Има ли БАН излишни имоти?

БАН може да продаде имотите, които не й трябват, смята председателят на академията акад. Никола Съботинов

Тази административна сграда е построена върху парцел, откъснат от научния комплекс на БАН на 8-и километър. Снимки: авторката

Българската академия на науките може да продаде имотите, които не й трябват, заяви пред e-vestnik председателят на академията акад. Никола Съботинов. За първи път някой от ръководството ясно и обосновано казва, че е възможно научната институция да се освободи от собственост, която не използва, за да оборудва научните си институти на съвременно ниво. Дали огласеното намерение обаче няма да засили атаките на наследниците на бивши собственици, на някои хора, фирми и групировки с интереси към терените на академията?

Академиците смятат, че нечист интерес към техните имоти е довел до откровена война с БАН от страна на бившия министър на образованието и науката и на някои политици. В нея се включили и бивши служители на академията, които избивали комплекси и обиди с оклеветяване на научните институти, където са работили, и с призиви за закриването им. А мастити родни “инвеститори” първо са платили в съда и поземлените комисии, за да се реституират ниви сред научните комплекси на БАН, след това са ги изкупили на безценица и са ги препродадали на много, много добра цена за хотели, бизнес центрове, селища от луксозни жилища от затворен тип…

Академик Никола Съботинов, председател на БАН. Снимки: авторката

Опасността не е отминала, въпреки 120-те дела, които води академията в защита на своята собственост. При смяна на правителства и смутни времена се вършат най-големи зулуми, свързани с имотни претенции, материализират се намерения за придобиване на апетитни терени. Застрашена е собствеността не само на отделни граждани, но и на институциите.

Спирка на метрото можеше да излезе в двора на Атомния изследователски реактор. Това щеше да се случи в забранената охранителна зона около реактора, ако съвсем случайно учените от центъра не бяха разбрали за намеренията и параметрите на проекта и не реагираха, за да бъде променен, разказа за e-vestnik директорът на Изследователския реактор, докторът на физическите науки Тихомир Апостолов. Плътното приближаване до оградата от юг и изток в противоречие на всякакви норми за радиационна безопасност, е факт. Има претенции и дори върнати ниви вътре и по краищата на комплекса от научни институти, разположен на 7 километър на Цариградско шосе.

Петьо Симеонов- зам. генерален директор на Института по метеорология и хидрология. Снимки: авторката

За точните измервания и метео прогнози задължително трябва да са гарантирани определени по размер незастроени пространства около площадките с монтирана измервателна апаратура, заяви д-р Петьо Симеонов, заместник генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология на БАН в интервю за e-vestnik. Въпреки тези изисквания са реституирани и откъснати терени от НИМХ и върху тях вече са изградени бизнес сгради. (б.авт. – виж лъскавата сграда преди входа към комплекса и тази край шосето за “Младост” до спирката “ХМС”). А за други части от залесените и озеленени пространства край измервателната станция на НИМХ се водят съдебни дела.

Теренът пред института на БАН на 4-ти километър е преотстъпен на общината. Снимки: авторката

Инвестиционните апетити са отхапали части от Ботаническата градина на БАН, огромни площи – 73 декара, залесени с редки горски видове, от Института по гората, в квартал “Малинова долина” и още… и още. Между 85 и 120 съдебни дела води академията в защита на своите имоти. Малко разсейване от администрацията, непроследяване на хода на делата и сроковете и един ден учените са изненадани от табела “Влизането забранено. Частна собственост” и ограда около създадената от специалистите на института гора, разказа ст.н.с. Григор Григоров.

Българската академия на науките безспорно е богата организация. Защото още от началото на създаването й преди 140 години, родолюбиви българи непрекъснато са дарявали на академията своето богатство, жилища, къщи, библиотеки. Не случайно на много места в страната имаме добри имоти. Имаме къщи, дарени от такива учени като Иван Евстатиев Гешов, един от богатите българи, както и от много други. Те са ги дали, за да подпомогнат институцията, която работи в областта на развитието на знанието, толкова необходимо на нацията и за държавата… Когато се създаваха научните институти, на БАН бяха дадени терени, върху които да се изградят, обясни акад. Никола Съботинов в интервю за e-vestnik.

