Георги Котев: Едни и същи управляват АЕЦ “Козлодуй”, само си сменят столовете
Георги Котев е 43-годишен, работил е като главен експерт по реакторно-физични анализи в АЕЦ „Козлодуй”. Той стана известен миналата година, когато предизвика международен скандал, като си взе неплатен отпуск от “Козлодуй”, замина в чужбина и качи в Интернет изявление, в което предупреди че ядреното гориво, което се използва в АЕЦ „Козлодуй” е подменено с непознато, не отговарящо на документацията, изпратена от производителя и поведението му може да бъде непредвидимо. Завършил е Московския енергиен институт, специалност „Атомни електроцентрали и установки”. В атомната централа е назначен в 1991 г. и е работил там до септември 2008 г.
– Г-н Котев, АЕЦ „Козлодуй“ има нов директор. Замесен ли е той в скандала с ядреното гориво?
– Да, категоричният ми отговор е да. Замесен е, макар и с една уговорка, че той не играе толкова съществена роля, каквато имат главните действащи лица, на територията на централата – Иван Генов, Кирил Николов, Александър Николов (не са роднини) и Васил Хаджиев. Най-малкото не участва в общите им фирми, чрез които препират своя дял. Но въпреки това Димитър Ангелов има своята роля в схемата и ще се опитам аргументирано да се обоснова.
За последните 20-на години в ръководството на централата се въртят все едни и същи имена. Има още около дузина персони, които само си сменят столовете, но практически, всеки път са едни и същи. Затворен порочен кръг.
– Кой е Димитър Ангелов – новият шеф на АЕЦ?
– Ще ви въведа малко в професионалното житие-битие на Димитър Ангелов, до колкото то ми е известно:
Димитър Ангелов, с когото се познавам от първият ми работен ден в централата, през май 1991, е бивш член на БКП, възпитаник на Московският енергетичен институт (МЕИ), от времето на развитият социализъм и племенник на Гриша Филипов, който беше министър-председател на България за периода 1981-1986 години. (Информацията е от съпругата му Ирина Ангелова). Аз съм възпитаник на същият ВУЗ МЕИ, но от друга епоха, известна в света като перестройка.
Какво знам за кариерата на Ангелов? Когато започнах работа, през пролетта на 1991, той беше ръководител на звеното, отговарящо за висшия оперативен персонал, който управлява реакторите на блокове 5 и 6. Буквално месеци след това Ангелов стана директор на блокове 5 и 6. Негов пряк подчинен беше главният инженер Иван Гризанов, депутат от БСП в миналия и сегашния парламент, а преди това, по време на правителството на Сакскобургготски – председател на борда на директорите. На овакантеното от Ангелов място (1991), за шеф на оперативно звено е поставен Иван Генов, досегашен изп. директор. През месец септември 1992 стана една от най-големите аварии в историята на централата, когато изгоря трансформатор и в резултат двата големи блока остават без електрозахранване. Щетите са огромни, но виновни и наказани няма. Вина за тази авария, освен назованите до тук лица, има и Васил Хаджиев, доскорошен директор на дирекция, в министерството на икиномиката и енергетиката, впоследствие завърнал се в централата. По време на аварията Хаджиев е дежурен инженер на смяна. При последващото разследване той твърди, че не бил разбрал с кого говори по оперативния телефон, по време на смяната, което е практически невъзможно. Вътрешните правила в предприятието изискват всеки да се представя, а за оперативния персонал това е абсолютно задължително. “Най-пострадал” от това прозшествие е Иван Генов, за когото тогавашният КИАЕМЦ, сега АЯР, издава препоръка никога повече да не заема ръководна длъжност в централата. Вместо това след много години той стана изп. директор, с личната протекция на Румен Овчаров. Ангелов и Гризанов не търпят негативи.
Така Димитър Ангелов е директор на големите блокове, до началото на 1997 година, когато на власт дойде правителството на ОДС. През следващите 4 години той е понижен до ниво ръководител сектор “Модернизация на блокове 5 и 6”. С идването на власт на Симеон Сакскобурготски и назначаването на Йордан Костадинов, Ангелов е реабилитиран и повишен пак до главен инженер на големите блокове. Позицията директор вече е премахната, така че главният инженер е едновременно и двете. През първите четири (2001-2005) години Иван Гризанов му е шеф, като председател на борда на директорите, а през следващите по-малко от 4 години Иван Генов му е шеф, като изп. директор. Ангелов запазва тази си позиция до 25-ти август 2009, когато Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма обявява назначаването му на поста изп. директор на АЕЦ Козлодуй.
– Какво общо има Ангелов с проблемното гориво?
– Ангелов е флагман на прикриването на престъплението, свързано с подмяната на горивото.
През зимата на 2008, януари или февруари, в качеството си на председател на комисия по тръжна поцедура Ангелов позволи на представители на руският институт Курчатов да сключат с централата т. н. “договор за инженерно-консултантски услуги”, на стойност 340 000 евро. Предишният договор беше на стойност 130 000 долара. Новият е вече в евро и е пак за 18 месеца.
