва да ги оцветява с различен цвят. Макар че главният път, който трябва да следваш, е в точно определен цвят, като са близо едно до друго две платна и има още няколко пътя – успоредни и един над друг, стават грешки. Ако искаш, може и да ти говори и да казва по коя улица се движиш и къде трябва да завиеш. Но ние му изключихме гласа.

Нашият джипиес беше Garmin, един от най-добрите. Наричахме го “дивайса”. От време на време му казвах, че е глупак. Няколко пъти ни направи смешни. Например, тръгваме от хотела в Канзас сити към фабриката на “Харлей Дейвидсън” и той показва направо, после надясно, после пак надясно, надясно и излязохме до хотела, откъдето тръгнахме. И в Колорадо спрингс пак така ни накара да направим пълен квадрат и да се върнем на същото място. След това ни поведе правилно,… абе глупак е, в общи линии, но без него не може.

В паметта му са вкарани на картата хиляди кафенета, заведения, хотели, магазини. Само пишеш какво търсиш. Или ако искаш – точен адрес. И то изчислява разстоянието и откъде да минеш, като знае коя улица е затворена и откъде се влиза. Фенове на джипиес устройствата записват като пътуват по разни места, които ги няма включени в софтуера, и разменят по Интернет подобрени версии на програмите си, с много повече информация.

Църковна служба или джаз концерт?

И сега, в Мемфис, пишем думата church и излиза огромен списък от църкви, от който избирам една евангелска. Стигаме там, красива църква в нещо като парк. Впрочем по-голямата част от Мемфис е скрита в зеленина. Жилищни квартали и църкви са пръснати под сянката на дърветата, сред добре окосени треви.

Момиченце наднича до баба си по време на неделна служба в църквата “Тру Госпел Чърч ъф Диливърънс” в Мемфис. Снимка: Иван Бакалов

Посреща ни любезна жена с дете на ръце, щастлива, че някой е поискал да влезе в тяхната църква. Службата е почнала. Влизаме в огромна зала, в която има поне 100 богомолци и… само една чернокожа. Всичките бели. Сбърках църквата. А е неудобно да излезем веднага. Пасторът произнася проповед с доста афектиран глас. Говори нещо за греха и как трябва да поискаме прошка от ближния, за това, че сме се държали лошо. Разпалва се и натъртва прекалено на думите си. После на сцената излязоха три жени и двама мъже – китарист и пианист, и изпълниха една песен. Нелошо, но… Използваме един момент и се измъкваме. Този път пишем в джипиес устройството “госпел църква”, вместо само “църква”. Изскача пак дълъг списък, от който избираме най-близката на 1 миля. Стигаме там, а се оказва, че има някакви складове, магазини. Глупавият дивайс пак ни подведе. Впрочем такъв му е софтуерът – каквото е вкарано в него – това е.

Избираме следващата най-близка църква, минаваме наблизо до една друга, баптистка, и за малко да спрем в нея, защото дивайсът пак нещо показва, че сме почти на мястото, но пред църквата виждаме двама бели и викаме – не е тук. Спираме в същия скромен квартал наблизо пред True Gospel Church of Deliverance. На вратата ни посреща висок, широкоплещест чернокож с костюм, който любезно ни кани вътре. От прага ни блъска страхотно пеене. В църквата са към 30-40 чернокожи, много от тях деца с майките си. Е, този път сме на правилното място. Има скромен оркестър – едър мъж на около 30 свири на йоника, а до него барабанистът е кльощаво момче на не повече от 13-14 години, блъска съсредоточено, с едно издължено лице и ококорени очи, сякаш се оглежда дали някой ще му направи забележка. Отпред има няколко микрофона, пред които се редуват различни солисти и беквокалисти. Все едно си на джаз концерт, не в църква.

