Муамар Кадафи – 40 години на власт
Би трябвало да се задава есен за застаряващия „патриарх“ на Либия. Откакто превзе властта преди 40 години, Муамар Кадафи оцеля през войни със съседни държави, множество опити за атентат и години под обсадата на международни санкции, придружени от обиди и присмех. Все пак, подготвяйки се да отпразнува на 1 септември годишнината от преврата срещу крал Идрис, който Кадафи, през далечната 1969 г. все още само капитан, сезонът по-скоро прилича на пролет за либийския ръководител. Цветист както винаги, въпреки сбръчканото си лице и несвързана реч, той все по-често се превръща в обект на ласкателства.
След смъртта на президента на Габон Омар Бонго през юни, Кадафи вече няма конкурент по продължителност на управлението като африкански или арабски лидер, а дълголетието изглежда покрива неговите амбиции. Миналата година той организира празненство в родния си град Сирт на либийското крайбрежие, където се твърди, че е роден в бедуинска шатра, като негови гости бяха все известни управници. На празненството той се самообяви за крал на африканските крале. В момента Кадафи е председател на Африканския съюз, който с всички сили се мъчи да превърне в Съединени африкански щати, ръководени от него самия.
Такива грандомански изказвания все още предизвикват смях, но Кадафи може да се похвали с много дипломатически успехи в последно време. В момента Либия се възприема като важен член на Съвета за сигурност на ООН – привилегия, която би била немислима в годините, когато президентът Роналд Рейгън наричаше Кадафи като „бясно куче“. Първото посещение на либийския лидер в Америка, предстоящо през септември по повод реч пред Общото събрание на ООН, ще отбележи още по-голям напредък в завръщането от изолация. Тази реч ще продължи поредицата, започнала с появата на Кадафи в периферията на среща на Г8 и с визити в Либия на лидери от Великобритания, Франция и Русия, както и на предишния държавен секретар на САЩ Кондълиза Райс.
Почестите са резултат от усилия, продължили десетилетия, Либия да бъде измъкната от забравата, до която Кадафи я беше довел с намесата му в тероризма и с необмислената подкрепа на радикални каузи, в това число на някои радикални палестински фракции и ИРА. Завръщането започна с това, че либийският лидер пое вината за самолетния атентат над Локърби през 1988 г., както и не по-малко ужасяващ атентат срещу френски самолет през 1989 г. Но големият пробив на Кадафи дойде след терористичните атаки в САЩ през 2001 г. След сблъсък със собствените си джихадисти, либийското правителство бе първото, което поиска международна заповед за арест на Осама бин Ладен. Така либийският режим с ентусиазъм се включи във „войната срещу тероризма“ на администрацията на Буш. Докато Америка планираше интервенцията си в Ирак, твърдейки, че така наречените „оръжия за масово унищожение“ представляват пряка заплаха, Либия, оплетена в собствените си ядрени бъркотии, даде здравословен пример, като обяви, че не просто ще се откаже от програмата си за тайни оръжия, но и ще разкрие и мрежата от доставчици.
Кадафи жъне успехи с промененото си поведение и на родна земя. Триполи, столицата на Либия, изобилства от нови луксозни хотели, както и ново летище, което да посрещне наплива от евентуални инвеститори и туристи. Грамотността сред учениците е вече почти всеобхватна. Средната продължителност на живота се е увеличила с 20 години, а детската смъртност е намаляла до една десета от смъртността по време на революцията.
И все пак подобен напредък не би трябвало да е толкова забележителен за страна, която изнася почти толкова нефт на глава от населението, колко Саудитска Арабия – общо за 46 милиарда долара през изминалата година, които се разпределят едва между 6 милиона души. Всъщност, Либия изостава зад други държави износителки на петрол по много фактори, не само заради контраста между осеяните с боклук улици на Триполи и бляскавите изгледи на Залива. Всеки либиец, който си спомня времената преди революцията на Кадафи, може да потвърди, че нещо в тази държава много се е объркало.
Все пак, нещата не са толкова зле, колкото са били през мрачните дни на 80-те, когато Великият лидер експериментираше с пагубни социални теории, а всички против тях бяха преследвани и убивани. И все пак, докато специфичната форма на социализъм все още осигурява безплатно образование и здравеопазване, както и субсидирани жилища и транспорт, професионалните съюзи продължават да бъдат забранени, наред с почти всички независими социални организации. Заплатите са изключително ниски, поддържайки нивото на бедност сред либийците, докато милиарди се трупат като валутни резерви или в джобовете на малка група вътрешни хора на режима. Липсата на работни места извън правителствените служби е довела до над 30 на сто безработица сред младите (всички статистики в Либия са толкова неясни, колкото и пясъчна буря в Сахара).
Такива недостатъци са плод на повече от елементарната некомпетентност. Либия на Кадафи е държава, която системно е управлявана зле в продължение на поколения, на практика на всяко правителствено ниво. И сред други системи, които нямат ясен ред, е и как се взема решението кой ще наследи Кадафи. Двама от седемте сина на либийския лидер са смятани за потенциални кандидати, въпреки че Сеиф, който е един от по-възрастните синове и показа интерес относно проблемите на човешките права, изглежда, че отстъпва в полза на Мутасим, който въпреки че стои в сянка, всъщност играе сериозна роля в службите за сигурност. И за двамата се смята, че са оказали сериозно влияние върху баща си и са го направили по-улегнал напоследък. Но ще трябва много повече от купища пари и по-улегнали отношения със Запада, за да може Либия да разгърне по-пълно истинския си потенциал.
По БТА