Договорът е абсолютно ненужен и е в противоречие с нормите на МААЕ.
– Защо е ненужен? Нали институтът „Курчатов“ е конструктор на горивото?
– Ненужен е, защото руснаците правят по него паралелни пресмятания на получените от нас неутронно-физични характеристики, за всяка една предстояща горивна кампания, на големите блокове. Проблемът е, че и двете пресмятания, нашето – прогнозното и тяхното – проверъчното стават с едни и същи програми, което е в разрез с изискванията на МААЕ. Необходимостта от такава практика има смисъл, само ако проверките се извършват с абсолютно друг и независим от използвания в централата програмен комплекс. Въпреки че само получават пари, без реално да предоставят никаква услуга на АЕЦ Козлодуй, руснаците отказват да решат проблема за разминаванията между прогнозните и реалните продължителности на горивните кампании, в рамките на този договор, а умишлено бавят преподписването на друг договор. Това е пределно ясно на Димитър Ангелов, но въпреки това подписва и приема. Пикантна подробност за така одобрената от Ангелов куха руска оферта е, че един човеко-месец труд (на руски специалист) е оценена на 12 700 евро (дванадест хиляди и седемстотин евро), практически за нищо. Малко повече от тази сума аз съм похарчил, свои лични средства, откакто съм в изгнание, вече 14 месеца. Уточнение: Ангелов не подписва крайния договор, това е в прерогативите на изпълнителния директор. Той, като председател на тръжната комисия, само одобрява единствената оферта и й дава ход за финализиране.
Последната случка, на която аз бях свидетел, е от 1-ви април 2008, когато системата за вътрешно-реакторен контрол сигнализира, че в една от 163-те ядрени горивни касети в реактора на 5-ти блок е настъпил предел по дълбочина на нейното изгаряне. Случаят е без прецедент и естествено това предизвиква суматоха. Ангелов, в качеството му на главен инженер на големите блокове, свиква спешна оперативка, която да обсъди случая и вземе конструктивно решение. Поради отсъствие на прекият ми шеф, се налага да бъда поканен да го заместя. След кратка дискусия, между събралите се 5-6 специалисти, когато дадох на Ангелов ясно да се разбере, че няма норма и документ, които да позволяват последващото експлоатиране на реактора, при така настъпилите обстоятелства, срещата беше мигновенно прекратена, до момента в който се изиска “титуляра” да се яви вместо мен. След няколко часа проблемът беше “решен”. В резултат на това “решение” 12 броя горивни касети надвишиха своята граница на допустима дълбочина на изгаряне, в различна степен, като максимумът беше близо 5%.
В последствие, на пресконференцията на Иван Генов на 17 юли 2008, се признава за това прегаряне, с тази разлика, че броя на касетите и степента на прегарянето им са силно занижени. Генов показа нелигитимен документ-писмо, с което това прегаряне уж било разрешено от руска страна.
Но най-голямото доказателство, за съпричастието на Димитър Ангелов, към продължаващото да се експлоатира престъпление е, разбира се, неговото мълчание по въпроса. В продължение на цели 14 месеца, а и след встъпването му на новата длъжност.
– Новият енергиен министър изнесе данни, че централата е понесла загуби от сделки с ток и уволни шефовете й?
– Съдете сами от резултатите, за печалбата на АЕЦ Козлодуй, за годините 2005, 2006 и 2007г . официалните одитни доклади сочат:
• 2005: Печалба – 28 844 000 лева, тоест загуба от близо 29 милиона лева;
• 2006: Печалба + 4 712 000 лева, тоест печалба от под 5 милиона лева;
• 2007: Печалба + 3 459 000 лева, тоест печалба от под 3,5 милиона лева.
В първите две години все още работят малките 3 и 4 блокове, а себестойността на произведената от тях електроенергия е по-ниска, отколкото на големите 5 и 6 блокове. Това означава по-големи постъпления за дружеството преди тяхното спиране и респективно по-големи разходи след това.
Друга подробност е, че след 2006 започва да се изплаща и кредита от 450 милиона евро за модернизацията на блокове 5 и 6.
На фона на тези неоспорими факти умът ми не побира твърденията от последните дни на бившият изп. директор Генов за печалби от 200 – 300 милиона лева (той така се изразява, че един интернет форумец се чуди, този Генов 100 милиона ги няма за нищо), които се дължали на прекрасното му управление. Това просто няма как да стане.
