Када(и)фи
През всичките години на драмата с арестуваните в Либия наши сънародници запазих мълчание поради усещането, че не знам достатъчно, за да кажа нещо смислено. А и доста колеги се специализираха по темата – някои от тях професионално и с успех, други…
За първи път си позволявам да се произнеса. Изказвам мнение в подкрепа на президента Първанов, който попадна в световния информационен поток по волята на либийския лидер Кадафи . Не предлагам „съвет” – има си съветници, а и едва ли би се възползвал, ако изобщо стигне до него какво е написал някакъв си „безобиден” журналист”. Не се шегувам.
Ще спестя в случая критичната гледна точка към българския държавен глава и неговите ходове, за да опонирам на аналогията, която Кадафи направи между освобождаването на българските медици (и натурализирания покрай тях палестинец) с освобождаването на осъдения на всички инстанции в Шотландия, но освободен по здравословни причини атентатор Ал Меграхи.
Ето за какво става дума като позиция на Кадафи според Ройтерс, цитиран от сайта Всеки ден): „Шокът от освобождаването на Меграхи сред семействата на жертвите, прилича на негодуванието от освобождаването на българските медицински сестри и палестинския лекар, осъдени за умишленото заразяване на над 400 либийски деца със СПИН”, заяви либийският лидер Муамар Кадафи в отговор на критиките срещу тържественото посрещане на атентатора от Локърби в Триполи, предаде Ройтерс. „Къде бяха тези протести, когато доказани убийци на деца бяха освободени да излежат присъдата си в България и бяха помилвани още на летището от президента? И защо никой не се разтревожи за чувствата на семействата на болните деца?”, се казва в обширно изявление на Кадафи, разпространено от либийската агенция ДЖАНА.
Либийският лидер порица противниците на освобождаването на Меграхи и онези, които критикуваха триумфалното му посрещане в Либия. Кадафи напомни, че българските медицински сестри и лекарят, екстрадирани от Либия през юли 2007 г. след осем години в затвор в страната, където бяха обвинени в умишлено заразяване на либийски деца със СПИН, бяха помилвани от неговото правителство, преди да се върнат в София, и да бъдат “посрещнати като герои”.
Кадафи заяви, че се съгласил с връщането им в България при условие, че излежат остатъка от доживотната си присъда. “Защо не чухме протести след милостта, оказана на тези лица, и защо не ни беше казано, че тяхното освобождаване ще нарани чувствата на жертвите? Сега се чуват гласове, че освобождаването на Абдел Басет оскърбява роднините на жертвите от Локърби. Нима те имат чувства, а ние не? Нима ние сме животни, а само те са хора? Именно това подхранва разочарованието и тероризма, от които страдаме”, каза Кадафи.
Не твърдя, че българският президент може да отвърне тъкмо по този начин, но… добре, не на негово място, няма как да съм, но в подобна ситуация, бих задал следните въпроси към лидера на либийската революция:
Кой доказа, че медиците (българи, или не) в Бенгази са убийци? Световно известните учени, неоспорими капацитети по въпросите на СПИН, като Люк Монтание, самият откривател на вируса? Или либийското правосъдие, което допуска ( или се прави, че не знае за) използването на мъчения за изтръгване на „самопризнания”?
Вярно ли е, че „никой” не се бил разтревожил за чувствата на семействата на пострадалите в Либия деца? Няма да припомням инициативите, кампаниите и дори официално декларираните в това отношение ангажименти на преговарящите страни. Нещастието на либийските дечица ( макар и никога да не беше убедително обвързано с българските заложници) беше постоянна тема във всички възможни (и невъзможни) комбинации,обсъждани покрай драмата с арестантите в Бенгази
Като става дума за животни, дали Кадафи е чувал, че неговите разменни монети (човешки същества, скъпо осребрени от него), са били инквизирани с помощта на обучени за целта животни, насъсквани от двукраки, които не заслужават да бъдат наричани човеци?
Нещо подобно да се е случвало в Шотландия с Ал Меграхи, който не само не е бил заловен на британска територия като стока за осъществяване на бъдеща сделка, но беше екстрадиран от либийските власти по надлежния ред, договорен официално и двустранно, след предоставената от Великобритания документация за неговата вина по мнение на обвинението?
Нима вината на Ал Меграхи, на базата на събраните доказателства, не беше потвърдена от съдиите от същата смела и справедлива Шотландия, на която сега Кадафи благодари за смелото и справедливо решение?
Едно и също ли е да бъде освободен и аплодиран в родината му осъден (със съдействието на собствена му държава) гражданин, както и да бъдат освободени и приветствани в страната си инквизирани жертви на една държава, в която правото се олицетворява от волята на един единствен човек?
Ясно е, че чак такива резки въпроси никой няма да зададе на полковника от Триполи – той е въоръжен с толкова много ( и изкусително достъпен за европейските пазари) петрол, че може да си позволи да се държи като руски президент. Преплетени и заплетени са тези неща. Като кадаиф. Народът, който е собственост на Кадафи, ще го разплита тепърва.
Още текстове в блога на Иво Инджев