Според председателя на БАН заради тези имоти са започнали нападки от отделни политици и хора от висшата държавна администрация срещу академията, пускане в общественото пространство на слухове за закриване на нейни институти и дори на БАН като непригодна за изпълнява функциите си на национален научен център. “Някои тези имоти ги дразнят. Горе долу мислите им текат в следната посока: Всичките държавни и общински имоти се раззеха, а на академията на науките стоят. Как можем да ги вземем, след като Законът за БАН ги пази? Единствено, като я разформираме”, обясни академик Съботинов. “Наистина има Закон за реституцията. Въпросът е как се ползваше той в интерес на частни домогвания до апетитни имоти. Връщали са се земи в нарушение на закона, дори са правени престъпления”, каза акад. Съботинов.

По повод разграбването и разпродаването на Агенция “София прес” и на притежаваните от нея собствености, държавен ревизор разказа, че е засечено производство на фалшиви изкуствено състарявани, за да им се придаде автентичност, нотариални актове на имоти в центъра на столицата, по бул. „Дондуков“ и др., чиито собственици нямат наследници, починали са или следите им се губят някъде в чужбина. Подобни операции може да са направени и за имоти на БАН, предполагат учени.

“Част от исканията по Закона за реституция са основателни, защото хората си търсеха това, което им взето насилствено. Но не трябваше да се правят връщания на имоти, които са овладяни, развити и функционират в полза на обществото и нацията, а не в частна, какъвто е случаят с Българска академия на науките. Трябваше съдилищата да компенсират бившите собственици на друго място в рамките на столицата със земи, ако тяхното искане е основателно, коментира академик Съботинов.

Комплекс, построен върху реституирани имоти до Ботаническата градина. Снимки: авторката

Много често в работата на поземлените комисии има редица нарушения. Председателят на БАН даде пример с претенциите за част от земята, върху която е разположен научният комплекс от няколко института на академията на 8-и километър, на булевард „Цариградско шосе“, които са неоснователни. Той обясни, че още през 1936 година площите, където се намира Атомният център с научните институти, са усвоени. Взети са от Цар Борис Трети за създаване на българо-немски аграрен център. Нивите са платени на собствениците и са отчуждени в полза на държавата. След 9 септември 1944 година, земите отново се взимат от предишните им стопани за образуване на ТКЗС. Някои от тях запазили нотариални актове от времето на създаване на кооперативното земеделско стопанство. БАН получава от държавата старите нотариални актове, отпреди отчуждаванията на земи за Немско-българския аграрен център, заедно със земите за научния комплекс “Атомен център”.

Входната алея към Института по метеорология. Червената сграда – е построена върху реституиран и няколко пъти препродаден имот. Снимки: авторката

След 10 ноември 1989 година, когато започва процесът на реституция, някои от старите собственици или техни наследници посочват в двора на комплекса – ето тук искам да си възстановя земя. Но парцелът им е бил заплатен веднъж преди 9 септември, при отчуждаването му за Аграрния център. Втори път им е платен при влизането в ТКЗС. Заможни лица помагат на наследниците на собствениците да водят дела и по линия на реституцията да си възстановят собствеността. След това им изкупуват земите на безценица и веднага предявяват претенции да строят върху тях молове, хотели… В момента юристите на БАН със скромните си възможности, водят неравна битка за защита на нашите имоти, заключи акад. Съботинов.

Подобна схема е използвана и за заграбване на части от Ботаническата градина на БАН. Върху реституирани поляни от “растителната лаборатория” след препродажбите започва изграждане на комплекс от 10 постройки с 213 луксозни апартамента с по 4-5 нива над земята. Новите собственици инвеститори дори рекламират продаваните апартаменти именно с непосредствената им близост до академичната градина и наричат жилищният комплекс “Ботаника”.

Все още се водят съдебни дела с наследниците на Емил Кюлев, който заграбва 73 декара от Института по гората. Успоредно на булевард “Цариградско шосе”, на булевард Цариградско шосе, на Четвърти километър, на входа към Студентските общежития и институти на БАН е изграден частен хотел. “Там направихме бартер с общината, защото имаше неясна собственост – наша и общинска, каза акад. Съботинов. Той обясни, че академията е предоставила този имот на Столична община, а тя й помогнала да изнесе един институт на БАН от старото руско посолство и да го настани в постройка, собственост на общината в близост.