Пред блус клуб “Би Би Кинг” в Мемфис. Снимка: Иван Бакалов

Пред блус клуб “Би Би Кинг” в Мемфис. Снимка: Иван БакаловМомиченце наднича до баба си по време на неделна служба в църквата “Тру Госпел Чърч ъф Диливърънс” в Мемфис. Снимка: Иван БакаловДете прави акробатични номера на улица “Бийл”, за да припечели от туристите. Снимка: Иван БакаловВ заведението Rum Boogie Café. На тавана висят китари на известни изпълнители, с автограф. Снимка: Иван БакаловБанкноти с подписи от гости на заведението Rum Boogie Café в Мемфис, налепени по тавана и стените. В дъното се виждат китари на известни изпълнители, окачени на тавана. Снимка: Иван БакаловСцената в заведението Rum Boogie Café. Снимка: Иван БакаловУлица “Бийл” в Мемфис. Снимка: Иван БакаловСкулптура на коне в мол в Мемфис. Снимка: Иван БакаловКъщи в жилищен район в Мемфис. Снимка: Иван БакаловТипична къща в жилищен район в Мемфис. Снимка: Иван Бакалов

В един момент и пасторът държи солото, но повечето време е беквокал или само приглася без микрофон. Щом запеят нова песен, поне 7-8 чернокожи жени скачат прави от местата си на скамейките и започват да танцуват на място. В кулминациите почти всички жени са прави, танцуват и пляскат или махат с ръце.

В началото сварваме на микрофона като солистка около 30-годишна жена, вероятно кварталната Уитни Хюстън, поне така го докарва с пеенето. Госпел песните имат нещо особено, привнесено от молитвите, псалмите, въпросите на пастора и хоровия отговор на богомолците. На моменти солистката пее един и същ мотив, а беквокалистите й отговарят, също и богомолците по скамейките. После ролите се сменят, кварталната Уитни си сяда на скамейката, а отпред излизат 5-6 чернокожи мъже. Един държи солото, другите припяват. Невероятно е. Между всяка песен има нещо като проповед. Веднъж от свещеника, после нещо като изповед на друг богомолец, преди да запее от микрофона. Един от солистите, симпатичен мъжага с жълтеникав панталон, преди да запее, говори нещо от типа “Грешни ли сме?”, “Грешни сме”, отговарят хорово от залата. “Трябва ли да се покаем?”, “Трябва”, отговарят. По едно време казва любопитна мисъл – “Бог е добър Бог”. Всяко изречение завършва с “Амин”. Като каже онзи с жълтия панталон “Амин”, и другите отговарят разпокъсано – “Амин, амин”.

После този като солист направи страхотно изпълнение, като се включваше цял вокален квартет от още 4 мъже. Пасторът седи отзад, в тъмен костюм, с черна вратовръзка и по едно време става и хваща ритъма, друса се в танцова стъпка и от време на време в някакъв екстаз вдига ръце към небето. Е, това е църква, мисля си. Ако стана религиозен един ден, при тия ще дойда. Съберат се в неделя, пеят 3-4 часа и си отиват пречистени.

Концертът-неделна служба направо преминава в джем сешън. Извадих по едно време и записах някои изпълнения с телефона си, ама нямам време да ги слагам тук. Не посмях да надигам големия фотоапарат, да не дразня хората. Само щракнах едно момиченце с баба си на скамейката пред мен. Имаше няколко такива момиченца, около 5-годишни, на всичките косите им сплетени в красиви форми, каквито само при чернокожите можеш да видиш.

На амвона се изреждат пасторът и още някакъв, който много викаше, като екзалтиран. Вика, богомолците му отговарят хорово. Пак вика – пак отговор в хор. И после нова песен.
Към края всеки остави по някой долар помощ в малки бели пликчета, предварително раздадени. Дадоха ни и на нас, оставихме и ние по нещо за този безплатен концерт… Наистина, после се чувствахме като след концерт. Бил съм на разни джаз концерти, с известни изпълнители. Но такава тръпка не съм изпитвал – възторжени изпълнения от аматьори, в кварталната църква. И тук ни доведе някакво джипиес устройство…

Елвис, Елвис

Имението “Грейсланд” на Елвис Пресли е като място за поклонение. Починал е на същата дата преди 32 години – още една жертва на американската храна и славата. Обичал да яде по много, след яденето можел да глътне и няколко сандвича с фъстъчено масло. Ама по онова време медицината не следеше така редовно холестерола в кръвта и рисковете от инфаркт… Сега на Краля на рока можеше да му се размине.

