Цитат в десетката: Да бъдеш чернокож в България
Гледах статистиката на моя сайт по-рано днес и забелязах, че хората са попадали тук след няколко търсения в Google за „чернокожи в България“, „чернокож/а, женен/омъжена за българин/ка“ и други вариации по темата.Сърцето ми прескочи.
Има неща в България, които обичам, и други, които не харесвам толкова много. Не мисля, че това е необичайно, повечето от нас изпитват смесени чувства към местата, които познават добре. Ако смятаме някое място за изцяло добро или изцяло лошо, ние просто не сме честни със себе си. Има, обаче, няколко неща в България (българите), които направо ме вбесяват, и едно от тях е расизмът. С нищо не можете да ме убедите в обратното, защото наистина е ТОЛКОВА ЗЛЕ.
Видът расизъм, за който говоря, е онзи, при който казваш на 3-годишното си дете, че трябва да си изяде всичко или ще го дадеш на циганката. Или да се прибереш у дома след дълъг работен ден и да кажеш, че трябва наистина да вземеш душ, за да се почувстваш като „бял човек“. Или, ако си ромско (циганско) дете, трябва да очакваш да бъдеш настанен на задните чинове в класната стая, където обикновено седят слабите ученици. Или, ако пътуваш в автобуса, неминуемо приятелят ти ще повдигне вежди, за да ти даде знак да си пазиш чантата, тъй като току-що са се качили няколко циганки, а те сигурно са джебчийки.
Ако сте с бяла кожа, най-вероятно никога не сте се здрависвали с ром или чернокож в България. Вие най-вероятно не общувате всекидневно с не-бели хора. Това е онзи вид расизъм, при който, ако сте чернокож, трябва да очаквате, че всеки на улицата ще се взира във вас, особено ако вървите заедно с бял. Може да имитират маймунски звуци зад гърба ви. В някои квартали и в определени часове на деня може да ви нападнат физически. Това е толкова грубо и отвратително, че мамка-му-шегувате-се-с-мен много лошо. Но наистина е така. Така е при възрастни и млади, при бедни и богати… По дяволите, дори и при хора от други малцинствени групи… Расизъм.
Нямам какво да кажа по отношение на причините, поради които това е така. Не искам също да кажа, че такъв ще бъде опитът ви с всеки отделен българин, с който ще се срещнете. Предполагам, просто исках да кажа… нали знаете … Здрасти … и… Тревожа се за за вас … и… ако сте чернокож и се жените за българка… Честито, приятели, и моля ви, бъдете здрава опора един за друг. Моля, драснете няколко думи, ако някога се върнете на този сайт!
Виж още текстове в блога howtomarryabulgarian.com