Цитат в десетката: Дядо Николай – съвършеният талибан
Дали не ни е дошла в повече радостта на 29 август, когато църквата призова да скърбим в тиха молитва за обезглавяването на свети Йоан Кръстител, пита дядо Николай. Ето какво става, когато вместо да се отдадем на пост и молитва, отидем на концерт на Мадона. Потъват осемдесетгодишни кораби. В Охридското езеро.
Тъкмо да почувствам камъка на вината върху плещите си, се сетих, че аз на концерта на Мадона нито съм ходила, нито бих отишла, независимо от това на коя дата би се провел. Но после се замислих. И пак почувствах камъка на вината, и той стана дваж по-тежък. Защото негово високоблагоговейнство всъщност никъде не споменава поп-кралицата. Говори за радостта. За всички други ужасии, които целокупното българско население е натворило на 29 август, когато в деня на Отсичането на главата на Свети Йоан Кръстител Мадона опорочи иначе прилежната християнска атмосфера, въвличайки невинни по душа люде в гнусните си и порочни деяния. В този ден колцина от нас са се обърнали с кротка молитва към светията? Не е ли верно, прочее, че тези, дето са постъпили като истински християни, биха могли да се прочетат на пръстите на едната ръка? Защото вместо да се отдадат на благочестиви и угодни Богу дела, завършвайки вечерта с кротка беседа, посветена на деянията на Свети Йоан Кръстител, повечето ни събратя са се отдали на разгул и безчестие. Били са по дискотеки. Яли са блажно. Пили са. Да не споменавам всички други работи, които са правили и които не би следвало да вършат в такъв ден! Прилично ли са постъпили тези, прочее? Не са.
Защото Бог се гневи на нашето неразумие. И ако не бяхме толкова порочни, корабчето в Охридското езеро не би потънало. Ако бяхме по-добри християни, оня еърбъс без съмнение нямаше да падне в океана. Всъщност, него май не следва да си го слагаме в грях. Очевидно е, че ако французите бяха по-добри християни или поне ако бяха православни християни, тази трагедия не би се случила. И мисля, че е време да подирим в сърцата си причината за всички трагедии и злощастия, що се случват под небето. Защото не е ли истина и това, че „Титаник“ не би потънал, ако вместо на борда му да цари разгул и духовна проказа, пътниците бяха чели откъси от деянията на Светите Апостоли? Не е ли верно и това, че ако Япония беше една истинска християнска страна, тоя остров не би се тресял от земетръси по три пъти на ден? И кой ще отрече, че Бог наказа фарисейщината на гърците, подпалвайки Атина?
Така че, виновни сме. Няма съмнение. Най-виновни, разбира се, са близките на загиналите, но и нашата вина, на останалите, не е по-малка. Ето защо, уместно би било при всеки църковен празник от енергото и ВиК да спират тока и водата, за да възпрепятстват по-неблагоразумните от нас да не вършат небогоугодни дела, но да прекарват вечерта на свещи, за да не изкушават душите си с телевизия, музика и непристойни четива.
И ето как на цяла една прослойка може да й излезе име. Защото, слава Богу, от сума ти български свещенослужители само няколко са тези, дето призовават за изгарянето на „Хари Потър“, докато проклинат концерти, обаче е достатъчно един да се запени публично, за да се получи подобен ефект. И когато хората заговорят за българските свещеници, неминуемо ще се присещат за пламтящия фанатичен поглед на една конкретна личност. Пък свещениците после да вървят и да обясняват, че нямат сестра, както се казва.
Тъжното е, че ако дядо Николай не беше владика, най-вероятно щеше да пребивава в здравно заведение с по-особен статут. Ако беше се родил в Афганистан, от него щеше да се получи съвършения талибан. Ако се бе родил в Саудитска Арабия, не би имало нищо чудно именно той да разбие самолет в небостъргач. Но вероятно защото българите са недостатъчно богоугодни, сме си го отчували именно тука и не го познаваме като дясната ръка на Осама например.
А близките на жертвите, вместо да скърбят, да се поучат. Щото ако на 29 август се бяха занимавали с по-благочестиви неща, вместо да мислят за нечестиви вавилонски блудници, тресещи телесата си и София, сега нямаше да погребват бабите и майките си.
Виж още текстове в блога на Весела Ангелова