Европа има нужда от нежно лидерство на Париж и Берлин
Като две филмови звезди със славно минало, Германия и Франция се нуждаят от нов сценарий, за да съживят партньорството си и да върнат зрителите обратно в Европа. „Де Гол и Аденауер се сдобряват,“ това беше хит в боксофисите, но излезе през 1963 година. Това, от което Европа наистина има нужда в светлината на световната финансова криза, е продължението на серията „Единна валута“ от 1999 година.
Разбира се, тези дни повече актьори се съревновават за европейската сцена – общо 27, за разлика от шестимата през 60-теи 15 -те през 2003-та. Затова за Германия и Франция не е практично и вероятно е неразумно да търсят неофициално господство над Европейския съюз. Нужно е нещо по-хитро от „дуумвирата“ на Хелмут Шмит и Валери Жискар Д’Естен през 70-те или този на Хелмут Кол и Франсоа Митеран от 1982-ра до 1995-та.
Един поглед върху други възможни варианти обаче показва, че няма заместител на френско-германското сътрудничество и лидерство. След като през 1973 година Великобритания се присъедини към ЕС – или Общия пазар, както тази организация се наричаше тогава – и особено след като Тони Блеър стана премиер на Великобритания през 1997-ма, някои се надяваха в пилотска кабина да има трима пилоти. Но Великобритания разби подобни илюзии, като отказа да се качи на борда на полети с дестинации еврото и Шенгенския режим за свободно пътуване без визи. Мечтата съвсем ще избледнее, ако консерваторите на Дейвид Камерън с дълбоко вкоренените си евроскептични инстинкти заменят лейбъристкото правителство на Гордън Браун след изборите във Великобритания догодина.
Втората идея, оповестена преди две години от френския президент Никола Саркози, беше за ЕС клуб на „Голямата шесторка“. Имайки предвид разширяването на съюза към Централна и Източна Европа, клубът трябваше да включва Полша, Франция, Германия, Италия, Испания и Великобритания. Днес това предложение привлича още по-малко интерес отколкото при зараждането му. Италия зае странични позиции в Европейския съюз заради скандалите около сексуалния живот на Берлускони, характерния му стил на управление и заплахата му от миналата седмица да блокира бизнеса на ЕС, ако европейските комисари не спрат да говорят публично.
Испания, ударена от икономическата криза по-тежко отколкото по-голямата част от Европа, няма достатъчно сила, за да играе ролята на лидер. Полша има достатъчно в чинията си с изключително нестабилната обстановка в съседна Украйна и изострените й отношения с Русия.
Във всеки случай, малките и средни страни в Европа разгорещено оспорват идеята клика от големи държави да води шоуто. Според тях това ще накърни самия дух на ЕС. Ако те са по-отворени към френско-германско сътрудничество, то е защото признават, че успешното начало на който и да е важен проект на ЕС е немислимо без ангажираността на Париж и Берлин. Някои други страни от ЕС не искат да бъдат разигравани, но със сигурност ще приветстват политическите насоки, смелостта и хармонизирането на целта от двете най-важни за Европейския съюз национални столици.
През последните десет години тези качества не бяха много на показ. Когато президент на Франция беше Жак Ширак, а Герхард Шрьодер беше канцлер на Германия, двамата осъществиха три паметни съвместни инициативи. Едната беше споразумението да се запазят земеделските политики на ЕС и във връзка с това да се предотврати преразглеждане на бюджета на ЕС. Втората беше да скъсат пакта за стабилност и развитие – финансов наръчник, подкрепящ европейския валутен съюз, само защото двете страни имаха много големи бюджетни дефицити. Третата беше да се противопоставят на войната в Ирак, която ги нареди до Русия, но не и до Италия, Полша, Испания и Великобритания.
Нещата не се подобриха значително и при Саркози и Ангела Меркел, която пое щафетата от Шрьодер. Те постигат съгласие по-често по въпроси на отрицанието, например да държат Турция настрана от ЕС, отколкото по положителни въпроси, например да използват икономическата криза като възможност да ускорят европейската интеграция.
Старият модел на френско-германско сътрудничество изглежда вече е на път да се сгромоляса. Но един различен модел, създаден по мерките на току-що разширения ЕС, може да проработи. Началото може да бъде маркирано с няколко практични проекта: по-тясно сътрудничество по фискалните политики, въвеждането на общи задължения за еврозоната, съставени така, че нито една страна да не плаща за своеволията на други, и напълно интегриран енергиен пазар на ЕС. С такъв сценарий звездите ще се върнат отново в бизнеса.
По БТА