Пет рецепти от Дмитрий Медведев
Статията на руския президент Дмитрий Медведев „Напред, Русия!“, публикувана преди дни в сайта Газета.ру, е фундаментален опит от страна на държавния глава да представи своите виждания и да се обърне не само към политическия елит, но и към най-напредничавата част от руското общество – интернет-общността. Тя изглежда като подготовка към основния договор с политическия елит: през октомври Медведев ще направи изявление пред Федералното събрание. Текстът беше публикуван преди форума в Ярославл, където президентът се обърна не само към политолозите и чуждестранните гости, но и към губернаторите и лидерите на политическите партии. Излиза, че той не иска да получи парадната, целенасочено възторжена реакция на елита, а обмислен и продуктивен отговор.
Ето и най-важните акценти от нея. Президентът не се притеснява да каже на руснаците истината: „Гражданското общество е слабо, нивото на самоорганизацията и самоуправлението е ниско“. Това, меко казано, не е комплимент.
Думите на Медведев към ръководството на страната, част от което е и той, също не са комплимент: „В никакъв случай не направихме всичко необходимо през изминалите години. И не всичко направихме правилно“.
Президентът посочва основните недъзи на Русия: „вековната икономическа изостаналост и навикът да съществуваме за сметка на износа на суровини“, „вековната корупция“ и „широко разпространените в обществото патерналистки нагласи“. Тук има над какво да се замислим. „Общественото съгласие и подкрепа обикновено се изразяват с мълчание“, констатира президентът. Но тази ситуация в родната политика не е ли до голяма степен резултат от усилията на държавата да игнорира опозицията? Именно на тази основа се крепят държавните канали и президентът знае това не по-зле от който и да е наблюдател.
Обръщаме внимание и на друга фраза от статията на държавния глава, по която може да се поспори: „Много предприемачи са заинтересовани не да търсят талантливи изобретатели, не да внедряват уникални технологии, не да създават и пускат на пазара продукти, а да подкупват чиновниците, за да се установи контрол над потоците от преразпределението на собствеността“. Би било абсурдно да отричаме съществуването на това явление, но фигурата на чиновника тук изглежда пасивна. Излиза, че чиновникът взима, не защото му се дава, а защото няма как по друг начин да се решат въпросите за функционирането на бизнеса. Единственото лекарство в случая е да се променят правилата на играта.
Изглежда президентът разбира това. Вероятно именно с такава цел събра партийно-политическия елит в Ярославл. Дали обаче ще дочака адекватна реакция? Вчера стана известно, че Думата ще обсъди статията му. Депутатите обаче не са се разбързали. Парламентарните слушания са насрочени за следващия четвъртък.
Дмитрий Медведев написа пет рецепти за страната, които нарече „стратегически вектори за икономическа модернизация“. Те всъщност са сбор от основните му позиции, които той често представяше от различни трибуни. Има обаче и нов акцент, на който няма как да не обърнем внимание: увереността, че целта ще бъде постигната. Разликата е лексикална, но важна.
Президентът вече не казва: ние можем да станем велика страна. Той заявява: „Ние ще станем една от водещите страни“. Той не твърди, че Русия може да съхрани и да развие „на качествено ново ниво ядрените технологии“. Той казва: „Ще съхраним и ще развием“. И така по всичките пет точки. Това всъщност означава нещо важно: държавният глава Дмитрий Анатолиевич Медведев поема лично отговорността, че всичко това ще бъде реализирано.
В статията има още една важна подробност. Този път не стилистическа. Увереността на президента в постижимостта на целта го кара да не бърза. Медведев подчертава: това е „детайлно и поетапно движение напред“. Сиреч, Медведев не иска революция. Иска еволюция. Както в процеса на модернизация на страната, така и в изграждането на гражданското общество.
Такава е заявката и в партийното строителство – тази част от статията на моменти изглежда прекалено идеалистична. Медведев, например, настоява: „Политическата система ще се обновява и усъвършенства в хода на свободното съревнование на отворените политически обединения“. Това е програмата максимум. И доколкото президентът използва бъдеще време, казва „ще“, става ясно, че в близкото бъдеще от него трябва да очакваме програма минимум.
Какво прочетоха експертите в статията? Генералният директор на Агенцията за политически и икономически комуникации Дмитрий Орлов се изрази пределно ясно: „Тази статия е модернизаторският манифест на Медведев“. По думите на политолога основният адресат на обръщението на президента е инертният елит, който трябва да бъде принуден да се модернизира. Друг важен момент според Орлов е това, че президентът очевидно е недоволен от качеството на обществената дискусия и от качеството на критиката към политическия курс на властта. При това Медведев не възнамерява да започне кампания за издирването на враговете на народа, както бяха издирвани враговете на Путин, посочва Орлов.
Директорът на Международния институт за политически експертизи Евгений Минченко не вижда генерално нови идеи в статията на Медведев, но определя желанието на президента да осъществи връзка с населението като важен акцент. „След като имаме Медведев, такъв напредничав и, може да се каже, интернет-президент, то обратната връзка е особено важна. Главното е да има реална връзка, а не глас в пустиня“.
По думите на президента на Фонда за ефективна политика Глеб Павловски статията на Медведев декларира принципите на партньорството с обществените сили и в някакъв смисъл е зов за подкрепа. „Медведев прави своето обръщение не просто така, за протокола. Това е обръщение към силите, които се обявяват за модернизацията на страната“. Според Павловски текстът е крайно радикален и едновременно с това предлага поетапна система за действие, която не е в разрез с постигнатото по времето на Путин. “Медведев не иска да се връща в 90-те, както твърдят някои, и в този смисъл статията е много императивна,” казва Павловски. Той обаче не е съгласен с Орлов, че обръщението на Медведев е преди всичко адресирано към елита. По неговите думи президентът се обръща към целокупното гражданско общество. Той му предлага партньорство, а не го принуждава да капитулира. „Съвместна работа, а не подчинено положение на обществениците спрямо държавата. Силната демокрация означава силно общество“, смята експертът.
По БТА