Алчността на ОПЕК вещае край на нефтената ера
Съобщенията за подновения икономически растеж от миналата седмица от Япония, Франция и Германия, които скоро се очакват и от Великобритания и Америка, може да се превърнат в сигнал за края на Великата рецесия от 2007-2009 година. Но този месец може да получим и сигнал за началото на края на нещо по-историческо и значимо: края на нефтената епоха. Ако производителите от ОПЕК запазят високите цени, въпреки спада на търсенето, светът удивително бързо ще приключи със зависимостта си от органичното гориво. Как ще стане това, пише в. „Таймс”.
Имайки предвид колко унило изглеждаше светът в началото на тази година, толкова бързо възобновяване на ръста изглежда забележително. Но още по-забележително е това, че светът излиза от мощния финансов трус с цена на основното си гориво – нефтът – възлизаща на почти 70 долара за барел, което е седем пъти повече, отколкото преди десет години и два пъти повече от нивото през март.
Значи ли това, че възстановяването се случва още по-бързо, отколкото мислим, а търсенето на нефта отново расте? Съвсем не. Известно е, че това е доста непрозрачен пазар, а количеството запаси от нефт в много страни е държавна тайна. Аналитиците от Banc of America Securities-Merrill Lynch обаче изчислиха, че през втората четвърт на тази година търсенето на нефта в света е по-ниско с три милиона барела на ден, отколкото в началото на 2008 година. И не считат, че ще се върне към предишното ниво по-рано от 2011 година.
Не, обяснението на ръста на цените на нефта (а оттам и на бензина), който може да попречи на оздравяването на икономиката, се крие в доставчиците. По същия начин растат и перспективите за по-нататъшно повишение на цените до забележителните 147 долара за барел, достигната през юли 2008 година, и отвъд тях.
На този етап от анализите песимистите се осланят на концепцията „пик на нефта” (или както биха казали истинските познавачи на тази сфера „пикът на Хъбарт”). Става дума за това, че запасите от нефт на планетата се приближават към онази точка, когато обемът на добива от нефтените полета ще започне да намалява (а както някои считат, тази точка вече е достигната). Не им обръщайте внимание. Нефтът в света е предостатъчно. Не достигат инвестициите в петролните полета и в производството. А причината за това е една дума от четири букви: ОПЕК.
За да запази цените на високо ниво, картелът на нефтодобиващите държави целенасочено съкрати добива почти с пет милиона барела на ден, което надвишава понижението в глобалното търсене. Но държавите от ОПЕК отговарят за едва около 35 на сто от предлагането в световен мащаб. Русия, която не влиза в ОПЕК, осигурява още 11,5 процента и им съдейства. Освен това страните от Персийския залив, които доминират в организацията, притежават най-големите резерви при най-ниска цена на производството, затова могат най-лесно и безболезнено да отварят и затварят кранчетата си.
През първите години на настоящето десетилетие Саудитска Арабия, която има върховенство в ОПЕК, често казваше, че за нея идеалната цена би била 20-25 долара за барел. Сега там говорят за 70-75 долара. Ключово значение има фактът, че националистите от ОПЕК и изнудвачите от Русия блокираха възможността големи западни нефтени компании да разработват нефтените полета в съответствие с желанията си, като ги тласнаха към други места, в които са необходими много повече инвестиции. Дори преди финансовата криза притокът на инвестиции там беше слаб, а неочакваният бум на проучвания и разширение повиши разходите за специалисти и оборудване. След началото на финансовата криза той рязко падна.
Ако цените останат високи, в близките десетина години това положение ще се промени. Бразилия откри голямо нефтено находище близо до брега, а Ангола демонстрира колко бързо може да бъде разработването на находищата. За седем години тя утрои добива на нефт, влезе в ОПЕК и сега си съперничи с Нигерия за името „най-голяма нефтодобиваща държава в Африка на юг от Сахара” и едновременно с това за титлата най-богатата на нефт, но най-недееспособна икономика. Точно затова държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън загърби сантиментите за правата на човека и в рамките на африканското си турне посети анголците, за да не се сприятелят прекалено много с Китай.
Но ако ОПЕК продължи да злоупотребява с влиянието си и поддържа цените на ненормално високо ниво във време, когато добивът на държавите, които не са членки на ОПЕК расте, ще се случи нещо още по-важно. През 70-те години министърът на нефтената промишленост на Саудитска Арабия Заки Ямани, известен с афоризмите си, каза замечателните думи: „Каменната ера не е приключила защото камъните в света са свършили. По същия начин нефтената ера ще приключи не защото ще свърши нефтът.”
Ще приключи тогава, когато потребителите вече няма да могат да търпят алчността на нефтодобиващите държави и ще започват да разработват алтернативи на нефта. Арабите трябва да виждат предупредителния сигнал във факта, че първият продукт, представен от Фриц Хендерсън, началник на току-що банкрутиралия (и квазинационализиран) концерн „Дженеръл Мотърс”, е хибридният автомобил Chevrolet Volt, който, както се твърди, може да мине 230 мили с един галон бензин.
Могат да кажат, че това не е нищо повече от политическа стъпка, тъй като правителствата от цял свят усилено предлагат пакети за стимулиране на екологични проекти, раздавайки субсидии на всеки, който твърди, че разработва по-чисти технологии. Но трябва да помнят едно нещо. Когато нефтените сътресения нанесоха втория удар върху Япония през 70-те, след рязкото повишаване на стойността на йената, правителството й и промишлеността й превключиха от производството на евтини лоши автомобили на полупроводници, битова електроника и малолитражни автомобили – и само за десет години станаха лидери в тези области.
Този път учените и инженерите от цял свят отново се борят за осъществяване на подобна трансформация. Най-очевидни тези усилия са в Китай, вторият потребител на нефт в света. Там политиците напълно осъзнават необходимостта от вдигане на стойността на националната валута, която ще удари производителите на евтина продукция, не използващи енергоспестяващи технологии, а необходимостта от защита на околната среда е крайно необходима.
Десетки правителства нямат търпение да представят своите постижения на копенхагенската среща за промените в климата през декември тази година, като обещават да ограничат отделянето на въглероден диоксид, чиито основен източник се явяват въглищата и нефтът. Те очакват да получат приходи от данъци, които да затъкнат фискалните им пробойни. А данъкът върху горивата им се струва крайно удобно решение.
Обичайните прогнози, основани на екстраполацията на тенденциите от миналите години, не предвиждат в предстоящите 20-30 години значителна роля за електрическите автомобили или за електростанциите на неорганични горива. Но можем да си представим какъв ефект ще има цената от 100-200 долара за барел върху стотици хиляди китайски (японски, европейски и американски) учени, стремящи се да направят в сферата на слънчевата енергетика и на хибридните автомобили това, което беше направено за изминалото десетилетие в сферата на мобилните телефони и компютрите.
Тогава обичайните прогнози, както винаги, ще се окажат неверни. Нефтената ера, започнала преди сто години в Америка, ще свърши.