Норвежката „желязна лейди“ иска да реформира социалистическия рай

Лидерката на норвежката Партия на прогреса Сив Йенсен на предизборен митинг в Осло. Снимка: Ройтерс

Сив Йенсен има необичайна амбиция за страна, известна със социалната си система, която гарантира достоен живот на гражданите си от люлка до гроб. Тя иска да остане в историята като норвежката Маргарет Тачър. Проучванията, извършени в навечерието на националните избори в богатата на петрол северна страна с население 4,8 милиона души, сочат, че лидерката на дясната Партия на прогреса може и да получи възможност да осъществи мечтата си. Тя иска да извърши реформи в духа на свободния пазар в едно общество, често определяно като социалистически рай.

Партията на прогреса е вкопчена в оспорван дуел с клонящата вляво Норвежка работническа партия на премиера Йенс Столтенберг – основната политическа сила в Норвегия след Втората световна война. Една победа на изрусената 40-годишна Йенсен, която черпи особено вдъхновение от делата на бившата британска министър-председателка, би означавала значителна промяна в норвежката политика, която традиционно представлява съревнование между социалистите и група партии в дясноцентристкото пространство.

Докато тези партии изразяват несъгласие с нивото на данъците, необходимо за поддържането на социалната държава в Норвегия, Партията на прогреса оспорва целия социален модел. Тя предлага реформи, включващи засилена приватизация на здравеопазването и образованието, както и използване на големите приходи от добива на петрол за намаляване на високите данъци, с които се слави страната.

По отношение на външната политика Партията на прогреса е много по-дружелюбна към Израел от сегашното правителство, което през 2007 година направи Норвегия първата западна държава, която призна властта на Хамас над ивицата Газа. Партията също така поддържа остра позиция по отношение на имиграцията и защитава повишаването на критериите за допускане на пришълци да се интегрират в норвежкото общество. В Норвегия това е болезнена тема, тъй като делът на имигрантите е скочил петорно от началото на 70-те години. Днес имигрантите съставляват над 10 процента от живеещите в страната и една четвърт от половинмилионното население на столицата Осло.

„Не можем просто така да приемем всички имигранти“, смята 70-годишната поддръжничка на Партията на прогреса Ане-Мари Селванг. „Много от тях не работят, пристигат тук без документи. Не разбирам това“. През последните години най-голяма част от търсещите убежище в Норвегия идват от Афганистан, Ирак, Сомалия и Еритрея.

Партията на прогреса не използва толкова бомбастична реторика, колкото много други антиимигрантски групи в Европа, но нейните представители предизвикаха учудване с предложенията си Норвегия да премести претъпканите си лагери за бежанци в Уганда и Танзания. “Партията на прогреса просто няма усет как да изгради една мултикултурна Норвегия. Те са против всички чужденци, въпреки че работим усърдно и си плащаме данъците, също както норвежците“, коментира 47-годишният шофьор на автобус Ауади Абдина в кафе в Грьонланд – източен квартал в Осло, населен предимно с имигранти.

Изглежда Йенсен оставя на заден план въпроса за имиграцията, за да не засенчи икономическата платформа партията си. До голяма степен тя почива върху схващането, че значителните проходи на Норвегия от петрола могат да се разпределят по-разумно.

За да избегне инфлацията, Норвегия заделя голяма част от приходите си от петрол и природен газ в Северно море в независим фонд, който в момента се оценява на над два трилиона крони (333 милиарда долара). Партията на прогреса иска по-голяма част от тези пари да бъдат харчени в Норвегия за намаляване на данъците и за инфраструктура в страната, разположена почти изцяло върху планини.

Според анализаторите нарастването на популярността на Партията на прогреса се дължи отчасти на антиимигрантските настроения, но основният източник на нови привърженици през последните години е недоволството от начина, по който правителството разпределя приходите от петрол. Критиците смятат, че реформите, които предлага партията, са опасни за Норвегия, особено в момент, в който тя е една от малкото страни, останали почти невредими от световната финансова криза – заслугите за което мнозина приписват на сегашното правителство. Столтенберг определи предложенията на Партията на прогреса като хазартни и снизходително я нарече „алтернатива на безопасния норвежки модел“.

Партията на Йенсен се превърна в трън в очите на природозащитниците и активистите за борба с климатичните промени. Тя призовава за разработване на нови петролни находища в назъбеното от фиорди северно крайбрежие на Норвегия.

На изборите през 2005 година Партията на прогреса получи рекордните 22 процента от гласовете и завърши на второ място след работническата партия. Проучванията сочеха, че на настоящите избори тя ще се представи още по-добре. Според публикувана миналата седмица телефонна анкета, извършена сред 1734 имащи право на глас, левият блок получава 44,5 процента подкрепа, като 33 процента отиват за работническата партия. Партията на прогреса получава 23 процента, а трите дясноцентристки партии – консерваторите, християндемократите и либералите печелят общо 29,5 процента. Проучването е извършено между 7 и 10 септември, а допустимата статистическа грешка е от 2,2 процентни пункта.

Тези стойности подсказват, че изборите ще бъдат последвани от сложно съставяне на управляваща коалиция. Въпреки че консерваторите с неохота показват готовност да обединят сили с прогресистите, християндемократите и либералите отказват дори да влязат в диалог с партията на Йенсен.

Междувременно Йенсен даде да се разбере, че няма да подкрепи никое правителство, което не включва партията й. „Нашата позиция е, че ако не получим премиерския пост, няма да влезем в никаква коалиция. Най-важното за нас е да имаме влияние върху формирането на държавната политика. Това наистина е от изключителна важност и е единствената причина да влезем във властта“, заяви тя.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.