Магазин за сувенири пред имението на Елвис Пресли. Снимка: Иван Бакалов

Магазин за сувенири пред имението на Елвис Пресли. Снимка: Иван БакаловТабелата на имението “Грейсланд”. Снимка: Иван БакаловКамъни край “Хартбрек” хотел до дома на Елвис Пресли, изрисувани и надписани от посетители от цял свят.  Снимка: Иван Бакалов“Хартбрек” хотел край имението “Грейсланд”. Снимка: Иван БакаловПоклоннички на Елвис Пресли на посещение в имението му “Грейсланд”. Снимка: Иван БакаловНадпис върху парапета на мостче край "Хартбрек хотел" - "Сърцето ми беше разбито в "Хотела на разбитите сърца". Снимка: Иван Бакалов

Още на паркинга виждаме един мъжага имитатор на Елвис – с големи бакембарди, прическа. Но беше нещо май от персонала, носеше някакъв кашон. Сноват хора от всякакви възрасти, преобладават странни жени и мъже, връстници на Елвис или малко по-млади. Имението е оградено, има център с магазини, сувенири и зали за прожекция. Посетителите плащат билетче и едно микробусче ги вози вътре в самото имение. Но пак не дават да се снима. Отвсякъде звучи Елвис. Наблизо до паркинга е вдигнат “Хотела на разбитите сърца”, край него едни камъни са изписани и изрисувани целите от посетители – от Германия, от Шотландия, от къде ли не в Щатите.

Срещам още един сполучлив имитатор на Еливс, доста по-атрактивен – с бял костюм, огромни бакембарди като на късния Елвис, докарва го добре на прическа и на физиономия. Седи гордо, докато приятелката му го снима пред някакви плакати на Елвис.

Улица „Бийл“ и джазът

В центъра (както обичаме да казваме у нас) на Мемфис е улица “Бийл”. Малко европейски тип, с тротоари, магазини и заведения едно до друго. От всяко заведение се чува джаз, предимно с китари, в стил Би Би Кинг. Толкова са начесто, че музиката от едно заведение се смесва с тази на другото. Чернокожи деца събират пари от туристите с разни номера. Нещо ми напомня на “Монмартър” в Париж – отдавна не е квартал на художници, а туристическа атракция, с гастролиращи улични рисувачи, които искат да припечелят от туристите. Как е тук – не знам, но има нещо подобно. В заведението “Rum Boogie Café” от тавана висят десетки китари на известни музиканти и звезди в шоубизнеса. Заведението е някакъв клуб, в който са свирили най-прочутите в джаза. Моят колега Владо Гаджев по ги знае тия работи, сигурно може да ги изброи поименно. Аз да не цитирам имена, че може нещо да сбъркам.

В заведението Rum Boogie Café. На тавана висят китари на известни изпълнители, с автограф. Снимка: Иван Бакалов

До вратата виси китара дори с автографа на Джъстин Тимбърлейк, колкото и той да е далеч от джаза. Но има много повече китари на джаз звезди, също и безброй автографи по стените, оставяни в продължение на поне 3 десетилетия. И клиенти са оставили стотици банкноти, залепени на стената с надписи. И пак е страшна жега. Като излезеш от заведението те лъхва като в пещ. И обратно, като влезеш, все едно влизаш в хладилник.

Тръгваме към Нешвил, Тенеси, царството на кънтри музиката. Само на 200 мили. И по целия път, без нито едно прекъсване, пътуваме сред гори, огромни високи дървета край пътя. Въпреки жегата е влажно и зеленината не е пожълтяла. И по целия път тревата между двете платна на магистралата е окосена, също и край пътя. Кой ли си играе?

Следва

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.