Васил Левски се превърна в халтура
В местността “Гълъбец”, току до разклона на пътя при с. Буново край Пирдоп, е издигнат грозен паметник. Текстовете по него се опитват да ни убедят, че той е на Васил Левски. Монументът представлява арковиден пилон, върху който е поставен малък пиедестал, а върху него е монтирана скулптурна глава. Напомня и въздейства като отсечена. Ако не успеем от пръв поглед да разпознаем Апостола, ще трябва да прибегнем към допълнителната помощ на текстовете. Но авторите изглежда също са се съмнявали, та по лъскавите стени са прибавили и релефи на други велики българи, които да идентифицират епохата. И към тях са добавили насочващи текстове, изписани върху пластмасови плочи. Видимо решени да стъпят в дирите на стародавните български традиции е прибавена и чешма, върху която с гордост се кипрят запазените знакци на спонсорите “Елаците Мед“ АД и “Геотехмин” ООД.
От всички гледни точки – архитектурна, скулптурна и строителна – конструкцията се родее с ширещата се през последните десетилетия халтура при безразборното побиване на паметници в цялата страна. Така на мястото на партизани, ятаци, георгидимитровци и ястребинчета изникнаха монументи на митични герои (Орфей без Евридика, например), тракийски владетели, стародавни царе (Филип Македонски, Крум, Калоян, Симеон и др.) и фигури от Възраждането. Но най-много са паметните знаци на Васил Левски, които у нас и зад граница вече наброяват над сто.
Снимките, които e-vestnik публикува, дават най-точна представа за кичозното творение край с. Буново. Безкултурието е довело до анархистични монументални представи за свобода и демокрация, които все по-тревожно заливат страната. Най-честата им жертва е Апостолът на свободата, особено след плиткоумната и безотговорна игра на БНТ “Великите българи”.
Примитивното националистическо разбиране, разпространявано от различните политически и неправителствени формации, стимулира този процес. А почти индустриалното производство на символи с марка “Левски” неусетно девалвира светлото име на Апостола.
В нашият случай се появяват и съмнения за нечистоплътност, както и за спекулация с общественото доверие. Проф. Дойно Дойнов, който е роден в с. Буново (1929), е председател на Общобългарския комитет “Васил Левски”. А неговият син е строителен предприемач и е участвал в сътворяването на въпросният монумент. Такава е голата истина. Останалото е въпрос на най-обикновеното аритметично действие събиране, от което произтичат изводите. Един от тях, особено типичен за България е, че по-лесно се създава недомислие, отколкото неговото премахване по-късно.