Ще съборят ли арабските муджахидини нечестивата сила САЩ?
Евентуалното изтегляне на САЩ от Афганистан ще има ужасни последици за войната срещу тероризма
Коментаторът от в. „Вашингтон пост“ Джордж Уил отбелязва, че Афганистан е изостанало място, което не е подходящо за изграждане на нация. Никълъс Кристоф от в. „Ню Йорк таймс“ смята, че войната е мошеническа, мръсна работа. А Том Фридман, също от „Ню Йорк таймс“, споделя балансирано мнение, като залага и на друг конфликт, който някога подкрепяше, но който сега нарушава моралното му равновесие. Така тези трима защитници на дясното, лявото и центъра обединяват усилията си, за да подкопаят подкрепата за война, която ако бъде загубена, би имала за САЩ почти същото значение каквото е имала битката при Адрианопол през 378 г. сл. Хр.за Римската империя. През последвалите около 1100 години нещата не вървели добре за западната цивилизация. Дали преувеличавам? Не мисля.
Опростенческото обосноваване на мисията на НАТО в Афганистан се заключава в това, че тази страна е приютявала Ал Каида при подготовката на плановете за 11 септември. Също така опростено може да се възрази, че нищо не е пречело на Ал Каида да планира нападение от друга държава – ако не от вътрешните райони на Пакистан, то вероятно от Сомалия или Йемен. А САЩ нямат планове за физическата окупация на което и да е от тези места. Следователно, продължават подръжниците на тази аргументация, би трябвало да „изнесем в морето“ военния и разузнавателния си потенциал, за да можем да нанасяме удари, когато пожелаем, като в същото време оставим афганистанците сами да се оправят със своята некомпетентност и трагедии. Но Афганистан е от значение не защото там са били замислени атентатите от 11 септември, а защото там се е родила идеята за тях.
През 1979 година Съветският съюз нахлу в Афганистан. След по-малко от десетилетие Съветите напуснаха унижени и победени. Няколко месеца по-късно падна Берлинската стена, а след две години СССР вече го нямаше. Западняците може да дискутират дали основната заслуга за тези събития е на Михаил Горбачов, Роналд Рейгън, папа Йоан Павел Втори, Чарли Уилсън (конгресмен от Тексас, който през 80-те години организирал финансиране на тайна операция на ЦРУ за оръжейни доставки на афганистанската съпротива) или на някой от многото хора, забили игла в балона, наречен СССР. Но според ислямистката митология именно афганистанските и арабските муджахидини са повалили нечестивата суперсила. А ако едната суперсила може да бъде повалена, защо да не може да се стори същото и с другата?
Казано просто, именно съветското изтегляне от Афганистан положи до голяма степен идейните основи на атентатите от 11 септември. Затова нека си представим различните идеи, които биха се родили в умовете на джихадистите, и възможностите, които биха им се открили, ако САЩ на свой ред се изтеглят от Афганистан.
Идея номер едно. Нападения от мащаба на атентатите от 11 септември изобщо не са пагубни за каузата на радикалния ислям. Обратно, въпреки огромните загуби, понесени от движението през последните осем години, то би се сдобило при евентуалното поражение на САЩ в Афганистан с нещо, което не успя да спечели в Ирак: монументална политическа и идеологическа победа, на чиято плодородна почва би могло да набира нови пламенни джихадисти. Следователно извършването на още нападения на територията на САЩ може да донесе сходни ползи в дългосрочен план.
Идея номер две. САЩ не могат да понесат продължителна борба срещу бунтовниците. Следователно капитулацията или политическото приспособяване към очевидния военен успех на САЩ ебезсмислено; ако издържиш достатъчно дълго, те ще си тръгнат и ти побеждаваш.
Идея номер три. САЩ не са готови да подкрепят клиентите си в Третия свят, ако смятат, че тези клиенти са морално опетнени. Така стана с Нгуен Ван Тхо в Южен Виетнам, така стана с шаха на Иран и така ще стане с горкия Хамид Карзай, ако САЩ напуснат Афганистан. Следователно първи мишени на новите нападения могат да станат колебливи или несигурни съюзници на САЩ в мюсюлманския свят, например Алжир. А, да – и Саудитска Арабия.
Идея номер четири. Ако САЩ не могат да понесат сравнително лесни битки като тези в Афганистан, където дори сега загубите в жива сила са малка част от тези в Ирак по време на най-тежките сражения, още по-малко ще могат да понесат доста по-сериозни битки. Следователно най-много усилия би трябвало да се положат за дестабилизирането на обстановката и дори завземането на властта в Пакистан – страна, която по думите на Уил е „действително важна“.
А оттук започват всякакви възможности. С изтеглянето на САЩ от Афганистан талибаните превземат Кандахар, а вероятно и Кабул. Афганистан ще затъне в нова гражданска война, която ще сеокаже безкрайно по-кървава от сегашната. Изтеглянето на американците би принудило Исламабад да изостави водената от него война срещу тероризма и отново да постигне споразумение със своите бойци, както направи през 90-те години. Само че този път няма да бъде ясно кой е шефът и кой – подчиненият. Изтеглянето би предоставило на джихадистите в Пакистан свободата да пренасочат силите си към Индия, а това влече след себе си всевъзможни кошмарни сценарии. Изтеглянето би било покана за вече съвземащите се остатъци на Ал Каида в Ирак да удвоят усилията си и то с увереността, че САЩ постоянно се провалят при намесите си в Близкия изток.
Това е само част от списъка. Алтернативата е кървава борба с променлив успех с цел да се защити и подобри положението на едно злополучно и до голяма степен корумпирано правителство в забравена от Бога страна с често (макар и не винаги) неблагодарни хора. Това не е най-благородната битка и нито една разумна държава не би избрала да я води. Но ние не сме избирали да я водим, а ако устоим, можем да я спечелим. В противен случай по улиците ни отново ще се носи пепел. Добре е да си припомним това в навечерието на годишнината от атентатите на 11 септември.
По БТА