9. Вирджиния, бира, вино или кога ще ги стигнем американците

Така изглежда сиромашка къща в северните провинции на Тенеси. Снимки: авторът

Продължение. Виж „8. По баровете в Нешвил, Тенеси“

В Нешвил е жега и през нощта, макар и не толкова като в Мемфис. В хотела климатиците тухо фучат. Тая държава не жали енергия за охлаждане – където и да влезеш под покрив, все едно влизаш в хладилник. Навсякъде климатици. Но в щат като Тенеси не знам как са живели без тях навремето. Или пък в метрото на Ню Йорк през август – горещи вълни до задушаване, колкото по-надолу слизаш по стълбите. И като влезеш във вагона, пак попадаш в хладилник…
Тръгваме от Нешвил, Тенеси за Шарлътсвил, Вирджиния. По пътя кажи-речи всяка второ градче завършва на –вил – Ноксвил, Кууквил, Грийнвил, Траутвил…

И отново безкрайни гори край пътя, без никакво прекъсване. Не е за вярване – свежа зеленина, въпреки горещината. Влажно е и тревата не пожълтява дори през август. Но не се виждат планини или хълмове, чак докато не наближихме Вирджиния. Щатът Тенеси сякаш не свършва. Трети ден пътуваме през него – първо през Мисури към Мемфис, после до Нешвил, сега на североизток към Вирджиния. А Тенеси е съвсем като България по площ и население, само че по-издължен.

Крачка встрани от магистралата и излизаме на едни ливади край горите. Наоколо се гушат малки дървени къщи, с по-сиромашки вид. Наблизо по пътя излизаме край някакъв голям паркинг, постройка като супермаркет с надпис Flea Market (б. а. – букв. пазар на бълхите) – нещо като битпазар. Всъщност на много места в Мисури и Тенеси мернах край пътя такива битпазари, по-малки. Но нито веднъж не случихме да работят.

В щата Вирджиния сякаш преминаваме в друга държава. Само за няколко десетки мили дърветата се смаляват, заприличва съвсем на България (онези в Тенеси бяха много по-високи). Тук е дори по-зелено, отколкото на югозапад. Наколо хълмове и гори.
Запиляваме се в едно малко градче Дейвис или Брокууд, или нещо подобно, колкото да разгледаме вирджинската провинция. Красиви къщички и пак огромен супермаркет, плаза с магазини и заведения край градчето. Така, за експеримента, питам за бутилка уиски. В супермаркета се продава само бира. „Ликър стор” не се вижда никъде. Имало някъде си, ама вече е 18,30 и било затворено. Питам на още едно-две места, продавачките ме гледат съчувствено, като човек който има проблеми с алкохола. Ей, Богу, нямам.
И с цигарите е сложно, като си ги купуваш. Не само заради цените (в Ню Йорк кутия “Марлборо” е 8-10 долара, из средните щати видях и два пъти по-ниска цена, дори за 3,80). Поисках си една кутийка пурети на една бензиностанция. Продавачката казва: “Вашата дата на раждане, сър?”. Оглеждам се да видя дали на мен говори. Абе не изглеждам чак на непълнолетен. Питам “Какво?”, да не би да не съм разбрал грешно. Тя повтори – дата на раждане. И седи пред касата и чака. Диктувам й, но попитах невярващо още веднъж – “Ама наистина ли ме питате за датата ми на раждане?”. Тя най-сериозно отговори – да. Написа я с клавиатурата на касата и после я прочетох на касовата си бележка. Оказа се, че за ограничаване на пушенето и такива мерки са въвели тук-там из щатите.

Кът от университета във Вирджиния. Снимки: авторът

В България много обичаме да обобщаваме. Чуе някой, че се е случило така и после – абе, тия в Америка и цигари продават срещу паспорт. Видим някъде дебели мъже или жени, казваме – абе, те, американките, са дебели. Видях дебели, но стройните и красивите бяха много повече. Видях на една крайпътна табела в Тенеси след разстоянието в мили до някакъв град в скоби беше написано и разстоянието в километри. Но не вярвайте, ако някой ви каже, че в Америка по табелите разстоянието се пише и в километри.

