Гащи по ФАР и по САПАРД
Когато хлапе се закачи за гвоздей и си скъса панталоните, обикновено главата на семейството провежда две операции, в строга последователност – първо ошамарва хлапето, а след това го хваща за ръка и го води в по-евтиничък магазин, за да му купи нови гащи.
Не така стои обаче въпросът, погледнат държавнически.
Когато хлапето се прибере вкъщи с отвор на дънцето и гузна муцуна, държавата не го ошамарва, а го обявява за проблем от общонационално значение.
След двуседмична процедура се свиква междуведомствена комисия по гащите, която да се запознае с фактите и да прецени какво трябва да се направи.
Комисията заседава около месец, след което решава, че гащи може би все пак ще трябва да се купят. За целта правителството възлага на отдел „Гащи” към Министерството на Горното, Долното облекло и другите удоволствия да обяви търг за обществена поръчка с цел – закупуване на гащи.
Два месеца минават в подготовката на тръжната документация, в утвърждаването й от Надзорния съвет по гащите в България и в привеждането й в съответствие с изискванията на Европейската комисия.
Явява се само един кандидат за купуване на гащите, поради което търгът не се провежда и се насрочва нов.
Тоя път освен първия консорциум се явяват още двама кандидати, търгът е редовен и обществената поръчка по закупуването на гащи се възлага на тоя, който трябва.
Веднага комисия от експерти хуква да вземе мерки на хлапето, за да подготви техническата документация, но междувременно един от отпадналите кандидати обжалва процедурата заради непрозрачност и съдът спира закупуването на гащите.
Делото спешно е вкарано в съдебната зала, след което заминава на втора инстанция.
Неподкупните български медии започват да се пълнят със заглавия „Гащи за всички ще има напролет” или – според политическата ориентация на спонсорите – „Гащите на българина – грабежът на века”.
В края на краищата петчленният състав на Върховния административен съд тропва по масата с трите си юмрука (двама остават на особено мнение) и разпорежда гащите да се купят от спечелилия търга. Решението не подлежи на обжалване.
Не подлежи, но загубилите съдебната битка подшушват на ОЛАФ, че закупените гащи всъщност са втора употреба, а се представят за нови. В страната пристига комисия, констатира злоупотребата, ДАНС изземва гащите като веществено доказателство и ги праща в прокуратурата, която от своя страна ги забутва някъде с надеждата, че като мине време, ще ги изхвърли на боклука поради изтекъл срок на давност.
Опозицията започва серия парламентарни питания защо се е стигнало дотам, че населението е тръгнало по улиците по без гащи и подготвя вот на недоверие.
Кредитният рейтинг на държавата пада и банките кредиторки започват да си вдигат лихвите по отпуснатите заеми, защото – хайде, сложете си ръка на сърцето и кажете – кой идиот ще даде пари на държава, която едни гащи не може да купи.
Държавата решава, че й е по-изгодно да си върне борчовете, като бръкне във фискалния резерв, вместо да плаща хайдушките лихви.
Валутният борд се разклаща и банда некорумпирани експерти хукват по телевизиите да ни убеждават, че ни трябва ново споразумение с Международния валутен фонд.
За да имат твърденията по-голяма тежест, ни навират в носовете снимков материал с голото дупе на хлапето.
Страната е застрашена от санкции и спиране на парите по ФАР и САПАРД, защото в Европа всичко трябва да бъде според утвърдените директиви – на всяко прасе да се осигурят минимум по осем квадрата кочина, а гражданите на Европейския съюз трябва да ходят по улиците облечени.
Как завършва тази гащена епопея ли?
Не знам – още не е свършила. Но иде есен, вече свършва хубавото време – не е зле да вземем да се пообуем.