Армения и Турция отварят границата след 100 години
Армения е на път да постигне големи икономически печалби от отварянето на границата с Турция, докато Анкара ще може да се похвали с дипломатически триумф. Това ще стане, ако двете съседки удържат на обещанието си да възстановят дипломатическите си отношения след сто години вражда. Споразумението, обявено в понеделник, може да доведе до преподреждане на интересите в Южен Кавказ – от векове сцена на съперничество между великите сили за стратегическия кръстопът между Изтока и Запада и енергийните ресурси на Каспийско море.
Рисковете обаче са реални и могат да възпрепятстват проекта. Националистите в Армения са ядосани от затоплянето на отношенията след почти цял век враждебност, мотивирана от масовото избиване на арменци от османските турци по време на Първата световна война. Турция отхвърля исканията на Армения убийствата да бъдат признати за геноцид. Азербайджан, доставчик на нефт и газ за Запада, също се противопоставя на възстановяването на приятелските отношения между мюсюлманския си съюзник Турция и Армения, която е враг на Баку в тлеещия конфликт за отцепилия се Нагорни Карабах.
За Армения, която няма излаз на море, и чиято икономика се очаква да се свие най-малко с девет процента тази година, ползите са очевидни: „Турция е съсед на Европейския съюз, а ние сме съсед на Турция. Това означава достъп на Армения до Европа чрез Турция“, казва арменският анализатор Александър Искандарян, директор на Кавказкия медиен институт в Ереван.
Армения и Турция заявиха, че ще направят шестседмични вътрешни консултации преди подписването на споразумения за установяване на дипломатически отношения по „пътната карта“, обявена през април. Турският външен министър Ахмет Давутоглу каза, че Анкара се надява да отвори границата към края на тази година – 16 години след затварянето й в солидарност с Азербайджан по време на войната в Нагорни Карабах, където етнически арменци отхвърлиха управлението на Баку, подкрепяни от Ереван. Със затворена западна граница арменската икономика разви близки връзки с руската след разпадането на Съветския съюз. В страната с 3,2 милиона жители има значителни руски бизнес интереси, а в Русия – многобройна арменска работна сила.
Световната криза и руската рецесия засегнаха силно Армения. Отварянето на границата би дало на страната алтернативен търговски маршрут и би насърчило конкуренцията, смятат анализатори. „Отворената граница намалява или дори премахва монопола на Грузия, която налага извънредно високи такси върху всички стоки, влизащи или излизащи от Армения по северния маршрут“, казва Ричард Гирагосян, директор на Арменския център за национални и международни проучвания в Ереван.
Сближаване на американските и руските интереси
“Това ще внесе здравословна доза конкуренция и по-широки пазари в затворената арменска икономика“, заяви той. „Ще застраши олигарсите и картелите, които така добре са се укрепили в Армения.“ На теория Армения също може да претендира за дял в доходоносния бизнес с транзит на нефт и газ в Южен Кавказ, който е набразден от тръбопроводи, завиващи по-често към американския съюзник Грузия, отколкото към руския стратегически партньор Армения. Но на практика има няколко непосредствени перспективи.
„Единственият тръбопровод, който въобще се обсъжда, е „Набуко“, а ние дори нямаме представа как ще изглежда той“, казва Ана Йеленкович от групата „Евразия“. „Разсъждавайки за това, дали Армения ще бъде включена в някой енергиен проект, мисля, че има да се извърви дълъг път и много неща ще зависят от това, какво мисли Азербайджан за това споразумение.“ Азербайджан е ключовата надежда на Европа за доставките на газ за газопровода „Набуко“, който ще преминава през Турция и ще намали енергийната зависимост на Европа от Русия. Заради страха си, че ще загуби лоста си над Армения в Нагорни Карабах, Азербайджан заяви във вторник, че отварянето на турско-арменската граница е против националните му интереси.
Някои анализатори казват, че реакцията на Баку дори е твърде сдържана и разсъждават дали затоплянето на отношенията между Анкара и Ереван може да върви ръка за ръка с напредъка на преговорите между Ереван и Баку по въпроса за Нагорни Карабах, където азерите и етническите арменци продължават да стоят пред напрегната фронтова линия. „Решението на арменския въпрос ще павира пътя за решение на конфликта в Нагорни Карабах“, заяви турският външен министър Ахмет Давутоглу пред репортери късно в понеделник.
Турция, която иска да се присъедини към Европейския съюз, изглежда готова да обяви дипломатически успех, ако споразумението с Армения потръгне. „Ако това стане, ще бъде от огромна полза за Турция“, казва Хю Поуп, анализатор към базираната в Брюксел Международна кризисна група. „Ще бъде премахнато клеймото от лицето на Турция, и то не само в Европа, но също и в Съединените щати, където това е единственият най-голям проблем.“ Дебатите около убийствата от миналия век се пренесе и в европейските законодателни органи, и в американския Конгрес, където арменци от диаспората оказват натиск да бъде осъдена Турция.
Постигнатият прогрес предполага, че за първи път в региона, където миналата година Русия води война с Грузия за ужас на Запада, руските и американските интереси могат да се сближат. „Както Русия, така и САЩ изглежда виждат в свой интерес нормализирането на отношенията между Турция и Армения“, казва Поуп. САЩ виждат полза в бъдещото стабилизиране на региона, който е жизненоважен за износа на енергия към Запада. Русия – с огромното си икономическо присъствие в Армения – очаква да направи пари. Москва може също да се възползва от потенциално отдръпване на Азербайджан, чийто енергийни ресурси са ухажвани както и от изток, и от запад, от Турция и Запада и приближаване към Русия. „Те просто ще продължат да подобряват отношенията си с Русия, като се отдалечават от стратегическия си съюз с Турция“, казва Гирагосян.
По БТА