Муамар Кадафи – 40 години на власт

Муамар Кадафи. Снимка: Ройтерс

Би трябвало да се задава есен за застаряващия „патриарх“ на Либия. Откакто превзе властта преди 40 години, Муамар Кадафи оцеля през войни със съседни държави, множество опити за атентат и години под обсадата на международни санкции, придружени от обиди и присмех. Все пак, подготвяйки се да отпразнува на 1 септември годишнината от преврата срещу крал Идрис, който Кадафи, през далечната 1969 г. все още само капитан, сезонът по-скоро прилича на пролет за либийския ръководител. Цветист както винаги, въпреки сбръчканото си лице и несвързана реч, той все по-често се превръща в обект на ласкателства.

След смъртта на президента на Габон Омар Бонго през юни, Кадафи вече няма конкурент по продължителност на управлението като африкански или арабски лидер, а дълголетието изглежда покрива неговите амбиции. Миналата година той организира празненство в родния си град Сирт на либийското крайбрежие, където се твърди, че е роден в бедуинска шатра, като негови гости бяха все известни управници. На празненството той се самообяви за крал на африканските крале. В момента Кадафи е председател на Африканския съюз, който с всички сили се мъчи да превърне в Съединени африкански щати, ръководени от него самия.

Такива грандомански изказвания все още предизвикват смях, но Кадафи може да се похвали с много дипломатически успехи в последно време. В момента Либия се възприема като важен член на Съвета за сигурност на ООН – привилегия, която би била немислима в годините, когато президентът Роналд Рейгън наричаше Кадафи като „бясно куче“. Първото посещение на либийския лидер в Америка, предстоящо през септември по повод реч пред Общото събрание на ООН, ще отбележи още по-голям напредък в завръщането от изолация. Тази реч ще продължи поредицата, започнала с появата на Кадафи в периферията на среща на Г8 и с визити в Либия на лидери от Великобритания, Франция и Русия, както и на предишния държавен секретар на САЩ Кондълиза Райс.

Почестите са резултат от усилия, продължили десетилетия, Либия да бъде измъкната от забравата, до която Кадафи я беше довел с намесата му в тероризма и с необмислената подкрепа на радикални каузи, в това число на някои радикални палестински фракции и ИРА. Завръщането започна с това, че либийският лидер пое вината за самолетния атентат над Локърби през 1988 г., както и не по-малко ужасяващ атентат срещу френски самолет през 1989 г. Но големият пробив на Кадафи дойде след терористичните атаки в САЩ през 2001 г. След сблъсък със собствените си джихадисти, либийското правителство бе първото, което поиска международна заповед за арест на Осама бин Ладен. Така либийският режим с ентусиазъм се включи във „войната срещу тероризма“ на администрацията на Буш. Докато Америка планираше интервенцията си в Ирак, твърдейки, че така наречените „оръжия за масово унищожение“ представляват пряка заплаха, Либия, оплетена в собствените си ядрени бъркотии, даде здравословен пример, като обяви, че не просто ще се откаже от програмата си за тайни оръжия, но и ще разкрие и мрежата от доставчици.

Кадафи жъне успехи с промененото си поведение и на родна земя. Триполи, столицата на Либия, изобилства от нови луксозни хотели, както и ново летище, което да посрещне наплива от евентуални инвеститори и туристи. Грамотността сред учениците е вече почти всеобхватна. Средната продължителност на живота се е увеличила с 20 години, а детската смъртност е намаляла до една десета от смъртността по време на революцията.

И все пак подобен напредък не би трябвало да е толкова забележителен за страна, която изнася почти толкова нефт на глава от населението, колко Саудитска Арабия – общо за 46 милиарда долара през изминалата година, които се разпределят едва между 6 милиона души. Всъщност, Либия изостава зад други държави износителки на петрол по много фактори, не само заради контраста между осеяните с боклук улици на Триполи и бляскавите изгледи на Залива. Всеки либиец, който си спомня времената преди революцията на Кадафи, може да потвърди, че нещо в тази държава много се е объркало.

Все пак, нещата не са толкова зле, колкото са били през мрачните дни на 80-те, когато Великият лидер експериментираше с пагубни социални теории, а всички против тях бяха преследвани и убивани. И все пак, докато специфичната форма на социализъм все още осигурява безплатно образование и здравеопазване, както и субсидирани жилища и транспорт, професионалните съюзи продължават да бъдат забранени, наред с почти всички независими социални организации. Заплатите са изключително ниски, поддържайки нивото на бедност сред либийците, докато милиарди се трупат като валутни резерви или в джобовете на малка група вътрешни хора на режима. Липсата на работни места извън правителствените служби е довела до над 30 на сто безработица сред младите (всички статистики в Либия са толкова неясни, колкото и пясъчна буря в Сахара).

Такива недостатъци са плод на повече от елементарната некомпетентност. Либия на Кадафи е държава, която системно е управлявана зле в продължение на поколения, на практика на всяко правителствено ниво. И сред други системи, които нямат ясен ред, е и как се взема решението кой ще наследи Кадафи. Двама от седемте сина на либийския лидер са смятани за потенциални кандидати, въпреки че Сеиф, който е един от по-възрастните синове и показа интерес относно проблемите на човешките права, изглежда, че отстъпва в полза на Мутасим, който въпреки че стои в сянка, всъщност играе сериозна роля в службите за сигурност. И за двамата се смята, че са оказали сериозно влияние върху баща си и са го направили по-улегнал напоследък. Но ще трябва много повече от купища пари и по-улегнали отношения със Запада, за да може Либия да разгърне по-пълно истинския си потенциал.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.