Какво причини ислямът на Европа

Мюсюлмани се молят на петъчната молитва в джамия в Рим. Снимка: Ройтерс

Европа претърпя демографска революция, каквато не е и подозирала, че може да й се случи. Надценявайки нуждите си от чужда работна сила и подценявайки силата на религията да променя културата, континентът се оказа в капан, за който засега няма решение. Американският журналист Кристофър Колдуел, който работи за „Файненшъл таймс” и за „Уикли стандард”, изследва този феномен в книгата си Reflections on the Revolution in Europe: Immigration, Islam and the West. Как Европа допусна исляма, не можа да интегрира имигрантите и позволи новодошлите да доминират в големите градове на континента като Амстердам, Страсбург, Лондон и Париж, пише сп. „Икономист”.

През април 1968 година Енох Пауъл, министър от кабинета на торите, провали политическата си кариера като заклейми масовата имиграция като бедствие („Като римляните”, каза той, „виждам река Тибър запенена с много кръв”). Днес тезите на Пауъл, макар и не класическата му алюзия, стават опасно разпространени.

Кристофър Колдуел е американски журналист, който пише както за либералния „Файненшъл таймс”, така и за консервативния „Уикли стандард”. Последните десет години е изследвал европейската имиграция, като е пътувал много и е чел ненаситно на забележително много езици. Новата му книга, която предизвика доста спорове, повтаря като ехо предупрежденията на Пауъл, отправени преди толкова много години.

Колдуел твърди, че „Западна Европа се превръща в мултиетническо общество, лишено от разум”. Европейските политици импортираха хора, за да запълнят краткосрочния дефицит на работници. Но имигрантите продължиха да се умножават дори след като работата свърши: броят на чуждите жители в Германия се увеличи от 3 милиона през 1971 година до 7,5 милиона през 2000 въпреки че броят на чужденците сред работната сила не помръдна. Днес имигрантите наброяват около 10 на сто от населението на повечето западноевропейски държави, а в някои големи европейски градове достига до 30 на сто.

Политиците грешаха повече по отношение на културата, отколкото на цифрите. Те приеха, че имигрантите бързо ще приемат нравите на новите общества. Но изненадващият брой имигранти се оказа „непретопяем”.

Колдуел твърди, че причината толкова много имигранти да не бъдат асимилирани може да бъде обобщена с една дума: ислямът. В средата на 20-ти век в Европа почти нямаше мюсюлмани. Днес има 15-17 милиона, които съставляват близо половината от всички новодошли в Европа.

Повечето от европейските държави направиха стъпки, за да отговорят на острата чувствителност на новодошлите. Френският съд позволи на един мюсюлманин да анулира брака си за това, че съпругата му не била девствена в първата брачна нощ. Британските пенсионни власти следват политика, която признава (и отпуска допълнителни помощи) на „допълнителните съпруги”.

Но европейското обществено мнение е уморено от подобно пречупване. Колдуел цитира изследване на общественото мнение, според което само 19 процента от европейците считат, че имиграцията е добра за страната им; 57 процента мислят, че в страната им има „прекалено много чужденци”. Подобни цифри накараха неотдавна политиците да коригират политиката си.

Много държави затягат имиграционното си законодателство като преминават към система на емиграция, базирана на способностите и въвеждат тестове за гражданство за потенциалните имигранти. Французите забраниха на момичетата да носят забрадки в училищата. Британските политици като Тони Блеър и Джак Строу отрекоха фереджето като символ на изолацията. Старите изтривалки, на които пишеше „добре дошли” бяха заменени със знака Love it or leave it (заобичай или напусни).
За Колдуел всичко това се случва прекалено късно. Местното население на Европа остарява бързо, като една четвърт от него е над 60 години. Имигрантите имат големи семейства. Освен това Европа не е достоен съперник на ислямското самочувствие: „Когато несигурната, отстъпчива, релативистка култура се срещне с култура, която е твърдо закрепена, самоуверена и подсилена от обща вяра, най-често първата се променя, за да хармонира с втората.

Неумолимият песимизъм на Колдуел по отношение на Европа повдига най-различни въпроси, както големи, така и малки. Наистина ли европейците са толкова немощни, колкото твърди той? Те откриха, че някои принципи не подлежат на отстъпки в отношенията им с исляма, особено що се отнася до правата на жените. И наистина ли ислямът е толкова самоуверен? Склонността на толкова много мюсюлмани да се обиждат от незначителни неща – от карикатура или от роман – може да е знак за дълбоко културно безпокойство.

Освен това Колдуел подбира и използва доказателствата си по смущаващ начин. Той прави всичко възможно, за да игнорира многобройните примери на подобрения в социалноикономическото положение и успешна интеграция. Той постоянно набляга на факта, че много мюсюлмани се чувстват обезсилени от успеха на жените си без да си направят труда да се замислят защо толкова много от жените имат успех.

Всичко това показва, че става дума за важна и провокативна книга: най-добрата за момента изява на песимистичната позиция за ислямската имиграция в Европа. Поддръжниците на либералната политика трябва да се запасят с повече доводи, ако искат да попречат нео-пауълизма да се разпростре.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.