Политически застой в ЕС преди ирландския вот за Лисабонския договор

Президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу на пресконфренция в Брюксел. Снимка: Ройтерс

Отказът на ирландците да одобрят реформаторския Лисабонски договор потопи Европейския съюз в период на институционална несигурност. Действащата комисия вероятно ще продължи да работи служебно до края на годината, твърдят представители в Брюксел. „Ще трябва да има нещо като служебна комисия за по-дълъг период. Очевидно ситуацията е изключителна“, каза шведската министърка по европейските въпроси Сесилия Малмстрьом в Европейския парламент.

Швеция, която пое шестмесечното ротационно председателство на ЕС на 1 юли, гори от нетърпение да преодолее политическия застой, за да може да се концентрира върху най-наложителните проблеми на блока – лошото икономическо състояние и борбата с климатичните промени. Лисабонският договор, който има за цел да подобри процеса на взимане на решения в ЕС и да му даде по-силен глас на световната сцена, беше отхвърлен от Ирландия на референдума през юни 2008 година. Ирландските гласоподаватели ще имат втори шанс да го одобрят на ново гласуване на 2 октомври. Ратификационният процес формално още не е завършен официално в Германия, Чехия и Полша, но „всичко зависи от референдума в Ирландия“, признава Малмстрьом.

Според социологическо проучване, публикувано в началото на седмицата във в. „Айриш таймс“, 36 на сто от ирландските гласоподавателите са готови да кажат „да“ на договора, а 23 процента заявяват, че ще гласуват с „не“. Над една трета от гласоподавателите обаче все още не са взели решение, което означава, че изходът от референдума остава неясен.

Ако все пак мнозинството гласува в полза на договора, както се надяват Брюксел и Стокхолм, Швеция ще призове лидерите на блока (на срещата си на върха на ЕС в Брюксел на 29 и 30 октомври) да назначат постоянен президент на съюза и нов „върховен представител“ за външната политика и сигурността, както предвижда договорът. Името на бившия британски премиер Тони Блеър често беше свързвано с новосъздадената позиция на „Мистър Европа“.

Малмстрьом отказа да коментира последствията от възможно „не“ на договора. „Очевидно се надяваме, че сценарият няма да бъде такъв“, каза тя и призова ЕП да утвърди официално преназначението на Барозу на заседанието си на 16 септември. „Всички носим отговорност да гарантираме, че комисията ще може да бъде съставена възможно най-бързо“, каза Малмстрьом.

Консерваторът Барозу получи единодушната подкрепа на 27-те страни членки на срещата на върха през юни, но преизбирането му за още пет години не се харесва на европейските социалисти, които са втората най-голяма група в ЕП. На въпрос дали на 16 септември парламентът наистина ще преизбере Барозу, лидерът на Партията на европейските социалисти Поул Нюруп Расмусен отговори, че „още не е решено“.

Барозу планира да представи политическата си програма пред европарламента до седмица. Съдейки по изказванията му напоследък, той вероятно ще призове за силна защита на единния европейски пазар и ще окуражи блока да ускори прехода си към нисковъглеродна икономика. По-голямата сигурност на европейските енергийни доставки и иновациите вероятно ще бъдат основни точки в неговата програма. Бившият премиер на Португалия държи на всяка цена да спечели левицата, съзнавайки, че крехкото мнозинство ще отслаби мандата му.

Междувременно дипломатите от ЕС събират сили за два дни ожесточен пазарлък за състава на бъдещата Европейска комисия в края на седмицата, когато външните министри се събират на неформална среща в Стокхолм. Румъния например вече даде да се разбере, че би искала да получи лелеяната позиция на комисар по селското стопанство, която в момента е заета от датчанката Мариан Фишер Боел.

Съгласно Лисабонския договор следващата комисия отново ще се състои от 27 комисари – по един от всяка страна-членка. Ситуацията обаче се усложнява от факта, че ако ирландските гласоподаватели погребат договора, като гласуват с „не“ на 2 октомври, новата комисия ще трябва да бъде намалена с най-малко един член, съгласно съществуващия договор от Ница. Представители на комисията се оплакват също, че трайната институционална несигурност може да подкопае възстановяването на ЕС след най-сериозната икономическа криза от десетилетия. „Институционалната несигурност рискува да влоши състоянието на икономиката“, каза източник от комисията. „Трябва ни силно лидерство в Европа“, заяви Малмстрьом в парламента.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.