Защо мръсният въздух е опасен за сърцето

Снимка: Нели Томова

Задръстванията и натовареният трафик понякога са толкова изнервящи, че „вдигат кръвното” на участниците в движението. Скорошни изследвания показват, че това се случва не само в преносен, но и в буквален смисъл – замърсеният въздух и изгорелите газове могат наистина да повишат кръвното налягане и да изложат сърцето на риск.

Учени от Мичиганския университет, ръководени от д-р Робърт Брук, открили, че лошото качество на въздуха, който човек диша, може моментално да повиши кръвното налягане и да причини нездравословни изменения в кръвоносните съдове, които продължават часове, а понякога и денонощия. Екипът на д-р Брук измерил ефекта, който замърсеният въздух оказва върху здрави хора в два града – Ан Арбър (САЩ) и Торонто (Канада). В лабораторни условия участниците били изложени на същото количество частици и озон, каквото се наблюдава в участъци край обикновена магистрала. Тези, които вдишвали замърсен въздух скоро регистрирали по-високи стойности на кръвното налягане в сравнение с дишалите пречистен въздух, а кръвоносните им съдове останали в нездраво състояние в следващите 24 часа. Продължителното високо кръвно се смята за рисков фактор при сърдечни заболявания и инфаркт.

Разкритията, публикувани в „Журнала за високо кръвно“, предлагат ново разбиране за начина, по който замърсителите на въздуха влияят на сърцето. Докато предишни проучвания свързваха мръсния въздух (особено съдържащия фини частици по-малки от 2.5 микрона в диаметър) със завишения брой случаи на сърдечни заболявания и инфаркти, не се знаеше точно по какъв начин тези частици вредят. Не беше ясно и кои от множеството компоненти на градския въздух са по-опасни – фините частици, отделяни при изгарянето на горива или озоновите газове, които насищат натоварените градски улици.

Данните на Брук предполагат, че частиците имат по-голяма роля за сърдечните проблеми, отколкото озонът, и че когато дишаме мръсен въздух, в тялото могат да протекат два различни процеса. Първо, фините частици предизвикват изменения в централната нервна система, като причиняват преминаване от по-контролирана регулация на телесните процеси към по-инстинктивна, автоматична активна или пасивна реакция. Това ускорява сърдечния ритъм и повишава кръвното налягане в момент, в който тялото се опитва да реагира срещу присъствието на чуждите, потенциално опасни частици.

След като премине моментния ефект от вдишването на замърсен въздух, кръвното пада, но вредните ефекти остават. Частиците могат да се загнездят дълбоко в дробовете и да предизвикат друг процес – възпаление, което може да остане активно в продължение на още 24 часа. Възпалителната реакция от своя страна може да свие кръвоносните съдове и да увреди в дългосрочен план тяхната гъвкавост и способност да се справят с промените в притока на кръв от сърцето. Отслабените кръвоносни съдове повишават риска от сърдечно заболяване или удар.

Това естествено не означава, че всеки градски жител е поставен в по-висок риск от заболяване на сърцето. За повечето здрави хора, дишането на градски въздух и кратките промени в кръвното налягане не са опасни. Според Брук обаче „ако човек е хипертоник или има коронарна болест на сърцето, тези промени в кръвното и функцията на съдовете могат да имат по-силно отражение и дори да предизвикат инфаркт. Количествата частици, които поглъщаме днес, са опасни за хора с влошено здраве и други рискови фактори”.

Благодарение на Закона за чистотата на въздуха днес в един средностатистически град в Северна Америка въздухът е по–чист, отколкото преди десет години и съдържа около 14 микрограма частици на кубичен метър. Участниците в експеримента на Брукс са били изложени на доста по-високи нива – около 150 микрограма на кубичен метър. Подобни количества често се измерват във въздуха на градове като Лос Анжелис, Питсбърг и Детройт, въпреки че Агенцията за защита на околната среда в САЩ определя всички стойности между 151 и 200 микрограма на кубичен метър за нездравословни.

За средностатистическия гражданин обаче е трудно да разбере кога нивата на частиците се повишават. 80-те доброволци в проучването така и не успели да различат замърсения от пречистения въздух, който вдишвали. Плътността на замърсения с частици въздух все още е от 10 до 100 пъти по-малка от тази на цигарения дим. „Това е важна стъпка в осъзнаването на начина, по който замърсеният въздух уврежда сърцето”, казва Брукс. Вече знаем със сигурност, че чистият въздух не е от значение само за здравето на планетата, а и за това на човека.

По сп. Тайм

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.