Проф. д-р Тихомир Апостолов- директор на Изследователския реактор на БАН. Снимки: авторката

“Проблемът със собствеността на БАН е тежък, водим непрекъснато борба за запазването й. Имотите, които не са ни нужни за преки научни цели, предполагам че ще трябва да продадем. Но със средствата, които получим, ще подпомогнем финансирането на закупуване на оборудване за нашата наука, на развитието на научните центрове на Осми и Четвърти километър и на други места, където имаме институти. Ще ги обзаведем, ще ги ремонтираме и закупим необходимата научна апаратура на съвременно ниво. Излишните имоти няма да ги пазим, защото те не са ни нужни. Разбира се, няма да пипаме тези, които са завещани на БАН и за които се изпълнява волята на дарителите”, е категоричен председателят на академията.

Академик Съботинов обаче съобщи, че има опити за посегателство и върху дарени имоти и посочи като пример, че фондация “Василияди” се опитва да вземе една от най-старите обществени сгради в центъра на София, в която се помещава Институтът по социология. Преди няколко месеца, в разгара на скандала и инспирирано от Министерството на образованието и науката противопоставяне на БАН и университетите, бившият премиер Сергей Станишев обеща на учените от академията да осигури финансиране и подпомогне създаването на градче на учените – жилищни сгради, в които да бъдат настанени млади учени. Веднага в общественото пространство се понесе слух, че върви подписка между докторанти и млади научни работници, които искат да получат апартамент в новото градче, срещу… подкрепа на политиката на управляващите академици.

“Отначало повярвах на обещанията на премиера, проблемът с ниските заплати на младите учени и липсата на жилища е много сериозен, каза акад. Съботинов. Една от причините младите хора да отиват да работят навън, е тази – да спечелят някой лев, за да могат като се върнат в България да си уредят дом, в който да живеят. Със заплатите, които получават, дом не могат да си построят. Не могат да направят семейство, да имат деца…”

Големите обещания обаче остават само приказки. Ние определихме терен, направихме предварителен архитектурен план за жилищни сгради на “Осми километър”… Явно ни забравиха”, каза председателят на БАН. Той предполага, че идеята е затихнала, защото близки до властта инвеститори са разбрали, че няма да могат да завземат терени и за други сгради покрай проекта за градче на учените. “Нищо не могат да вземат, може би затова затихна идеята… Ние имаме нотариален акт, на наша земя да строим. Искаме да дадем възможност на младите хора да получат малки гарсониери. Да могат да работят като хора. Да останат в България. Ще останат, ако има къде да живеят, ако имат възможност да правят наука, ако им повишат малко заплатите. Действително има млади учени и докторанти, които няма къде да отидат вечер и спят в лабораториите, защото искат да работят наука”, разказа академик Съботинов.

Институтът по социология – към тази сграда има апетити на фондация „Василиади“. Снимки: авторката

Според член 10 на Закона за БАН „Народното събрание предоставя в собственост на БАН стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, парични средства и други движими вещи. Разпореждането с това имущество може да се извършва само в интерес на академията и с решение на Общото събрание. Недвижимите имоти на академията се отчуждават само с решение на Народното събрание. Министърът на финансите осъществява контрол по начина и по реда на стопанисване и разпореждане върху предоставеното от държавата в собственост на БАН имущество“.

Дали новото правителство и мнозинство ще защитят най-старата обществена научна организация в страната и нейните имоти от посегателства? Главният архитект на София Петър Диков обеща преди време да поиска проверка и тълкуване от съда на реституцията в София, както и ревизия на върнати имоти върху територии на Княжевската гора, Студентския град и Ботаническата градина на БАН, по повод на предложени нови парцели за строителство в градината. Дали тази ревизия ще бъде направена или накрая учените ще останат без имоти , без своите научни центрове и лаборатории, а държавата без научен коректив на своята политика. Все по-усилено се прокарва идеята как на мястото на Кремиковци ще се прави Технологичен център. А БАН е готов Технологичен център – има и сгради, и техника, и кадри, само че държавата се прави, че не го забелязва, коментираха учени за e-vestnik.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.