В Шарлътсвил стигаме пак по тъмно. Хотелът е точно до Вирджинския университет, основан преди 190 години от Томас Джеферсън. Оттук нагоре започват прочутите университети по Източното крайбрежие на САЩ. Повечето от тези университети са на по 150-200 години, а някои по на север, около Бостън, са още по-стари. Прочутият „Харвард” е на 373 г., “Йейл” – на 300 г., Колумбийският в Ню Йорк – на 250 г. – основани преди да се роди Паисий Хилендарски и да започне българското Възраждане. Софийският, в който имам честта да преподавам, е на възрастта на един величествен дъб, който се издига в ботаническата градина до паметника Левски – 120 години. Посаден е, когато е основано Висшето училище в сградата отзад, където сега е факултетът по журналистика.

Университетът във Вирджиния е в един парк, във вида в който е бил построен по архитектурен проект на създателя си Томас Джеферсън. Освен политик, Джеферсън е бил архитект, археолог, градинар, агроном и винар (за виното по-долу). Вирджиния юнивърсити е в списъка на топуниверситетите на САЩ. Слави се с най-красивите момичета сред американската студентска общност.

Вирджинският университет, основан от Томас Джеферсън, също и проектиран от него. Снимки: авторът

Тук казват, че имало 3 вида университети. Първият вид е такъв, че когато подадеш документите си за работа, като му видят името, спират да четат и ти хвърлят молбата в коша. При втория вид продължават да четат. А при третия вид спират да четат и направо те назначават. Със заплата 2 пъти по-висока от тази на конкурента ти с диплома от другаде. Та всеки от тези най-елитните университети всяка година приема по 1-2 българчета. Но не срещу 40-50 хил. долара годишно, колкото е таксата. Дават им стипендии и образованието им излиза безплатно. Способностите са определящи. Изстрелват ги от Долната земя направо по върховете на Горната…

Вечерта уморен от пътя се забивам в някаква бирария близо до хотела. Чудех се каква ли бира ще има. Сядам на бара, оглеждайки се за автоматите за наливане на бира, на които са написани марките. Смаян откривам, че на стената срещу мен има автомати за точно 30 вида наливна бира. И белгийска, и холандска, немска, ирландска и, разбира се, повечето американски. И имаше от всичките, не беше свършил нито един вид.
Комикът Тодор Колев навремето измисли сакралния въпрос: “Кога ще ги стигнем американците?” Пред тази стена с бира намерих един от отговорите. Той не е в богатството. Ще ги стигнем американците, когато един собственик на бирария в София започне да продава не 30 вида от цял свят, а поне 10 вида българска наливна бира. У нас където и да идеш, или е само един вид, или са 2-3 вида наливна, от които със сигурност някои са свършили. Всичко е в главите. Българската глава разсъждава по друг начин – абе, що ще продавам 15 вида бира, мани, бе. Два стигат. И като свърши някоя – не е проблем, нали има от другата, ще заредим после. Ще чуеш хиляди причини защо не може да се сложат 10 вида наливна бира. У нас по принцип винаги ни затрупват с обяснения защо нещо не може да стане, а не как да го направим.

Тук, в някакъв Шарлътсвил, някой поддържа бирария с 30 вида бири не заради туристите, а заради …студентите от близкия университет. В заведението в този късен час, след полунощ, те бяха единствените посетители. На дългия бар бяха насядали 7-8, пиеха бира една след друга, и вместо да плащат, подаваха на сервитьорката някаква карта, на която тя им биеше печатче за всяка изпита халба. Нещо като книжката за печатчета за 100-те национални туристически обекта, каквито се разпространяваха при соц-а.

Към 1 часа дойдоха още трима-четирима студенти. Хвърлиха се да играят игрички на автоматите. На телевизионния екран вървеше някакъв репортаж за бейзбол. Един от онези, с бухалките, удари топката, тя литна надалеч, и точно го показаха в близък план как гледа след нея, един от студентите скочи и избухна пред екрана: “Fucking loser! Fucking loser!” (нещо като “шибан смотаняк”). Абе, според мен добре си удари човекът топката, силно, а пък тоя го псува… Така и не научих какво се прави в тая игра.