Във връзка с този Ваш въпрос се сетих и за твърденията на Генов, на пресконференцията му от 17 юли 2008 (съдържанието и в текст и в звук също може да бъде изтеглено от горе посоченият блог), в отговор на моите разкрития, че “ ползата на централата, без да Ви казвам колко е цената на която продаваме електроенергията е около 74 милиона лева”. Той използва думата “полза”, а не “печалба”, но практически внушава на журналистите понятието “печалба”. Тогава аз се замислих, откъде ги вади Генов тези числа. И си спомних. В края на 2007 година някъде прочетох, че част от тогавашният бюджетен излишък, в рамките на 90 милиона лева, са били предоставени на АЕЦ Козлодуй, за целите на извозване на отработено ядрено гориво в Русия. Т.е. платено е от данъкоплатците, а не от собствената дейност на предприятието. Ако не беше така, то годишната загуба щеше да е близо 90 милиона лева. За разпределението на бюджетният излишък, в края на 2008 нямам информация, а всички знаят, че то стана абсолютно непрозрачно. Смея обаче да предполагам, че пак е извъртяна подобна схема, най-вече защото шеф на парламентарната комисия по бюджета тогава беше на-добрият приятел на Генов и негов кукловод Румен Овчаров. На фона на всичко това, през последните дни Генов се държеше като сърдита, ущипана госпожица, за това че го сменят, а не го хвалят.
– Имате ли информация дали в централата продължават да се въртят далавери и след вашето напускане миналата година?
– Няма край. Краде се, като за олимпийски игри. Аз, разбира се, от разстояние 1000 км не съм в състояние да обхвана всички аспекти на тези практики, така както не съм могъл да го правя и когато бях на място. Но Вие и без моя помощ знаете за последните разкрития около т.н. свободен пазар на електроенергия, чрез фирми посредници. Аз самият, случайно, достигнах до тези разкрития, буквално броени дни преди новият министър Трайков да ги оповести публично. Преточване на 40% от продукцията през тези фирми си е една, меко казано, огромна сума. Аз направих свое разследване, в резултат на което достигнах до доста интересни изводи, свързани с поведението на някои български медии, по случая с оповестеното от мен престъпление. Оказа се че те си имали дъщерни фирми, с които участвали на този т.н. свободен пазар и си плащали освен кеш, също и с мълчание. Иначе ще купуват атомен ток през крив макарон. Но нека оставим този въпрос за някое следващо продължение.
– Имате ли информация за други напуснали АЕЦ Козлодуй след вас?
– В АЕЦ “Козлодуй” като голямо предприятие има текучество. За съжаление и новопостъпилите и напусналите след мен не биха се решили на откровения. Те си дават сметка за цялата мафия, а и в повечето случаи предпочитат сигурността на семействата си. Доста е сложно. Г-н Александър Белковац е възстановен на работа в централата (б. р. – друг ядрен физик, който потвърди публично обвиненията на Котев и беше уволнен). Не зная как е станало – дали по съдебен ред или са го “спечелили”. Това не променя положителното ми отношение към него за подкрепата, която ми оказа.
– Излиза, че няма качествени хора, които биха могли да оглавят централата?
– Много сложен въпрос, над който не се бях замислял, защото не е от компетенцията ми да определям хората за този пост. Но от дългата ми практика в АЕЦ-а най-високо оценявам работата на изпълнителния директор Красимир Николов през 1997 – 2000 година. Тогава в централата бяха постигнати много неща. За първи път беше поставен на публично обсъждане и определяне от работниците на многомилионния фонд за социални дейности. Дотогава малката върхушка на централата го разпределяше за свои хора. Беше пуснат свободен достъп до Интернет и от това не последва нищо фатално, докато не дойде Йордан Костадинов, който го спря. И не само го спря, а започна да следи компютрите от вътрешната мрежа. Мога да посоча и други примери, които показват, че за последните 8 години централата се дърпа мощно назад.
– Има ли стагнация в инвестициите в нови ядрени мощности?
– Понякога обсъждаме с колеги този въпрос. Моят извод е, че по принцип много се говори и обещава за ренесанс на ядрената енергетика, но на практика нищо такова не се задава. Наблюдавам ситуация в много страни – като Италия, САЩ, Канада, Турция и други. Берлускони преди около 6 месеца подписа със Саркози договор за изграждане на нови мощности в Италия, но на практика не се чува нищо да се прави. В Канада от колеги зная , че има замразени изграждащи се мощности. В Турция наскоро властите се отказаха от услугите на „Атомстройекспорт“ (компанията, която е главен изпълнител на АЕЦ “Белене”) и т.н.
– А промяна в отношението на Европа към ядрената енергетика в момента?
– Не усещам някаква съществена промяна. Например, нека вземем пак Италия. След аварията в Чернобил, народът дотолкова се е изплашил, че е принудил правителството да спре цели 6 проекта, които са били на различен стадий (б. р. – с референдум в Италия след Чернобил са спрени всичките работещи атомни централи и строежа на новата, най-голяма). Били са загубени безвъзвратно много милиарди евро (ако се изчисли по курса лира-евро). И хората и до днес са все още уплашени и против ядрената енергетика. Даже колегите ми ме предупреждават да внимавам като казвам на непознати каква ми е професията. Докато в страни като Франция нямат такъв проблем и търпимостта към тази технология е висока. Може би силният тласък към възобновяеми енергийни източници на енергия в бъдеще ще охлади мераците за нови големи ядрени мощности.