Освобождаването на Меграхи – нищо лично, само петрол
За създателите на конспиративните теории юридическите и дипломатическите обрати, чиято кулминация беше освобождаването от затвора на атентатора от Локърби Абдел Басет ал Меграхи, могат да се сведат до ироничния прост извод: става дума само за петрол. Либия има нефт, а британските компании са решени да продават опита си в добива на петрол
Ако се придържаме към тази версия, то всичко е очевадно ясно. Сега петрол се добива само в една четвърт от огромната либийска територия, а Либия има най-големите запаси в цяла Африка. Доказано е, че Либия разполага с резерви от 422 милиона барела суров петрол и от 1,3 трилиона кубични метра природен газ. Ако добавим към тази очевидна истина и факта, че полковник Кадафи нареди бомбеното нападение срещу берлинската дискотека „Ла Бел“ през 1986 г., в което загинаха двама американски военнослужещи, нещата са ясни. Но ако досега ни беше трудно да разберем защо шотландското националистическо правителство подкрепя решение, целящо да насърчи британския бизнес и да разгневи Капитолия, изявлението, което шотландският министър на правосъдието Кени Макаскил направи вчера в Единбург, не съдържаше никакви отстъпки по отношение на британските национални интереси.
Макаскил отрече Шотландия да е капитулирала по какъвто и да е начин под натиска на Уайтхол (британското правителство). Вярно е, британският премиер Гордън Браун побърза да подпише споразумение с Либия за трансфер на затворници, за да направи възможно освобождаването на Меграхи. Но Макаскил заяви, че не е паднал в капана на британския премиер. Шотландското правителство се противопостави на това споразумение, нали то беше проклятие за семействата на американските жертви на атентата от Локърби и за американското правителство.
Подчертавайки независимостта си от Лондон, Макаскил заяви леко лукаво, че британското правителство е договорило тайно с Вашингтон Меграхи да излежи присъдата си в Шотландия. Според версията на Макаскил Албионъте постъпил коварно, а Каледония (римското име на Шотландия> не трябва да бъде упреквана за нищо. Шотландия не е страна по никакво споразумение и шотландските закони позволяват освобождаването на затворници само на базата на състраданието. И така Меграхи беше освободен. Американското общество се разгневи, а Лондон се озова в неудобно положение. Но според версията на Шотландската национална партия ШНП вината не е на Макаскил. Упреците трябва да се отправят изключително към Уайтхол. Макаскил твърди, че просто е изпълнил дълга си и изразява съжалението си за това, защото смята, че Меграхи беше справедливо съден и осъден. Шотландският правосъден министър е политик, а не съдия. Така че е логично да се признае, че макар да устоя на натиска на своите британски лейбъристки опоненти, неговото решение не беше взето само въз основа на правосъдието и милосърдието. Като се вземат предвид всички аспекти на самото бомбено нападение, истината се оказва много по-сложна.
Делото, в края на което Меграхи беше осъден, беше белязано още от началото от шотландската юридическа високопарност. Гордите членове на единбургската юридическа йерархия копнееха да видят как тяхната съдебна система се перчи на международната сцена. Резултатът от това – предаван по телевизията процес от официално определения за шотландска територия шотландски съд в Холандия – се понрави на Лондон и Вашингтон. Всичко това се понрави още повече на шотландските юристи. Откакто през 18-и век принципите на техните предшественици вдъхновиха делото на бащите основоположници на САЩ, шотландските юристи не бяха чувствали такова самодоволство. Човек лесно можеше да констатира аномалии по време на процеса срещу Меграхи, като например отсъствието на съдия или присъствието на официален представител от министерството на правосъдието на САЩ до шотландските адвокати на обвинението. Влиятелни адвокати намекнаха, че така делото изглежда донякъде като заяждане, но мъжете, обвинени за предизвикалото най-голямо възмущение в света кърваво терористично нападение, бяха съдени според шотландските закони, а не според по-нисшата английска версия.
Никой така и не разбра напълно логиката на присъдата, която беше осъдителна за Меграхи, но не и за другия обвиняем по същото дело Ал Амин Халифа Фима. По-важните въпроси за това кой беше поръчал нападението, как то беше финансирано и дали други страни, освен Либия, също са замесени в него, бяха пренебрегнати. Няма нищо конспиративно в това човек да си помисли, че шотландското правосъдие искаше да избегне второ апелативно дело, от което Меграхи се отказа. Както стана вече ясно, освобождаването на Меграхи изискваше той да се откаже да се бори срещу присъдата си.
Шотландското правителство позволи на Меграхи да си отиде, отчасти за да спаси репутацията си. Но има и друга причина, която излага на показ недъзите на новата асиметрична система на делегиране на правомощията, въведена от лейбъристите.
Законодателството, по силата на което ШНП управлява Шотландия, недвусмислено лишава Холируд (шотландския парламент) от отговорност по външнополитическите въпроси. Дипломацията е запазена власт. Авторът на този закон, първият премиер на Шотландия Доналд Дюър, се постара да не предостави на национализма възможността да злепоставя Великобритания в чужбина.
Тази седмица обаче стана ясно до каква степен той се провали в този замисъл. Като пренебрегна външнополитическите последици от юридическите казуси, като например размяната на затворници, Дюър предостави поле за действие на ШНП. Получил подобна възможност, Кени Макаскил можеше все пак да избере по-подходящ юридически казус от атентата над Локърби. Ако Англия си мисли, че има специални отношения със САЩ, то Шотландия също има специална връзка. Основите на тази връзка бяха положени от бащите основатели на САЩ и в добри времена тя пълни с американски туристи хотелите, голф игрищата и историческите обекти от Лесмахейгоу до Леруик. Но предизвикването на гнева на американците, което пък поставя англичаните в неудобна позиция, е поразия, която могат да свършат само националисти от типа на онези, на чиято компания се наслаждаваше Макаскил, когато беше арестуван преди началото на футболния мач между Англия и Шотландия през 2000 г. ШНП не пусна на свобода Меграхи просто за да подкопае позициите на Уайтхол пред Вашингтон, но предизвика смут, а това й се понрави и тя е готова да го повтори.
Британците се радват на добрите си отношения с Вашингтон и „случаят Меграхи“ предостави на ШНП възможността да навреди на тези отношения. Отговорът на Кени Макаскил на кресливите настоявания на Хилари Клинтън Меграхи да бъде оставен зад решетките, пренебрегна зависимостта на Шотландия от приходите от търсещите своите шотландски корени американски туристи. Но този отговор целеше да упрекне Даунинг стрийт и Форин офис, че са предали Америка, като са изоставили обещание, което може би дори не е съществувало.Това не беше поведение на зряло правителство. Законодателството за преотстъпване на властта и правомощията, замислено и прието прибързано, още веднъж доведе до последиците, които са коренно противоположни на замислите на неговите създатели. В този случай амбицията на ШНП да защити шотландското правосъдие от онова, което щеше да се превърне в унизителна проверка, ако на делото по втората жалба на Меграхи беше даден ход, съвпадна с британските търговски интереси. Но ШНП и британските интереси не винаги съвпадат и Холируд не трябва да има правото да прави избор между тях.
По БТА