От референдума в Ирландия зависи съдбата на 500 млн. европейци

Демонстрант с маска на френския президент Никола Саркози носи плакат, на който пише “Не обръщайте внимание на ирландците”, на митинг срещу плановете на европейските лидери да игнорират ирландското “не” на Лисабонския договор. Снимка: Ройтерс

Двадесет години след падането на Берлинската стена, което свали хомота на комунизма от врата на милиони европейци, Европа е на прага на нова историческа стъпка. На 2 октомври Ирландия е призована да гласува за втори път на референдум за Лисабонския договор, който отхвърли миналата година през юни. Ако този път ирландците кажат „да“ на новия европейски документ, това ще проправи пътя за влизането му в сила до края на тази година.

Договорът все още предстои да бъде ратифициран от Чехия и от Полша. Но няма индикации, че тези две страни биха се въздържали да го направят, в случай че Ирландия, единствена от 27-те страни членки на Европейския съюз, която организира референдум по въпроса, приеме разпоредбите на новия европейски договор.

По време на Европейските съвети бяха положени огромни усилия, за да се омаловажи значимостта на Лисабонския договор и да се разграничи случващото се с него и отхвърлянето на Договора за европейската конституция от Франция и Холандия. Но в действителност целите и намеренията, заложени в Лисабонския договор, са същите като тези в европейската конституция.

По силата на Лисабонския договор за първи път ЕС ще се сдобие с президент, който ще бъде избран с мандат от две години и половина. Този пост ще направи ЕС по-влиятелна на световната политическа сцена.

Благодарение на новия договор ЕС ще се сдобие и с атрибути, присъщи на всяка самостоятелна държава – нещо, което съюзът прави още от създаването си. По силата на новия договор ще бъдат предоставени и допълнителни правомощия на Европейската комисия, на Европейския парламент и на Европейския съд, главно в областта на правосъдието и вътрешния ред. В още повече области ще бъде премахнато правото на определени страни да налагат вето върху взимането на решенията.

Всички тези реформи са доста значими и имат потенциала да засегнат пряко живота на около 500 милиона души. Те обаче пораждат и редица въпроси относно бъдещата посока, в която ще поеме Европа (в това число и онези страни, които все още не са се присъединили към ЕС, но биха искали да станат част от него), или относно отношенията на Европа с останалите големи и влиятелни организации.

Ратификацията на Лисабонския договор ще засегне и политическия климат в много страни членки. За пример може да бъде посочена Великобритания. Там Консервативната партия, която се противопоставя на Лисабонския договор, може да се окаже на власт няколко месеца след ратификацията му и след влизането в сила на заложените в него промени. Възможно е при тези обстоятелства правителството на торите да поиска организирането на референдум. Доста голямо мнозинство от британци подкрепиха вече тази идея в допитване на YouGov.

Малко ще бъде ако кажем, че въпросът за бъдещето на Европа винаги поражда страсти във Великобритания. Този въпрос стои в основата на най-дълбоката пропаст, зееща в британската политика в последните 50 години, през които Великобритания се опитваше да приключи със статута си на бивша империя и да прехвърли суверенитета си за първи път на по-висшестоящ орган. На прага на новата голяма промяна британците, както и жителите на останалите страни-членки, се питат какво ли бъдеще очаква Европа след влизането в сила на Лисабонския договор.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.