Чешки „Будвайзер“ (вляво) и американски „Будвайзер (вдясно). Между двете марки се води съдебна борба от десетилетия. Снимки: авторът

Но да довърша въпроса за бирата – най-популярна тук е местната “Бъд”, както я наричат (съкратено от “Бъдуайзър”, по познато в Европа като “Будвайзер”). От десетилетия по света се водят съдебни битки между европейската “Будвайзер” и американската “Будвайзер” за марката. Не е много ясно кой има права върху нея. Чехите уж са първи. Но марката бира е създадена от германци в Ческе Будейовице, на немски Будвайс, през 1795 г. Един век по-късно, пак в Будвайс, чехи направили бирата “Будвайзер Будвар”. Но малко преди това в Америка, точно когато у нас избухвало Априлското въстание, някой си Адолфъс Буш и негов приятел, също почнали да правят “Будвайзер”. И бирата им станала най-популярната марка в Америка. И досега компанията продава над 50% от бирата в САЩ. А концернът “Анхойзер-Буш” беше от най-големите бирени концерни, докато не стана най-големият – миналата година беше купен от белгийско-бразилската компания “Инбев” и така се оформи биреният мастодонт на света “Инбев – Анхойзер-Буш”. Той прави у нас бирите “Каменица” и “Астика”.

Та в Щатите бирата “Бъд” е като “Каменица” и “Загорка” у нас – кофти, но е най-рекламираната и най-продаваната. Наливната “Бъд” е по-добра, но в бутилки е зле, особено ако не е силно охладена. Рекламите на “Бъд” са знаменити. В YouTube е пълно с тях. Много популярен е един сюжет за приятели, които пият “Бъд” и си викат помежду си – “кво стаа, брато? Гледам мача, пия “Бъд”. Така, така”. С пародия на една от тези реклами беше направен дори предизборен клип в полза на Обама (виж тук).

„Бруклин лагър“ (лагер – немски тип бира, съответстваща на нашето „светло пиво“), произведена в Бруклин, Ню Йорк. Снимки: авторът

Много хора обичат да казват това в Америка е лошо, онова е лошо. Не вярвайте като ви кажат, че и бирата е лоша. Има и добра. Има десетки марки за опитване, а аз опитах само няколко. Ако не харесаш местните, навсякъде има европейски. Но, както се казва – мисли глобално, пий локално. От местните наливни най-често пиех “Бруклин лагър” (лагер). Прави се в Бруклин, Ню Йорк. Бях в самата пивоварна, преградили едно място край поточната линия и част от съдовете за производство и го направили на бирария за дегустация. Купуваш едни дървени жетони и плащаш с тях бирата. Избираш между 6-7 вида, немски или английски тип бира, пилзнер. В единия край чували с малц, съдове, в другия шумни компании нюйоркчани, на средна възраст под 30, пият бира, насядали на дървени маси.

На 20-ина минути от  Шарлътсвил, по един тесен път (за американските стандарти), сред горички и поляни с красиви къщички, се намира имението на Джеферсън – Монтисело. Сградите са проектирани пак от него, както и разни мебели в обзавеждането, включително първият въртящ се стол, също негово изобретение. Джеферсън, който е основен автор на Декларацията на независимостта (онова нещо, в което се казва “…всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие…”, с което 13 английски колонии в Америка стават независими щати, а датата на подписването на документа 4 юли 1776 г. е рождена дата на САЩ), та той има още една заслуга за страната си – донесъл е и винарството в САЩ. Бил е посланик в Париж, проучил френските винарски региони и подел инициативата да садят лозя в Америка.
Сега в щата Вирджиния има над 130 винарски изби. Виното им не се слави много, не може да се мери с калифорнийското, което се продава по цял свят, но хората се стараят.

На дегустация във винарната „Джеферсън“. Снимки: авторът

Недалеч от имението Монтисело е винарната “Джеферсън”. В 10,30 сутринта там още няма посетители. Посрещат ни двама любезни господа. В американските винарни за 4-5 долара можеш да дегустираш 5-10 вида вино. Толкова струваше и в Сонома и Напа, винарските райони на Калифорния, като ходих преди няколко години.
За 5 долара опитваме 5 бели и 5 червени вина. Белите бяха по-добри, особено едно пино гри, макар да не беше най-скъпото. На червените нещо им липсваше тяло, плътност, макар да са много прилични вина, балансирани. Вината за дегустацията поднася възрастен мъж, който живеел с жена си наблизо, вече пенсионер. Той беше поредният работещ пенсионер, който видях тук. Каква е тази криза при толкова работещи пенсионери, не разбрах много.
“Джеферсън винярдс” остава зад гърба ни, пътуваме към Вашингтон и пак хълмове, гори и спретнати къщички навътре в поляните, а само пощенските им кутии седят самотно на пътя, отворени, без ключалки. Абе, никой ли не им краде на тия пощата?

Следва

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.